В категории:Общество

Погрешните схващания за имиграцията и преразпределението

Учени от Харвард доказват, че отношението на обществата към въпросите за миграцията почива на поразително погрешна информация. Същевременно погрешните предразсъдъци и възприятия за имигрантите имат пряка връзка с възгледите на хората за икономическата политика на държавите и по-конкретно политиката на преразпределение

Снимка: Pixabay.com

Алберто Алесина, Армандо Миано и Стефани Станчева, VoxEU

Дебатът за имиграцията често се основа на погрешни възприятия за броя и характера на имигрантите. Ще използваме данни от проучвания в шест държави, за да покажем, че подобни погрешни възприятия са колкото поразителни, толкова и широко разпространени. Също така ще опишем експеримент, при който хората са насърчавани да помислят как техните възприятия водят до негативното им отношение към преразпределянето като цяло. Целта е да бъде показано, че фокусът върху имиграцията в политическия дебат – без да бъдат коригирани грешните възприятия относно имигрантите – може да доведе до намаляване на подкрепата за преразпределението на благата.

Темата за имиграцията е завладяла новините в последните седмици. Видяхме обезпокоителни кадри на имигранти в претъпкани и необезопасени лодки, недалеч от европейските пристанища, докато европейските лидери спореха в медиите и по време на среднощни срещи коя страна трябва да ги приеме. В САЩ обсъждат плановете си за стена по границата, докато наблюдвахме сърцераздирателни картини на деца, отнети от техните родители на мексиканската граница.

На Статуята на Свободата все още можем да прочетем:

„Дайте ми вашите уморени, бедни, вашите потиснати маси, жадуващи за глътка въздух, злочестите отхвърлени от вашите брегове. Пратете ми бездомните, подхвърляни от бурята, аз вдигам факела до златната врата“.

Но това послание изглежда много далечно от днешните нагласи към имиграцията.

Имиграционната политика е сложна и се изгражда от икономически, политически и морални съображения. За съжаление, дискусиите често не се основават на факти и данни, а на стереотипи и погрешни възприятия.

В едно скорошно проучване използвахме търговски маркетингови компании за проучвания на пазара, за да проведен мащабно изследване и експеримент върху представителна извадка от над 22 000 местни жители в шест държави: Франция, Германия, Италия, Швеция, Великобритания и САЩ, основно между януари и март 2018-та година. Изследваните страни бяха избрани, защото имат различни икономически и социални системи, но всички бяха изправени пред предизвикателства, свързани с имиграцията.

Зададохме на респондентите подробни въпроси относно начина, по който възприемат имигрантите, като например колко смятат, че е техният брой, откъде идват и какво е тяхното икономическо състояние. Следвайки зададените от Организация за икономическо сътрудничество и развитие постулати, дефинирахме „имигрант“ като роден в друга държава легален гражданин на страната. Също така предизвикахме местните жители да разкрият отношението си към имигрантите и предпочитаната от тях политика относно имиграцията и преразпределението (терминът „преразпределение“ обобщава механизма за функциониране на държавните политики, които предполагаемо целят да компенсират недостатъците на пазарното разпределение – какъв да бъде размерът и видът на данъците, а оттам – с какви средства да бъдат финансирани образованието, здравеопазване, социалните политики и други – бел.ред)

Поразителните погрешни възприятия за имигрантите

В пет от шесте изследвани държави, средностатистическият местен жител вярва, че в страната му има между два и три пъти повече имигранти, отколкото е действителният им брой. Например в САЩ легалните имигранти са около 10% от населението, но респондентите смятат, че са 30%. Подобни са разликите между възприятие и реалност и в Германия, Франция, Италия и Великобритания. В Швеция – държавата с най-голям дял имигранти, общественото възприятие е за 27%, което е най-близко до реалните 18%.

