Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), която включва четири от петте национално представителни работодателски организации, излезе с поредната си остра декларация срещу приетите в края на миналата година законови промени, насочени срещу прехвърлянето на фирми, които дължат заплати на свои служители.
Поправките бяха извоювани с много усилия от ощетени работници с помощта на омбудсмана, които попадаха в капана на тази вратичка в закона, позволяваща на закъсали и некоректни работодатели да побързат да се отърват от предприятието, което дължи заплати на свои служители. Най-често това се случва, като компанията се прехвърли на социално слабо лице, което обективно няма никаква възможност да поеме тези задължения, нито имущество, което да бъде продадено за целта. През миналата година един от най-популярните подобни случаи беше този на шивачките от Ветрен.
КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП обаче са възмутени, че не могат да го правят. „АОБР е силно притеснена от създалото се напрежение в работата на Търговския регистър, породено от влезлите в сила в края на 2017 г. промени в Търговския закон“, пишат в декларация на своя сайт работодателите.
Кирил Домусчиев, Васил Велев, Божидар Данев и компания са недоволни, че „блокираната възможност за прехвърляне на дружествени дялове и предприятия поставя под съмнение декларираните от страна на правителството и Народното събрание усилия за намаляване на административната тежест“, показвайки ясно какво разбират под административна тежест – забраната да се гаврят с хиляди работници, на които дължат заплати, но вместо да им ги изплатят прехвърлят фирмата си на клошар.
Ден след като депутати от управляващата коалиция внесоха скандали промени, преписани от становище на АИКБ, които улесняват допълнително вноса на чуждестранни работници на българския пазар на труда, бизнеса твърди още, че въпросните промени в Търговския закон „са ярък пример за законотворчество под натиск“. Още по-интересно е, че според АОБР поправките били приети „без отчитане на позициите на заинтересованите страни“, въпреки че срещу законите за внос на работници остро възразиха синдикатите.
КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП са ядосани, че в този случай депутатите не са послушали сляпо единствено тях (в тези случаи очевидно няма проблем да не се отчитат позициите на заинтересованите страни), а вместо това са се поддали на „популистка аргументация от страна на омбудсмана Мая Манолова и синдикален натиск“.
Работодателските организации разкриват друга своя болка: „По аналогичен начин преди няколко години беше криминализирано недекларирането на осигурителни плащания, но до момента няма информация за осъден по такава причина работодател“. Припомняме, че основният лозунг на един от работническите протести през миналата година беше „Искаме осъдени работодатели“, така че в този случай призивите на двете страни може би съвпадат.
Според АОБР промените в Търговския закон превръщат шефовете в слаба страна спрямо техните подчинени служители. „Въведената временна практика за доказване на обстоятелствата за изплатени възнаграждения и осигуровки чрез представяне на удостоверение от страна на работодателя, решават временно създадения проблем, но не дават гаранции за възможна злоупотреба от страна на работниците и служителите спрямо коректни работодатели“, пишат те в своята декларация и призовават за „спешно намиране на административни и правни механизми за нормализиране на работата на Търговския регистър“.
Припомняме, преди месец АОБР излезе с остра декларация и срещу „зеления рекет“, осъществяван според тях от протестиращите в защита на Национален парк „Пирин“ хиляди граждани.
