Готовност да упражнят правото си на глас в изборите за Европейски парламент заявяват по-малко от половината от българските избиратели (48.2%). От онези, които са склонни да отидат до урните през май, 32 – 34% ще гласуват за листата на ГЕРБ, 30 – 32% за тази на БСП и около 10 – 13% за ДПС.
Това са трите формации, които към този момент със сигурност ще успеят да изпратят свои представители в Европейски парламент, сочат данните от национално-представително проучване на агенция „Алфа Рисърч“, проведено в периода 14 – 19 декември 2018-та година сред извадка от 1027 пълнолетни граждани, интервюирани пряко по домовете им.
По-ниската активност води до силно сближаване на позициите между ГЕРБ (16% от всички избиратели или между 32 и 34% от гласуващите) и БСП (14.9% от всички избиратели или около 30-32% от гласуващите). Така, към момента ГЕРБ запазва крехко предимство пред основния си опонент, но икономическата ситуация в страната, както и мотивацията на разнородните избиратели на партията, сред които има както европоддръжници, така и евроскептици, ще са ключови за крайния ѝ резултат. БСП също не е особена убедителна в мобилизацията на своя вот, но превръщайки изборите в тест за или против правителството, успява да задържи лоялния си електорален кръг от симпатизанти, пишат от „Алфа Рисърч“ в своя анализ на данните.
Социолозите отчитат още, че предвид способността на ДПС за „силна електорална мобилизация“, по-ниска избирателна активност на евровота може да позволи на партията да скъси „съществено дистанцията с водещите ГЕРБ и БСП и така да пледират за връщане във властта през парадния вход“.
„Демократична България“ застига „Обединени патриоти“
Едва една трета от бившите си избиратели мобилизират към момента „Обединени патриоти“, разглеждани все още като единен субект, което далеч не е сигурно за европейските избори. Към момента те са на ръба да бариерата от 5.88% за спечелване на мандат в Европейския парламент.
Антиевропейските настроения на значителна част от потенциалните им симпатизанти допълнително ги демотивират и така електоралният им ресурс пада до 2.9% от общия брой избиратели в страната. При сега заявената избирателна активност от около 48%, това е равностойно на около 5.5 – 6 на сто от гласуващите, което ги поставя на границата на бариерата, необходима за излъчване на евродепутат.
На същата граница, но с положителен електорален тренд е коалицията „Демократична България“, анализират социолозите. Подкрепа за обединението заявяват 2.7% от общия брой избиратели, или около 5.5 – 5.8% от готовите да гласуват в евроизборите. Обратно на патриотичния вот обаче привържениците на „Демократична България“ са значително по-заинтересовани и мотивирани да гласуват в изборите за членове на европарламента, а освен това тяхната коалиция изглежда сигурна, за разлика от тази на „патриотите“. Под чертата остават ВОЛЯ (3 – 4%) и всички други партии, които иначе събират общо около 9 – 12% от доверието на заявилите готовност да гласуват.
От „Алфа Рисърч“ обобщават:
В навечерието на година с най-малко два вида избори (европейските през май и местни през есента) българското общество е в ситуация на задълбочаваща се криза на доверие към институции, партии, политици и очакване за приемлива политическа алтернатива.
Според новите данни за доверието към отделни политици и институции, нов голям спад бележи доверието към Народното събрание. Едва 8% от анкетираните имат вяра в най-висшата институция в страната, като в това отношение има спад от 4 процентни пункта спрямо и без това ниския резултат от 12% доверие през септември. 17% е доверието към правителство, но почти два пъти повече към министър председателя – 30%. И двете институции бележат спад на доверието съответно с 2 и 3 процентни пункта спрямо септември.
Социолозите отчитат и спад на доверието към президента, който за първи път в проучванията на „Алфа Рисърч“ има одобрение под 50% – в този случай 47% доверие и 17% недоверие. През септември доверието към държавния глава е било 52%, което означава спад с 5 процентни пункта.
