В категории:България

Игра на карти с бизнеса: Кой лъже за болничните?

Желанието на работодателските организации да ощетят стотици хиляди работещи хора се превърна в циничен сериал, изпълнен с фалшиви новини и манипулации. Публикуването на подробно опровержение на техните твърдения не им беше достатъчно, за да се извинят – дори напротив. Разчитайки на маргинализирането на истината по метода „дума срещу дума“, бизнесът продължи атаката си. Ето защо публикуваме пълен списък с първоизточници на данните относно реалната ситуация с болничните дни и тяхното заплащане в Европейския съюз.

Опитвайки се да прехвърли отговорността по плащането на първите 3 дни от болничните върху плещите на работниците, АИКБ представи преди няколко дни карта, разработена от тях, която трябваше да покаже, че в 14 държави от ЕС практиката е работниците да НЕ получават пари в първите дни от болничните. Веднага финансовият министър Горанов прегърна идеята им и заяви пред медиите, че в 2/3 от държавите в ЕС е така.

С помощта  на екип от юристи, преводачи, предприемачи и счетоводители проверихме една по една ситуацията в държавите, цитирани от АИКБ, и показахме, че подобно твърдение не отговаря на реалността. От тяхна страна последва публикуване на данните от техния източник с две пояснителни таблици[1], преведени на български.

В тази статия ще предоставим всички наши източници, за да се запознаят с тях както нашите читатели, така и държавните органи и институции, за да не допуснат грешката да удовлетворят исканията на работодателските организации. Не само това, след нашата проверка стана ясно, че отговорността на бизнеса в държавите от ЕС по отношение на болничните дни е много по-голяма и в този смисъл, ако желаем да следваме европейските практики, би трябвало да прилагаме точно обратната политика на онази, която биха искали те.

На първо място трябва да отбележим, че на всяка една страница в сайта на източника на АИКБ, присъства връзка към следното предупреждение: „Въпреки че ще направим всичко възможно да предоставим точни материали, информацията не трябва да се счита за задължително изчерпателна, пълна, точна или актуална.[2] Това предупреждение би трябвало да означава за всеки сериозен анализатор, че каквото и да пише въпросният източник, то не бива да се приема за задължително вярно и, следователно, трябва да бъде проверено. Разбира се, българските работодателски организации не са си направили труда да го направят, но пък ние го направихме.

Нека разгледаме държавите от картата, която АИКБ разпространи и за която продължава да твърди, че е вярна. Прилагам линкове към различните източници.

  1. Швеция. Картата ни информира, че в Швеция работниците не получават никакви болнични нито от работодател, нито от осигурителен институт в продължение на 7 дни. Освен това в нея се твърди, че работникът може да „направи избор“ дали да му се плащат болничните за 1, 14, 30, 60 или 90 дни. В източника обаче ясно е написано, че всички наети лица получават обезщетение от първия ден. Въпросният „избор“ може да бъде направен единствено от самоосигуряващите се лица. Защо съществува такава мярка и защо тя няма никакво отношение към битката, която АИКБ води в България за освобождаването си от отговорност спрямо служителите и НОИ? Самоосигуряващите се лица винаги сами заплащат своите осигуровки. В Швеция тези лица са задължени по закон да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Тъй като обаче държавите водят политика на подпомагане на самоосигуряващите се лица, тя им дава възможност да плащат по-малки осигуровки за общо заболяване и майчинство, като същевременно, ако решат да не заплащат пълните суми, сами се отказват да получават обезщетения за определен период от време. Това решение е подобно на решението на хората, сключващи застраховка „Каско“ – те биха могли да застраховат автомобила си за 1000 лв, въпреки че стойността му е 5000 лв., за да плащат по-ниски вноски на застрахователната компания, като все пак си осигурят някакво, макар и минимално, покритие. Те са абсолютно наясно, че в случай на настъпване на риск, ще получат от застрахователната компания не повече от 1000 лв.

