Никога не е било лесно да следиш българския обществен и политически живот. Тъкмо си решил, че дъното е достигнато и се успокоиш, че е практически невъзможно някой абсурд или наглец да те ядоса повече, когато реалността бърза да те опровергае. За такива случаи е измислен старият виц, в който разговарят песимистът и оптимистът: по-зле не може да стане, казал песимистът, а оптимистът му отвърнал вдъхновено: може, може!
Започна се с приетите от парламента поправки в Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция, които улесняват достъпа на чуждестранни работници (от страни извън ЕС) на българския трудов пазар. Промените се случиха след явен и брутален лобизъм от страна на работодателските организации и са изцяло в полза на капитала за сметка на работниците. Не се подкрепят от реални факти, а почиват единствено на желанието на бизнеса да не вдига заплати.
Текстът мина почти без съпротива в парламента на първо четене, но това не е всичко – буквално в последните секунди, в които отделни депутати можеха да внесат допълнителни предложения към този отворен за промени закон, 7 депутати от управляващата коалиция вкараха още по-скандални промени към още по-широко отваряне на вратата за чуждестранни работници, идващи от още по-бедни държави от нашата (да, има и такива).
Въпросните късни поправки бяха буквално като преписани от становището на една от работодателските организации, подготвено още за първото четене на закона. Каквото не беше изпълнено в него, беше поправено от Данаил Кирилов от ГЕРБ и шестима негови колеги и предстои скоро окончателно да се приеме. Куриозното е, че няколко дни по-късно Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР – мега организация, която обединява в себе си четири от петте национално представителни организации – АИКБ, КРИБ, БСК и БТПП) изпрати становище в подкрепа на предложените промени – казано иначе, написаха позитивно становище за собственото си първо становище. На което пък сега депутатите ще разчитат и ще се позовават, когато гласуват.
Но и това не е всичко. В края на миналата година, след дълга битка по улиците на столицата и други български градове, с институционалната помощ от омбудсмана и синдикатите, след няколко обрата и критични моменти, Народното събрание прие промени в полза на българските работници. Те касаеха растящите лавинообразно случаи на неизплатени заплати, гавра и експлоатация с хората на труда. Този случай ще бъде запомнен като един от малкото в новата ни история, в който на масата са поставени за защита и интересите на по-слабата страна – работниците, а не само тези на техните шефове.
Но ето, че и това се оказа твърде много. Една от промените касаеше ремонт на Търговския закон, в който беше записано, че: „Предприятие, в което има наети работници или служители, може да се прехвърли, след като отчуждителят изплати дължимите, но неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения, задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на предприятието“.
Казано накратко – ако дължиш пари на свои работници, не можеш да прехвърляш фирмата си. Промяната се наложи, понеже родните (и не само) виртуозни бизнесмени превърнаха в редовна практика прехвърлянето на подобни предприятия на социално слабо лице – фирмата вече не е наша, има си нов собственик, иди търси от него изработените си с честен труд пари, прав ти път. Ако не вярвате, разходете се до Ветрен.
Мислите си, че забрана за подобно прехвърляне звучи логично и няма нищо скандално в нея? Четете текста на закона и не можете да проумеете какъв е проблемът с него? Тогава вероятно не сте член на работодателска организация, дясна политическа партия или журналист в медия на Сашо Дончев – издател, който по една огромна случайност е и председател на работодателска организация. Въпросните субекти станаха част от организирана атака върху този текст от закона.
Започна се на 14 февруари, когато АОБР пусна гневна декларация: ама как така няма да прехвърляме фирми на клошари! Това е безобразие, вие всичко ни отнехте! Днес закон, че не можем да се отървем от фирмите си, ако сме захвърлили на уличните песове съдбата на хиляди работници, а утре – ще ни накарате направо и заплатите да им платим! Що за наглост?! Ние затова ли сме станали „предприемачи“ – за да плащаме заплати на работници. Я веднага ни освободете пазарната инициатива и не ни занимавайте с глупости.
Горе долу така може да бъде обобщена декларацията на Домусчиев, Велев, Данев, Дончев & co., без да претендираме за пълно съответствие. Човек би очаквал в подобна декларация да присъства сериозна аргументация какво не им харесва в закона, би очаквал конкретен пример. Но в писанието на господата отсъства нещо подобно.
Ден по-късно, на 15 февруари, в подобен хор запя и ДСБ. Вече споменатата промяна беше определена като „административната тежест“ – една от най-прекрасните десни мантри на прехода. Всичко, което не е в полза на капитала и за сметка на труда, това е административна тежест и недопустима намеса на държавата в свободния пазар. (Освен когато не молим държавата да се намеси, защото не ни харесва цената на тока на свободния пазар). Промяната била още и „популизъм, некомпетентност и социалистически манталитет“.
Кънев, Атанасов и компания, подобно на работодателите (да не се бърка с работоплащачи), обвиняват синдикати и омбудсман в „популистки натиск“ и това само няколко дни след една от многото атаки в полза на работодателите, за сметка на работниците.
На третия ден атаката продължи с публикация във в-к „Сега“ – собственост на Сашо Дончев, председател на Българска стопанска камара – една от работодателските организации, които два дни по-рано стартираха настъплението. „Поправката „Манолова“ за фирмите погазва конституцията“, гърми вестникът. И се позовава на становище от Консултативния съвет по законодателство на Народното събрание, оглавяван от Огнян Герджиков.
Въпросното становище е от края на миналата миналата година и е достъпно на сайта на парламента – важно уточнение за колегата Александър Колев, автор на материала, който се хвали как „в-к „Сега“ разполага с него“. За това становище писах в „Барикада“ още в средата на ноември. И макар да е разхвърляно на няколко страници, така и не става ясно защо да прехвърляш фирми, които дължат пари, е толкова злокобна идея. Вместо това има един куп неолиберални клишета, извадени сякаш не от държавен консултативен орган, а от наръчник на ИПИ (Институт за пазарна икономика) по пазарен фундаментализъм. Промените (изненада!) нарушавали свободната пазарна инициатива. Носели (изненада!) административна тежест и о, чудо – били в интерес само на работниците, като по този начин се създавало „привилегия“ за тях!
Важно е да се уточни още, че автори на въпросното становище са Ангел Калайджиев и Таня Бузева, която е известна с това, че нейната частна кантора написа законопроекта за концесиите, на който държавният глава Румен Радев първоначално наложи вето, но след това парламентът го отхвърли. Същата кантора е съветвала МОСВ по казуса с концесията на ски зоната над Банско, за която през 2011 г. стана ясно, че е разширена незаконно, като министерството решава да не предприема нищо срещу концесионера.
Тези три публикации, в три поредни дни, просто няма как да са случайни. Не е трудно да се прогнозира, че съвсем скоро атаката ще стигне и до парламента, където желаещи да ревизират собственото си решение от преди няколко месеца едва ли ще липсват. Въпросът е дали ще има кой да реагира – както вътре в него, така и покрай сградата.
