След дълга битка и множество обрати в намеренията и решенията, депутатите от всички партии в 44-тото Народно събрание приеха окончателно на второ четене пакет от промени, които имат за цел да улеснят достъпа на ощетени работници до техните изработени, но не получени заплати.
Най-големият проблем пред работниците, които са изработили, но не са получили своите заплати от даден работодател, беше достъпът им до специално създаденият за целта по европейска директива Фонд за гарантирани вземания на работниците и служителите. Макар фондът да разполага със средства, предвидени именно за разплащане на заплатите на ощетени работници, до този момент на практика той не функционираше. Това се дължеше на твърде краткия срок от 3 месеца между напускането на дадена некоректна фирма от страна на работника и обявяването на тази фирма в несъстоятелност. Тъй като процедурите по несъстоятелност са тежки и се бавят в съда, на практика възможността на ощетени работници да получат парите си беше блокирана.
С приетите промени срокът става 36 месеца или три години, което означава, че всеки работник, който има да взима пари от некоректен или фалирал по обективни причини работодател, ще може да се възползва от услугите на Фонда за гарантиране на вземанията, ако е напуснал фирмата в последните три години преди обявяването ѝ в несъстоятелност.
Още през април омбудсманът Мая Манолова и КНСБ внесоха проект за промени в няколко закона, които бяха лансирани като законопроект срещу „модерното робство“. Депутатите не припознаха директно предложените от Манолова и синдикатите текстове, а вместо това създадоха специална комисия, която да изследва случаите на неизплатени заплати и да излезе с общи предложения как да бъдат решени проблемите. В края на лятото комисията приключи своята работа и на първо четене беше приет общ законопроект, подписан от представители на всички парламентарни групи. След дълго забавяне, няколко заседания на водещата комисия по труд и социална политика и остра реакция от страна на омбудсмана по отношение на някои от готвените промени, в крайна сметка на 13 декември финалният вариант на законопроекта беше приет с голямо мнозинство и без неприятни за работниците изненади, като дори бяха включени положителни промени, които не присъстваха в приетия на първо четене текст.
За голяма част от приетите промени настояваха шумно и бивши служители на „Пикадили“, „Макс Телеком“ и други, подкрепени от Автономния работнически синдикат, които от началото на годината се борят да получат своите неизплатени възнаграждения и организираха серия от улични протести в последните месеци.
„Тези текстове касаят работниците и служителите с цел по-голяма част от тях да си вземат парите от фонда“, обясни Светлана Ангелова от ГЕРБ. Тя посочи, че може би най-важната промяна е била отпадането на ограничението право на гарантирани вземания да имат работниците, чиито договори са прекратени само през последните 3 месеца преди датата на несъстоятелността на фирмата. Този срок в крайна сметка става 3 години, обясни Ангелова.
Поправките в законодателството дават допълнителни правомощия на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) да стартира процедура по несъстоятелност за дадена фирма, която не е изплащала заплатите на поне една трета от своите служители за период от два месеца. До този момент задвижването на процедурата по несъстоятелност се започваше по-сложно и само от кредиторите на съответната фирма. Първоначално беше предвидено тази промяна в правомощия на ИА ГИТ да влезе в сила чак от 1 юли догодина, но в крайна депутатите приеха новите правомощия на агенцията да бъдат възложени с дата 31 март.
Приети бяха и промени, които касаят прехвърлянето на закъсали фирми от некоректни работодатели към социално слаби лица, какъвто бе например случаят с обувния завод във Ветрен. Депутатите приеха поправки в Търговския закон, които регламентират, че „предприятие, в което има наети работници или служители, може да се прехвърли след като отчуждителят изплати дължимите, но неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения, задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на предприятието“.
Поставя се сериозна преграда пред недобронамерената техника недобросъвестен работодател да прехвърли фирмата, която не е изплатила своите задължения на трето лице, което очевидно няма възможности да поеме тези задължения и да развива фирмата – т.нар прехвърляне на клошар, отчете и Крум Зарков от БСП. „Това вече няма да бъде възможно или поне не толкова толкова лесно“, обясни той и призова депутатите да не забравят, че след като са натоварили с нови задължения ИА ГИТ е добре занапред да не забравят това, когато например гласуват бюджета, за да има агенцията възможност да се справя с новите си задължения.
С един месец беше увеличен срокът за реакция от страна на ощетени работници, когато ощетилата ги фирма бъде обявена в несъстоятелност. Досега те бяха задължени до 2 месеца от обявяването на несъстоятелността да подадат заявление до териториалното поделение на НАП, че искат да получат неизплатените си заплати. Сега работниците ще имат тримесечен срок да сторят това.
Друга група промени, приети днес от депутатите, касаят участието на некоректни фирми в процедури за обществени поръчки. Занапред няма да бъде възможно, ако една фирма има неизплатени заплати към своите служители, да участва в процедури по възлагане на обществени поръчки. „Това беше едно от съвсем дразнещите неща в практиката на обществените поръчки – че некоректни фирми продължават да имат възможност да участват в обществени поръчки. С тази промяна преодоляваме този негативен проблем и мисля, че правим нещо изключително добро, включително и за коректните български фирми“, каза преди гласуването Георги Гьоков от БСП.
Въпреки всички препятствия и безспорния принос към приемането на закона на омбудсмана Мая Манолова, цялата слава за парламента поиска депутатът от „Атака“ Павел Шопов. Той не прие да „отпусне“ заслуги на омбудсмана и синдикатите и заяви, че не е съгласен да се твърди, че Народното събрание си е свършило работата под натиск. „Няма да се съглася, че сме били сезирани от някой и затова сме свършили работа. Нито омбудсмана, нито синдикати за мен имаха това значение проблема да се реши. Никой не може да ни сезира, никой няма правото на „частична“ или не-знам-каква законодателна инициатива. По конституция е ясно кой има право на законодателна инициатива“, ревниво обяви Шопов.
След приемането на закона депутати от всички групи, заедно с омбудсмана Мая Манолова, обобщиха свършеното на съвместен брифинг в кулоарите на парламента. От брифинга отсъстваше представител на БСП, но Манолова благодари изрично за подкрепата на партията и конкретно на Крум Зарков, който по думите ѝ е имал водеща роля в изготвянето и приемането на тези промени. Самият Зарков обяви, че за отсъствието му няма съществена причина и е бил зает с друга работа в пленарната зала по време на брифинга.
„Всички работници, които през последни три години не са си получили заплатите, вече ще могат да ги получат от Фонда за гарантиране на вземанията на работниците“, каза по време на брифинга Манолова. В подобен дух се изказаха и Хасан Адемов от ДПС, Светлана Ангелова от ГЕРБ, Калин Поповски от „Обединени патриоти“ и Албена Найденова от „Воля“.