Но защо изобщо АИКБ цитира самоосигуряващите се лица, когато темата е за заплащане на болничните от страна на работодателя към работника? Това е добре осъзната манипулация – така АИКБ не включва в списъка със страните, в които работници получават всички полагащи им се болнични, още куп държави. Затова и твърдят, че: „Към 1 януари 2019 г. от общо 28 държави членки, само в 9 няма никакви периоди на изчакване (нито за наети, нито за самонаети лица).“ Манипулацията обаче бързо става очевидна, когато погледнем законите в България – у нас изобщо НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО самонаетите лица да се осигуряват за общо заболяване и майчинство, като по този начин те изобщо и не допринасят за попълването на фондовете на НОИ, и на практика са в период на изчакване… вечно! Никой нищо няма и да им плати, щом не се осигуряват. Включването на самонаетите лица в „сметките“ може обаче да заблуди хората, които не познават достатъчно добре осигурителните системи и е направено точно с тази цел.

Да се върнем към Швеция. След публикуването на преведените таблици от „доверения източник“, става ясно, че дори в източника е ясно написано, че всички наети получават обезщетение от първия ден (таблица 2)[3]. АИКБ просто не са разчели добре таблицата или пък са я разчели, но… са целели да заблудят хората. Не могат дори да се оправдаят, че в твърдението си за 7 дни неплатен болничен са имали предвид „самонаетите лица“ (пак повтарям, за тях дори не бива да се споменава в нашия случай), защото отделно са изредили в картата си Дания, Литва, Финландия и Хърватия, притежаващи „период на изчакване за самонаети лица“. Швеция не е включена към тях[4].

