В категории:България

Бизнесът ще внася чуждестранни работници по-лесно, реши Народното събрание

Офанзивата на работодателските организации и кабинета „Борисов 3“ за отпушване на вноса на работници от страни извън ЕС взе нова важна победа

Вицепремиерът Валери Симеон отдавна е сред най-яростните защитници на вноса на чуждестранни работници.

Народното събрание прие на първо четене промени, насочени към облекчаване на вноса на чуждестранни работници от страни извън Европейския съюз в България. Това се случи с приемането на поправки в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, предложени от правителството на Бойко Борисов, за които отдавна лобират работодателските организации у нас.

Промените бяха подкрепени от тройната коалиция в 43-тия парламент, изградена от депутатите на ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и ВОЛЯ, както и от представители на ДПС. „Против“ и „въздържал се“ гласуваха представители на БСП – общо 47, срещу 113 „за“.

Официален претекст за поправките е транспонирането в българското законодателство на европейска директива относно условията за пребиваване в ЕС на граждани от трети държави във връзка със следване в университети, участие в програми за научни изследвания, образователни проекти, стажове, училищен обмен, доброволческа дейност и помощ за отглеждане на деца.

Както отдавна е практика в родния законодателен орган, покрай невинните аргументи за синхронизацията на законодателството ни с европейското се прокарват и други промени, които далеч не са цел на съответната директива, както ясно личи и от заглавието на директивата. Най-често целта на тази схема е максимално безшумно приемане на непопулярни законодателни решения, които после да бъдат оправдани със задължения към „Брюксел“.

С приетите промени отпада задължението на Министерството на труда и социалната политика да изслуша становище от синдикатите, когато дадена фирма иска разрешение да внесе работници, с което чужденците ще надвишат 10% от наетите в нея. Това ще „отпуши“ вноса на работници от страни извън ЕС, което логично ще се случи за сметка на потенциални български кадри. Не бива да се пропуска и фактът,  че чуждестранните работници ще бъдат изправени на още по-голям риск от експлоатация и погазване на правата им, тъй като обективно по-трудно ще се сдружават и ще бранят правата си в друга държава.

Според синдикатите практиката до момента показва, че далеч не е пренебрежим броят на случаите, в които некоректни работодатели искат да внесат работници от трети държави, като същевременно няма доказателства, че в България няма кадри, които биха заели свободните позиции.

В последните месеци синдикатите на няколко пъти доказаха, че твърденията на бизнеса за „липса на кадри“ всъщност прикриват нежеланието им да плащат адекватни заплати.

Така например, докато говорят за дефицит на инженери и химици, данни от Агенцията по заетостта показаха, че за пет от тези професии са обявени и незаети 409 работни места, а същевременно в бюрата по труда има регистрирани 2880 подходящи специалисти. Според Агенцията тези места не са заети основно поради обидно ниското заплащане и неприемливите условия на труд. Също така синдикатите доказаха на Министерството на труда и социалните грижи, че международни шофьори спят по десет в един фургон, не им изплащат командировъчни, осигуряват ги на минималните прагове и т.н. Това е причината да няма желаещи да заемат свободни работни места в конкретна фирма, която се оплаква от дефицит на кадри и иска разрешение за внос.

В друг параграф от приетия законопроект се предвижда отпадане на финансовата отговорност от работодателя за връщане на даден незаконно пребиваващ гражданин на трета държава, работил за него. „Този работодател безспорно е знаел, че неговият служител пребивава в България без официални документи. Той не го е осигурявал, незаконно е ползвал труда му. Затова смятаме, че поемането на разходите за връщане на лицето в неговата държава е най-малкото, което следва да направи работодател, който е прекрачил закона“, подчертават от КТ „Подкрепа“ по повод промяната на този текст.

Парламентарни размисли и страсти

Така протече гласуването по законопроекта.

Дебатите по законопроекта продължиха около два часа и предложиха както някои разумни аргументи, така и типичните за родния парламент национал-популистки тези и твърдения.