Местните хора също така грешат за корените на имигрантите. Хората в особена степен надценяват дела на имигрантите, идващи от региони, които в последно време медиите описват като „проблемни“, както и относно дела на нехристиянските имигранти – християнството е основна религия в тяхната страната. Във всички държави, с изключение на Франция, респондентите надценяват дела на имигрантите – мюсюлмани. В САЩ хората смятат, че делът на мюсюлманите имигранти е 23%, докато в действителност той е 10%, а в Швеция смятат, че мюсюлмани са 45% от имигрантите, докато всъщност те са 27%. Във Великобритания, Италия и Германия надценяването е между 10 и 14 процентни пункта.

Във всички страни, включително във Франция, респондентите подценяват дела на имигрантите християни най-малко с 20 процентни пункта. Например респондентите от САЩ смятат, че 40% от имигрантите са християни, докато те са 61%. Анкетираните във Великобритания вярват, че 30% от имигрантите са християни, докато истинското число там е 58%.

Във всички страни имигрантите са смятани за по-бедни, по-малко образовани и по-склонни да бъдат безработни, отколкото в действителност са. Например местните жители в САЩ вярват, че 35% от имигрантите живеят под прага на бедността, докато реалният им брой е по-малък от 14%. Местните жители също така вярват, че имигрантите разчитат в по-голяма степен на социални помощи, като грубо около 1/3 от анкетираните в САЩ, Италия и Франция и 1/5 от всички респонденти в Великобритания и Германия смятат, че имигрантите ще получат повече облаги от местните, дори и ако имат еднакви доходи, структура на семейството, възраст и професия с анкетирания. Голяма част от питаните смятат, че имигрантите са бедни, предимно защото не полагат достатъчно усилия, а не заради неблагоприятни обстоятелства.

Тези погрешни схващания са широкоразпространени във всички страни и из всички групи от анкетираните. Най-често срещани обаче са сред респондентите, които не са завършили колеж, които твърдят, че подкрепят десни партии или които са работили нискоквалифицирани професии в сектори, наемащи все повече мигранти. Анкетираните, които са познавали лично имигрант, са имали по-малко предубедено мнение. Разбира се, опознаването на имигрантите може би е в резултат на личните възгледи за имиграцията, а не първопричина за по-доброто отношение.

Нивата на подкрепа за имиграцията и преразпределението са свързани

Респондентите във всички страни също така значително преувеличават дела на имигрантите сред бедните или ниско образованите. Например, анкетираните от САЩ смятат, че 37% от бедните са имигранти, докато истинският им брой е 12%.

Тези изкривени представи могат да накарат местните хора да заключат, че имигрантите са тежест за бюджета на тяхната страна и че те несъразмерно се възползват от преразпределението на средствата.

Всъщност съществува силна негативна зависимост между възприемания дял на имигрантите сред бедните и подкрепата за преразпределение. Това е уловено от индекса на подкрепа за преразпределение, който обобщава отговорите на всички въпроси, свързани с преразпределението. Респондентите, които смятат, че по-голям дял от бедните са имигрантите, са подкрепили по-малко преразпределение, дори такова чрез събиране и анализ на детайлен набор от лични характеристики. По същия начин респондентите, които като цяло подкрепят в по-голяма степен имиграцията, установено от индекса на подкрепа за имиграцията, обобщил отговорите на всички въпроси свързани с нагласите към имиграцията, подкрепят по-голямото преразпределение.

Когато анкетираните мислят за имигрантите, те намаляват подкрепата си към преразпределението

Какви са последствията от тези погрешни предубеждения? Извършихме четири експеримента, за да установим причинно-следствена връзка между възгледите за имиграцията и подкрепата за преразпределение.

В първия, който нарекохме „експеримент по поръчка“, ние случайно обърнахме реда, в който бяха зададени въпросите за имиграцията и въпросите за преразпределението, без да предоставяме никаква информация за имигрантите. Респондентите, които първи забелязват въпросите, свързани с имиграцията, се замислят за имиграцията и за демографските и икономическите характеристики на имигрантите, преди да отговорят на въпросите за преразпределението. Тези респонденти естествено биха взели предвид имиграцията, когато отговарят на въпроси относно политиките за преразпределение.

