Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) разпространи своя позиция по проекта за държавен бюджет за 2019 г., изпратена до вицепремиера Валери Симеонов и подписана от председателя на организацията Васил Велев. В становището се изразява принципна подкрепа за обявените проекти за държавния бюджет и тези на пенсионното и здравно осигуряване, но и „категорично” възражение срещу „административно налаганите политики по доходите”.
Става дума за заложеното увеличение на минималната работна заплата от 510 на 560 лв. от началото на 2019 г., като според АИКБ тя не трябва да бъде увеличавана, докато не се изработи механизъм за определяне на размера ѝ след преговори в Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Работодателските организации настояват тя да е не повече от 43% от средната работна заплата, което към момента би означавало тя да се намали до около 480 лв.
АИКБ се обявяват против увеличението на максималния осигурителен доход на 3000 лв., както и запазването на допълнителното възнаграждение за трудов стаж, т. нар. клас „прослужено време“, който те неуспешно атакуваха и в Комисията за защита от дискриминация. Работодателите категорично не подкрепят и „запазването на режима за изплащане на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност”, при който първите три дни болнични се плащат от тях. Ако болничните се поемат изцяло от общественото осигуряване обаче ще трябва да се увеличи осигуровката във фонд „Общо заболяване и майчинство“, която сега е в размер на 3.5%. Освен това ще намалеят стимулите за работодателите да осигуряват по-здравословни условия на труд за служителите си.
От АИКБ твърдят също, че са извършени „недостатъчни реформи в областта на медицинската и трудовата експертиза”, поради което предвиждат „нов ръст на инвалидните пенсии”. Променената наскоро наредба за медицинската експертиза всъщност предвижда процентът инвалидност да се определя само на базата на най-тежкото заболяване на лицето, като така пенсиите на хората с няколко болести може да бъдат намалени или орязани. Още при влизането в сила на новата наредба лекари алармираха, че тя води до съкращения на средствата за хора с множество заболявания.
Не на последно място работодателите се обявяват против дългия отпуск поради бременност и раждане, който „задържа работната сила на майките извън пазара на труда, където има дефицит на работна ръка”. Напускането на работното място с цел отглеждане на деца според тях „води до загуба на трудовите им навици и прави трудна адаптацията им на работното място”.
АИКБ не подкрепят заложеният дефицит от 0.5% от БВП през 2019 г. с агрумента, че „годините на икономически ръст трябва да се използват за правене на реформи и натрупване на резерви, с които да бъде посрещната предстоящата криза”. От организацията са против увеличението на заплатите на заетите в бюджетния сектор с 10%, но подкрепят ръста на заплатите на учителите с 20%.
Работодателите също традиционно подкрепят „запазването на ниска преразпределителна функция на бюджета – 38.3%”, както и „запазването на данъчния модел и на данъчните ставки”. В резултат от ниските преки данъци България е сред страните с най-ниско преразпределение спрямо БВП в ЕС, където средното ниво е около 47%.