Депутатът от БСП Георги Гьоков обяви още в началото на обсъжданията, че групата му няма да подкрепи законопроекта, тъй като сериозно я притесняват два от параграфите – за съгласуването със синдикатите и за отпадането на финансовото задължение на работодателите за връщането на незаконни работници обратно в техните страни.

„Не съм сигурен дали промените ще се отразят положително и дали няма да са в ущърб на българския работник, да задържат нивата на заплатите“, каза Гьоков и уточни, че в мотивите не е видял данни на Агенцията по заетостта, която да оправдава нуждата от промените, касаещи улесняването на достъпа на чуждестранни работници. Според него вниматален поглед в данните на агенцията показва, че квалифицираните кадри у нас не са толкова малко. „След внимателен прочит на предложенията става видно, че наред с текстовете, които транспонира директивата, се промъкват изменения и в други текстове, които не касаят предмета и целите на тази директива“, подчерта Гьоков.

Според него с отмяната на финансовата отговорност на работодателите за връщането на незаконни работници се стимулира незаконното наемане и се натоварва държавата с разходи, което няма как да бъде подкрепено. От БСП не могат да подкрепят и промяната на съгласувателния режим със синдикатите, който от задължителен става съгласувателен, което според Гьоков въвежда субективизъм и условия за корупция. Председателят на комисията по труда и социалната политика Хасан Адемов направи изказване, в което заяви, че пожелателният режим е по-добър вариант от сегашния задължителен.

„Наистина ни е нужен по-улеснен достъп на чуждестранни работници, но това не трябва в никакъв случай да е за сметка на българските работници. Нашият пазар на труда се нуждае от баланс“, каза Гьоков и обеща, че БСП ще предложения за отпадане на двата спорни параграфа между първо и второ четене.

Интересно изказване направи колегата му от групата на „БСП за България“ Спас Панчев, според когото определени отрасли у нас не се развиват именно заради липсата на кадри, като тук той включи земеделието и… оръжейната и шивашката индустрия. Твърдението му е крайно интересно на фона на факта, че оръжейната индустрия е една от най-добре развиващите се у нас в последните години, а що се отнася до шивачната, проблемите там без никакво съмнение касаят огромната експлоатация, ниски възнаграждения и гавра с работниците, а не липсата на подходящи специалисти.

Депутатът от ГЕРБ Светлана Ангелова обяви, че е изненада от критиките на Гьоков и в този смисъл на БСП, тъй като по време на заседание на парламентарната комисия по труда и социалната политика те не са имали възражения. Тя настоя, че целта на този законопроект е само транспонирането на европейската директива, като подчерта, че не вижда проблем в промяната от задължителен на пожелателен характер на съгласуване със синдикатите на решенията за внос на работници.

Според НСИ в България за третото тримесечие на 2017 има над 35 00 безработни с висше образование, над 60 000 със средно-професионално и над 90 000 със средно, подчертаха още от лявата част на залата. „Не открихме документи от Агенцията по заетостта приложени към законопроекта, които да показват реална нужда от внос на работници“, каза депутатът от БСП Тодор Байчев.

Макар „Обединени патриоти“ да подкрепят законопроекта, а вицепремиерът Валери Симеонов да е сред основните негови защитници, критично изказване направи депутатът от „Атака“ Павел Шопов. Той подчерта, че в други страни този дебат винаги е изключително бурен и представлява фундаментален проблем, който разделя на принципни основни партиите. Освен това подчерта, че „винаги настръхва“, когато Народното събрание приема нещо „по директива“.

„Тази директива има много силно идеологическо значение и тя отново ни вкарва в рамките на либералния подход по проблемите, по тази стара, изтъркана, банална и много фалшива форма за свободно движение на хора и капитали. Това е стар либерален подход – омешването на хора в една или друга страна, което под благовиден предлог обръща нещата в една насока, която има за цел да се реализират колкото може по-високи печалби за едни и негативи за съответните общества“, коментира Шопов.