Що се отнася до личните рейтинги на партийните лидери, на първо място остава Бойко Борисов, на когото имат вяра 30.1% от анкетираните. Втора е Корнелия Нинова с 19.4%, но лидерът на БСП губи около 3 процентни пункта спрямо септември (22.2%). Тя обаче успява да изпревари Красимир Каракачанов, който пада на 16.3% от 23.4% три месеца по-рано.
Социолозите анализират и доверието към отделните министри:
Оценката за работата на министрите, включително за част от определяните като най-успешни, следва същата повишена обществена критичност. Лидер сред членовете на кабинета остава вицепремиерът Томислав Дончев, въпреки че гасенето на няколко правителствени пожара в късната есен, водят до първи от началото на мандата спад в индекса за дейността му (от 20.3 до 16.7). Макар че запазва втората си позиция, намалява одобрението и за спортния министър Красен Кралев (индекс от 14.5). Съществена ерозия е налице и при двама доскоро рейтингови министри – военният Красимир Каракачанов, бележи спад от почти 9 на сто в резултат от конфликтите между лидерите на Обединените патриоти и скандала около Агенцията за българите в чужбина. Аналогична е тенденцията в оценката за финансовия министър Владислав Горанов (спад от 7 пункта в индекса) след публичното тиражиране на информацията за ползваното от него жилище. Запазва позициите си министър Екатерина Захариева (индекс 8.9), а одобрението за образователния Красимир Вълчев нараства с 8 пункта (индекс 7.1) и през декември той заема вече четвърто място, непосредствено след външния министър.
Относно доверието в извънпарламентарните партии, от „Алфа Рисърч“ пишат:
При цялостния отлив на доверие към парламентарно представените партии и техните лидери, все по-важен става въпросът успяват ли водещите политици от извънпарламентарните формации да привлекат подкрепата на разочарованите. Проучванията все още не открояват партия или лидер, с които широки обществени групи да свързват своите очаквания. Същевременно обаче, част от тях получават одобрение, идентично с това за парламентарно представени партии. Доверие в съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов заявяват 11.3% от пълнолетните българи. Положителното отношение към другите двама съпредседатели на коалицията е 5.7% за лидера на ДСБ Атанас Атанасов и 5% за лидера на „Зелените“ Владислав Панев. Други десни лидери като Николай Ненчев на БЗНС (6.1%) и Румен Христов на СДС (5.5%) се ползват със сходни нива на подкрепа. Може да се предполага, че разединени, също както и партиите от „Обединените патриоти“, тези формации имат доста по-ниска подкрепа, отколкото, ако изградят обща платформа и действат единно по решаването на значими проблеми, засягащи широки обществени групи. Вляво, лидерът на АБВ Румен Петков получава одобрението на 8.1% от избирателите.
„Дефицитът на сигурност и справедливост намира отражение в устойчиво ниските оценки на съд, прокуратура и полиция: главен прокурор 9% одобрение срещу 42% неодобрение, съд – 11% одобрение срещу 50% неодобрение, полиция – 22% одобрение срещу 38% неодобрение“, пишат още социолозите.
В последното си проучване „Алфа Рисърч“ проверява и мнението на хората относно сферата на образованието.
През последното тримесечие на миналата година образователният министър Вълчев лансира старта и на един по-сериозен дебат за мястото на образованието и ролята му във възпитанието на децата. Настоящото проучване показва, че 66% от пълнолетните българи подкрепят тезата, че училището, освен да образова, трябва и да възпитава. Това разбиране доминира във всички социални групи, независимо от социалния и материален статус на анкетираните.
Разнобой започва да има, когато се стигне до въпроса: как да възпитава училището?
Най-голяма част от българите (35%) смятат, че децата се учат най-вече от личното поведение и пример. Което обаче означава от примера на учители, но и на родители, роднини, публични личности. 28% са на мнение, че не толкова училището, колкото широката социална среда – социалните отношения, ценностите, моделите на успех в обществото са онези, които възпитават и които могат да подкрепят, или напротив, да действат в разрез с усилията на училището. Което пък отваря големия дебат за справедливостта, морала и меритокрацията в обществото ни. Според 27% дисциплината е тази, която възпитава, и когато учителите не знаят как да я постигнат, това намалява резултата от техните усилия. 8% отдават водеща роля на книгите, филмите изкуството.
