Пълен бойкот на преговорите за повишаване на минималните осигурителни доходи (МОД) от страна на работодателите, пасивност и мълчание от страна на правителството, готовност за протести на синдикатите, ако няма ръст на доходите в бюджетната сфера от догодина. Това е състоянието на социалния диалог, който тази година бе прекъснат едностранно от 4 национално представени работодателски организации.
През миналата година също изникна подобен казус, тъй като минималните осигурителни прагове бяха договорени в едва 48 от общо 85 икономически дейности. Тогавашният социален министър Ивайло Калфин обаче реши да увеличи административно ставките за останалите дейности със 7,5%, колкото бе средния ръст, договорен между синдикати и работодатели. Тази година обаче четири от петте основни работодателски организации по инициатива на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) бойкотираха преговорите със синдикатите в продължение на три месеца, докато срока за определяне на МОД изтече.
Позицията на правителството досега не е категорична, което означава, че вероятно няма да има никакъв ръст на осигурителните прагове извън този, който следва от ръста на минималната работна заплата (МРЗ). Увеличението ѝ от 420 на 460 лв. ще засегне 45% от дейностите, в които МОД все още е на най-ниското възможно ниво. Така осигурителните прагове ще растат средно с едва 2,6% или три пъти по-бавно в сравнение с миналата година.
Мишената е минималната заплата
Основният цел за работодателския бойкот обаче е да спрат ръста на МРЗ, който според тях не почива на обективни данни. Анкета сред членовете на АИКБ показва, че работодателите са категорично против увеличението. В същото време признават, че ръста на БВП ще зависи от усилията на правителството да насърчи вътрешното потребление. Потреблението обаче ще расте най-сигурно, когато се увеличават доходите на най-нископлатените работници, тъй като те харчат всичко, което изкарват. Показателен е примерът с позитивният ефект от ръста на заплатите за икономиката в Сиатъл, който през 2014 г. стана първият град в САЩ с минимална надница от 15 долара на час.
От АИКБ още миналата година заплашиха, че ще се оттеглят от преговорите за МОД през 2016 г., тъй като не бяха съгласни с тогавашното увеличение МРЗ с 40 лева, което, според тях, правителството взело едностранно под натиска на синдикатите. Работодателите “са си наумили с всякакви средства тази година да спрат увеличението на минималната работна заплата, всичко друго са претексти, извадени оттук и оттам“, смята Димитър Манолов, президент на КТ “Подкрепа”.
Думите му се потвърждават от факта, че до миналата година работодателските организации гледат по-скоро позитивно на ръста МОД, защото той принуждава фирмите, които не осигуряват служителите си на реалната заплата, постепенно да изсветляват дейността си. В противен случай тези компании получават конкурентно предимство: когато успяват да укрият осигурговки, те не просто ощетяват работниците и държавния бюджет, но и ползват фактическа данъчна субсидия, каквато коректните фирми не получават.
Въпреки работодателския натиск правителството засега не отстъпва от решението си да увеличи минималната заплата от 1 януари 2017 г. Това едва ли ще се промени в навечерието на президентските избори, но не се знае дали няма да има обрат в позицията след тях. Ако се съди по изказванията на Бойко Борисов и някои поддръжници на кабинета, не е сигурно дори дали правителството му ще продължи работа след средата на ноември.
След 13 години – проблем?
Минималните прагове са въведени през 2003 г. с подкрепата на работодателските организации именно с идеята да се бори сивата икономика, тъй като по онова време цели предприятия се осигуряват на нивото на минималната заплата. В следващото десетилетие позитивният им ефект в борбата със сивата икономика не се оспорва от никого.
Те обаче продължават да не влияят по никакъв начин на 45% от секторите, в които и до днес остават на нивото на законния минимум. Тъкмо по тази причина от Националната агенция по приходите (НАП) през септември обявиха, че започват проверки в 1900 фирми в София, където голяма част от работниците се осигуряват на минимална заплата, но досега няма обявени резултати от акцията.