Според него целта е „да се внесат и вкарат чужди елементи“ в нашето общество, което е част от „заселническа вълна – уж временно, но всъщност за постоянно“. „Много от тези, които ще дойдат, ще дойдат от страни, от които ние с ограда се стараем да се пазим – в това няма съмнение“, обяви Шопов, който иначе критикува работодателските организации, че целта на техния лобизъм е „да се натискат заплатите надолу“.

Точно когато от опозицията започнаха да се чудят дали Шопов не е минал във вътрешна опозиция, депутатът от „Атака“ обяви, че проблемът, предизвикващ недостиг на работна ръка е свързан с емиграцията на българите зад граница, която в момента „Обединени патриоти“ решават категорично. „Най-сигурният начин за справяне с този проблем е да продължи политиката, която в момента ние, управляващите, сме започнали и предприели действия – драстично, шоково, ударно увеличаване на доходите, на възнагражденията на българските граждани. Това е начина да излезем от положението, в което се намираме – да ни липсват кадри“, обяви претенции за огромни заслуги Шопов, които естествено бяха оспорени от опозицията.

Това едва ли ще бъде всичко

Тепърва в процедурата по окончателно приемане на промените се очакват още неприятни изненади за българските работници. Между първо и второ четене са възможни куп допълнителни поправки, за които активно лобира бизнесът. Засега приетите текстове предвиждат запазване в сила така нареченият „пазарен тест” – изискване към работодателите първо да обявят свободните работни места в България, преди да предприемат постъпки за внос на персонал. Работодателите настояват за отпадане на този тест и със сигурност ще опитат „да го съборят“ между първо и второ четене.

Съществува държавен списък с висококвалифицирани професии, за които тестът не се прилага, като доскоро в него фигурираха само IT специалистите. Миналата седмица и този списък беше отворен на заседание на Националния съвет за трудова миграция и мобилност и в него бяха добавени инженерите и химиците, а само формални пречки предотвратиха включването и на машинните техници.

Друго предложение на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), което е много вероятно да намери място като предложение на отделен депутат, е за увеличаване на срока на разрешението за достъп на чуждестранен работник до пазара на труда в България. В момента то е за една година с опция за удължаване с още три, но АИКБ иска да стане две години с опция за удължаване до пет. Именно на петата година от постоянния си престой у нас всеки чужденец има право да подаде молба за получаване на българско гражданство. Бизнесът настоява и допустимият процент чуждестранни работници от трети страни в една фирма да стане 30% (или почти всеки трети), вместо досегашните 10%.

„Преди няколко години за едно работно място се бореха около 100-150 човека. Сега, по официални данни, на една позиция се падат по 23 безработни. Точно поради намалената конкуренция между работниците, не поради някакъв хипотетичен икономически бум в страната, работодателските организации надигат вой, че няма кадри. Защото могат да избират измежду много по-малко хора. Защото им е все по-трудно да заплашват служителите си с: „Като не ти харесва, напускай! За твоето място има опашки от желаещи.“ Накратко, трудовият пазар вече ги принуждава да се държат по-нормално с работниците. Принуждава ги да увеличават заплатите, за да не бъдат привлечени техните кадри от конкуренцията“, каза пред „Барикада“ икономическият съветник на президента на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова.

КТ „Подкрепа“ беше единствената организация, която не подкрепи промените при обсъждането им в сряда на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Позицията на синдиката стана причина за грозна атака от издания, зад които неофициално се твърди, че стои председателят на КРИБ Кирил Домусчиев.

Николай Драганов

Бакалавър по социология и магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. От 2012-та година работи като политически журналист – в News.bg, Информационна агенция БГНЕС и Телевизия BiT. Като парламентарен репортер отразява работата на 42-рото, 43-тото и 44-тото Народно събрание. Съавтор е на документалния филм „Невидимите хора“. За връзка с автора във „Фейсбук“ – тук.

Оставете коментар