На пресконференция в БТА представители на 4-те национално представени работодателски организации в страната изложиха своите приоритети за предстоящата година. Те бяха представени от Васил Велев (АИКБ), Божидар Данев (БСК), Цветан Симеонов (БТПП) и Кирил Домусчиев (КРИБ).
Преди всичко Божидар Данев, чиято организация през тази година е ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), подчерта, че говори от името на бизнес, отговарящ за 86% от брутната добавената стойност за страната и 82% от заетостта. “Ние не знаем някой да е по-представителен от нас”, обясни той и заключи, че “би трябвало всички да се съобразяват с нашите приоритети.”
Първият от тях, посочен от Цветан Симеонов във връзка с подобряването на бизнес климата, бе “запазването на съществуващия данъчен модел”, последван от работата по електронното правителство и продължаващо намаляване на “административната тежест” върху бизнеса. Според господин Симеонов все още не е достатъчно лесно да се започне бизнес в България, защото отнема 23 дни, въпреки че у нас може да се регистрира дружество с ограничена отговорност с капитал от едва 2 лв.
Работодателите се застъпиха за “ускорено решение на проблема с човешките ресурси”, който е от “основните проблеми за навлизане на чуждестранни инвестиции в страната”. Според Васил Велев, бизнесът трябва да има решаваща дума при приема в професионалните гимназии, защото той е “потребител на кадри” от тези училища. Той се обяви и за “облекчаване на трудовата миграция, включително внос на чужди работници”, което според него е неизбежно. Редица сектори с ниски заплати, начело с туристическия, отдавна се застъпват за “вноса” на евтини работници от Украйна, Молдова или Виетнам.
Резерв на икономиката, според господин Велев, е “пренаселената” администрация, която била достатъчна, за да “управляваме целия свят”. Председателят на АИКБ заяви, че същото важи и за сферата на сигурността, в която има “замразен” персонал и която също може да “освободи ресурс” за икономиката. Това заключение почива върху две предпоставки. Първо, че администрацията и служителите на МВР не вършат нищо полезно и поради това са неизползван “ресурс”. И второ, че работодателите гледат на този ресурс като механизъм за задържане на заплатите, защото ако те биха предложили по-високи доходи, ненужните според тях полицаи например, биха се насочили сами към частния сектор.
Господин Велев изрази недоволството на бизнеса, че “продължаваме да плащаме първите три дни болнични на хора, които се възползват от отслабения контрол”, приемайки предпоставката, че измамите са преобладаващи. Той подчерта ръста на болничните, но не и загубените дни в резултат на трудови злополуки, които нарастват с 34% само през изминалата година. Председателят на АИКБ изчисли, че от бизнеса по тази линия “240 млн. са допълнително изсмукани за нещо, върху което той няма контрол”.
Работодателите още веднъж повториха исканията си за отпадане на минималните осигурителни доходи и класовете прослужено време, като Божидар Данев подчерта, че това трябва да стане през написването на нов Кодекс на труда. Правата на работещите, които се защитават в него, се отнасят за наетите с трудов договор, затова председателят на БСК посочи като модел за подражание САЩ, където “47% от заетите нямат трудови договори”. По този начин ще се отговори на “новите трудови реалности в света” и ще спре “натискът” върху бизнеса.
Кирил Домусчиев представи приоритетите на бизнеса за енергийния сектор – нов закон за енергетиката, въвеждащ пълна либерализация на пазара на електроенергия, спиране на държавната помощ за американските централи. По думите му в момента пазарът е изкривен, което увеличава цената на енергията за бизнеса и в близкото бъдеще ще се отрази и на битовите потребители. Той не изключи възможността за протести на работодателите.
Васил Велев повтори отношението на бизнеса към екологичните организации, за което имаше специална позиция в последните дни. Според него, “когато всяка една от тях поиска да говори, нека да каже кой представлява и откъде се финансира и тогава ще се видят нещата”. Като контрапункт на природозащитните организации, той се застъпи за политиките за корпоративна социална отговорност, провеждани от бизнеса.
Кирил Домусчиев от АУБР подчета, че “когато става дума за зеления рекет”, организацията му “винаги ще подкрепя индустрията”. Според думите му екологични “групички” спират развитието на икономиката и туризма в България, затова той приветства законодателна политика на правителството срещу “зеления рекет” като едноинстанционното обжалване на ОВОС и повишаването на съдебните такси, защото “в момента сульо и пульо може да ходи да жали, да спира проекти за стотици милиони”.