Оказва се, че когато анкетираните са предпоставени да мислят за имигрантите и техните характеристики, то мнението им относно преразпределението става много по-неблагосклонно. Тези респонденти също така намаляват безвъзмездните си дарения към благотворителни организации, които подкрепят групи с ниски доходи, но не и имигранти.

Другите ни три опита дават на респондентите информация за истинските характеристики на имигрантите – техният дял, техният произход и работна етика:

  • при първия са предоставени данни за истинския общ дял на имигрантите в страната,
  • при втория са показани истинските дялове на имигрантите, идващи от различните краища на света,
  • при третия е разказана една история за един ден в живота на работещ имигрант.

Предоставянето на всички тези сведения значително увеличи подкрепата за имиграционните политики.

А какво става с подкрепата за преразпределение?

Предоставянето на респондентите на разказ за ден от живота на усърдно работещ имигрант стимулира подкрепата за преразпределение – потвърждавайки значението на възгледите за усилията и „заслужената участ“ на бедните, нещо изтъкнато и при случая на бедните местните жители в изследванията Alesina and Glaeser (2004) и Alesina et al. (2018). Но експериментите, които показват на респондентите истинският дял и произход на имигрантите, не генерират значително повече подкрепа за преразпределение.

Експериментите установяват също така, че нито едно от предоставените сведения, нито дори разказа за тежкия труд на даден имигрант, не успяват да отклонят настъпилия спад в подкрепата за преразпределение, когато на анкетираните първо са зададени въпросите за имиграцията. Когато респондентите са накарани да помислят относно демографските и икономическите характеристики на имигрантите, техните отрицателни предразсъдъци започват да доминират в отговорите им относно преразпределението, дори и когато са получили благоприятна информация за имигрантите.

Важен дебат в един свят на дезинформация

Едно от заключенията на нашите резултати е, че политиците, които са срещу преразпределението на средствата, дори и сами по себе си да не са против имиграцията, могат да се съсредоточат върху мигрантите, за да предизвикат реакция срещу преразпределението. Освен това става ясно, че фокусът върху имигрантите в политическия дебат – без предходната корекция на поразителните заблуди, които респондентите имат относно имигрантите – би могъл да доведе до непреднамерено намаляване на подкрепата за преразпределение, както и намаляване на подкрепата за по-отворена имиграция.

Стои отворен по-важният въпрос за това откъде идват толкова погрешни предразсъдъци на местните жители. Може би медиите предимно обръщат внимание на отрицателните деяния на някои имигранти – например чрез сензационни статии за престъпления, извършени от имигранти или за злоупотреби със системата за социално подпомагане. Медиите рядко пишат за мнозинството спазващи закона, честни и трудолюбиви имигранти, които допринасят за страната приемник, но може би такова е естеството на новините. Предоставената информация може да бъде ендогенна, ако медиите или политиците се насочат към определена аудитория, търсеща информация, с която да потвърди предразсъдъците си. Този порочен кръг бетонира разпространението на дезинформация, ако е в интерес на анти-имиграционните групи да подсилят погрешните възгледи, а не да ги коригират.

Какъвто и да е източникът на погрешните предразсъдъци, то дебатът за имиграцията днес се случва в свят на погрешна информация.

Проблемът с имиграцията е важен в много развити страни. Той няма просто решение. Няма начин за магическо разрешаване на глобалните неравенства, които допринасят за големите имиграционни потоци или за безпроблемно интегриране на милиони икономически имигранти в Европа или в САЩ. Няма и магическо решение, гарантиращо, че мултиетническите общности живеят заедно в мир.

В тези страни трябва да се направят трудни избори. Хората могат честно и разумно да не са съгласни относно правилната степен на отвореност към имиграцията. Но тези важни и много необходими дискусии трябва да са базирани на реалността, а не на погрешни схващания.

Оставете коментар