  1. Италия. В Италия няма Кодекс на труда и затова трудовите взаимоотношения са уредени чрез общото законодателство и колективни трудови договори. Работодателите са задължени от Гражданския кодекс[5] да заплащат обезщетения на своите работници във всички случаи, когато те не са поети от националния осигурителен институт INPS. В това число влизат и първите три дни от болничния (INPS започва да плаща от четвъртия ден 50% от заплатата). Първите три дни се плащат от работодателя по следната схема: първите 2 боледувания в годината 100% от средните му доходи, третото 66%, а четвъртото 50%[6]. Това е минималното плащане, което получават в първите 3 дни всички наети в страната[7]. Освен това, както казахме, всички работници в Италия са покрити от колективни трудови договори, много от които постановяват тази сума да бъде винаги 100%. В допълнение работодателят продължава да доплаща болничните дни към обезщетението, отпускано от INPS, до размера на средната заплата на конкретния работник.
  2. Франция. В картата на АИКБ пише, че там не се заплащат 3 дни. Какво обаче казва самият им източник? Първо, ясно е указано, че „периодът на изчакване“ от 3 дни се отнася само за периода на включване на техния осигурителен институт. Точният текст в източника им в полето „дни на изчакване“ е следният: „General health insurance scheme for employees (Régime général d’assurance maladie des travailleurs salariés, RGAMTS): 3 days“ [8],тоест осигурителната система започва да плаща след 3 дни. Забележете, при последвалото представяне на преведените таблици, от АИКБ изобщо не превеждат целия текст, а са написали в първата таблица само „3 дни“. Нека обаче видим кога и колко заплаща работодателят там. Оказва се, че във Франция действително има период на изчакване. Той е 1 ден за държавните служители и 3 дни за наетите в частния сектор. Статистическите данни показват обаче, че 15,3 млн. от всички заети в частния сектор[9] са покрити с колективни трудови договори (КТД) и в тях изрично се упоменава не само, че първите три дни се покриват от работодателя[10], но и дали той трябва да покрива цялата или само една част от разликата между обезщетенията, изплащани от осигурителния институт след първите три дни, и средната заплата на работника. Вярно е обаче, че държавните служители, които са над 5 милиона души[11], не са покрити от  колективен трудов договор, и следователно не им се заплаща първия ден. За сметка на това те се възползват от множество привилегии, като например по-дълги годишни платени отпуски[12]. В представената от нас карта сме оцветили Франция в различен нюанс, за да маркираме особения случай на Франция, но едва ли АИКБ има правото да твърди, че там работодателите не плащат първите дни, след като подобно твърдение важи само за една малка част от наетите в частния сектор.
  3. Чехия. До 1.7.2019 г. работодателят не е плащал първите три дни, но законът е променен и след тази дата плаща и тях[13]. В Чехия работникът не заплаща никакви осигуровки за общо заболяване и майчинство, като те са поети изцяло от работодателя и така до 14-ия ден. До месец юли вноската му е била 2,3%, но след промяната в закона, е намалена на 2,1%. У нас вноската се дели между работника и работодателя в съотношение 40-60% и работодателят плаща само 3 дни. Източникът на АИКБ явно не е подновен.
  4. Холандия. Там нещата са поставени по обратния начин – законът не предвижда да не се плащат първите дни, а точно обратното – предвидено е принципно да се плащат[14]. И се плащат почти във всички случаи, това са типичните договори. Просто законът позволява да се подпише договор, различен от типичния, по желание на работника още при постъпване на работа. Тогава той може да се съгласи да не получава обезщетение за 1 или 2 дни при болест, но в замяна на това да поиска удължаване на платената си годишна отпуска. В Холандия болничните се заплащат от работодателите в продължение на 104 седмици (2 години).
  5. Малта. Работодателят плаща първите 3 дни 100% от надницата[15] и после доплаща до размера на пълната заплата 20 дни[16] обезщетението от осигурителния институт, ако работникът попада под закона Professional Offices Wages Council Wage Regulation Order, или 15[17], ако работникът не попада под него. В Колективни трудови договори може да бъде предвидено доплащането да е с по-дълъг срок. Осигурителният институт плаща до 312 дни болнични, започвайки от 4-тия ден.
  6. Австрия. Работодателят плаща 6 до 8 седмици на 100% и още 4 седмици на 50%, включително първите дни[18] [19]. След това поема осигурителният институт. Ако болничният е издаден за повече от 11 дни, на работодателя се възстановява 50-75% от сумата, която е платил.
  7. Гърция. Първите три дни се плащат от работодателя на 50%[20]. Ако болничният бъде удължен, започва да плаща и осигурителният институт, като работодателят продължава да доплаща разликата между обезщетението от осигурителния институт и пълната заплата. Ако болничният е издаден за повече от 3 дни, още от първия ден осигурителният институт доплаща до пълната заплата 50-те процента, заплащани от работодателя.
  8. Испания. Ситуацията е подобна на Франция. По закон работодателят не е длъжен да заплаща първите 3 дни от болничните, но Колективните трудови договори го задължават да го прави. Според статистиката на испанския национален статистически институт[21], в 68% от Колективните трудови договори е предвидено допълнителното заплащане на болничните от страна на работодателите. Въпреки това, Испания също е оцветена на нашата карта в различен нюанс, тъй като колективните трудови договори не са закони и не покриват всички работници.

В крайна сметка остават само 5 държави, в които първите 1 или 3 дни не са заплатени от работодателя. Къде отиде твърдението на АИКБ: „Към 1 януари 2019 г. от общо 28 държави-членки, само в 9 няма никакви периоди на изчакване.“? Да припомним, че според тях „период на изчакване“ означава, че на работниците никой нищо не плаща, докато всъщност означава, че не плаща осигурителният институт. Работодателят плаща, както видяхме. Не плаща в Кипър, Ирландия, Естония, Латвия и Португалия. В Естония обаче той заплаща следващите 5 дни, а в Латвия след първия неплатен заплаща 9 дни.

Това са нашите източници и данни. Ако желаете, проверете ги.

За мен ще си остане загадка дали описаните неверни данни се тиражират от АИКБ поради некомпетентност, дали заради нежеланието им да ги проверят, или съвсем осъзнато и целенасочено. И докога ще продължават да потъпкват правата на работещите заради няколко сребърника в повече?

Източници:

[1] Таблици на АИКБ http://bica-bg.org/%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%87%D0%B0/

[2] Източник на данните на АИКБ https://www.missoc.org/missoc-database/comparative-tables

[3] Таблица 2, публикувана от АИКБ. http://bica-bg.org/%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%87%D0%B0/

[4] Необходимо е да направим и едно уточнение. До 1.1.2019 г. в Швеция не се е заплащал първия ден от болничните на наетите лица. Този закон обаче е променен и вече и първият ден се заплаща от работодателите. Това факт не се споменава нито от източника на АИКБ, нито от тях самите. https://www.expressen.se/nyheter/har-ar-de-nya-lagarna-2019-sa-paverkas-du-

[5] Италия. Чл. 2110 от Гражданския кодекс. https://www.gazzettaufficiale.it/atto/serie_generale/caricaArticolo?art.progressivo=0&art.idArticolo=2110&art.versione=1&art.codiceRedazionale=042U0262&art.dataPubblicazioneGazzetta=1942-04-04&art.idGruppo=265&art.idSottoArticolo1=10&art.idSottoArticolo=1&art.flagTipoArticolo=2

[6] Италия. Схема на заплащане на първите три дни от страна на работодателя. https://www.laleggepertutti.it/160507_come-funziona-il-pagamento-della-malattia

[7] Италия. Допълнителни линкове: 1. https://quifinanza.it/lavoro/malattia-chi-paga-lo-stipendio-quando-si-e-a-casa/214336/ 2. https://www.lavoroediritti.com/ccnl/guida-al-ccnl-commercio-e-terziario-la-malattia 3. http://www.filcams.cgil.it/nota-esplicativa-trattamento-economico-malattia-ccnl-pulimentomultiservizi/ 4. https://quifinanza.it/lavoro/malattia-chi-paga-lo-stipendio-quando-si-e-a-casa/214336/ 5. https://www.theitaliantimes.it/economia/malattia-inps_151119/ 6. https://www.money.it/Malattia-lavoro-chi-paga

[8] Франция, източник на АИКБ: https://www.missoc.org/missoc-database/comparative-tables/

[9] Франция, брой на служителите, покрити от КТД  https://dares.travail-emploi.gouv.fr/dares-etudes-et-statistiques/etudes-et-syntheses/dares-analyses-dares-indicateurs-dares-resultats/article/portrait-statistique-des-principales-conventions-collectives-de-branche-en-2014

[10] Франция, 2/3 от наетите в частния сектор получават обезщетение от работодателя в първите 3 дни https://lentreprise.lexpress.fr/rh-management/droit-travail/arrets-maladie-bientot-un-jour-de-carence-pour-tous_2063441.html

[11] Франция, брой на държавните служители  https://www.fonction-publique.gouv.fr/files/files/statistiques/chiffres_cles/pdf/Fiche_decideurs-2018.pdf

[12] Франция. Отпуски на служителите в публичния сектор. https://dares.travail-emploi.gouv.fr/IMG/pdf/2017-054.pdf

[13] Чехия. https://www.cssz.cz/web/en/insurance-rates

[14] Холандия. Неплащането на 1 или 2 дни от болничния е изключението, а не правилото. https://werkwacht.nl/artikel/inhouden-loon-eerste-dag-ziekte/

[15] Малта. Допълнителен закон (Subsidiary Legislation 452.101), който задължава работодателя да изплаща първите 3 дни и да доплаща обезщетението от НОИ за 15 дни до размера на пълната работна заплата (стр. 2, чл. 3): http://www.justiceservices.gov.mt/DownloadDocument.aspx?app=lom&itemid=11235

[16] Малта. https://mywage.org/malta/labour-law/sick-leave

[17] Малта. Право на 100% болничен за 15 дни в годината за непокритите работници от основния закон, където дните са 20. http://www.justiceservices.gov.mt/DownloadDocument.aspx?app=lom&itemid=11235

[18] Австрия. https://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/ssptw/2018-2019/europe/austria.html

[19] Австрия https://www.migration.gv.at/en/living-and-working-in-austria/working/leave-annual-leave-parental-leave-etc/

[20] Гърция. https://www.kepea.gr/aarticle.php?id=144

[21] Испания. Национален статистически институт, данните се намират на CCT-I.3.1. ред 130. http://www.mitramiss.gob.es/estadisticas/cct/welcome.htm

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар