Щефан Гуга е доктор по социология от Централноевропейския университет в Будапеща. Той работи в Букурещ като икономически и социален експерт. Заедно с адвокат Камелия Константин Гуга е автор на доклада „Анализ на въздействието на новото законодателство за социалния диалог, прието през 2011 г.”, разглеждащ промените в Трудовия кодекс, приети след началото на световната икономическа криза и под натиска на чуждестранния капитал в Румъния. „Барикада” представи част от изводите и данните в документа заедно с доклада „Нетипичен труд в Румъния” (също с автор Щефан Гуга) в статията си „Румънската икономическа мечта се гради на сълзи”.
Господин Гуга, в България представители на бизнеса смятат, че промените в Трудовия кодекс в Румъния, осъществени след началото на икономическата криза, са пример за следване. Според Българска стопанска камара тези промени са основната причина за забележителния икономически растеж в Румъния днес. Как оценявате промените в Трудовия кодекс? Каква е тайната на икономическите успехи на Румъния?
Трудно е се каже с точност какъв ефект са имали промените в трудовото законодателство от 2011 г. върху развитието на румънската икономика в следващите години, въпреки че съществуват доста признаци, че макроикономическият ефект на реформите не е този, който поддръжниците им предвиждат.
Дали Румъния би отбелязала същия икономически ръст днес без промяната на трудовото законодателство? Бих казал: „Да“. Струва си да си спомним, че политиците и представителите на бизнес общността поддържаха законодателните промени, обещавайки те да възстановят незабавно пазара на труда след големия спад през 2009-2010 г. Очакванията им бяха новите закони да допринесат решително за създаването на стотици хиляди работни места, за спада на безработицата, за намаляването на труда „на черно”, за общо благосъстояние за „трудещите се” и т.н. По онова време промените в трудовото законодателство бяха обявявани за панацея, която ще изведе страната незабавно от кризата.
Вече знаем, че нещата не се развиха според този сценарии, който от самото начало не звучеше убедително. Не може да се говори за икономическо възстановяване по-рано от 2015 г. – цели четири години след влизането в сила на новото законодателство. Трудовият пазар се приближи до нивата от 2008 г. едва през 2017 г. на базата на ускорен икономически ръст, който е свързан не с трудовото законодателство, а с динамиката на външноикономическите връзки. Този ръст се дължи на развитието през последните години на преработващата индустрия и на сектори като IT, които се базират в голяма степен на чуждестранни инвестиции и имат връзка с търсенето на външните пазари. Освен това правителствата на социалдемократите възприеха експанзионистична фискална политика, комбинирайки свалянето на данъците с ръст на заплатите, включително на минималната работна заплата и на заплатите в бюджетния сектор. В този микс влизат и други елементи – например пазара на недвижими имоти, който в големите градове като Клуж Напока отбеляза голям ръст на цените, а в Букурещ отново навлезе във фаза на ускорен растеж. Принос за икономическото развитие има и обезценяването на леята от края на 2008 г., което оказа позитивно влияние върху конкурентоспособността на произведените в Румъния стоки на външните пазари – в средносрочен и дългосрочен план.
Има много фактори, които трябва да бъдат отчетени, за да се оцени макроикономическата траектория на Румъния през последните години. Трудовото законодателство не е сред тях или поне трябва да е на опашката на тези фактори по важност. В дългосрочен план възприемането на това законодателство в ущърб на работниците е намалило значително ролята на организирането на работниците и на колективните преговори в трудовите отношения. Така то е задълбочило макронеравновесията, видими днес: необичайно неизгодното разпределение на доходите за работниците (много изгодно за капитала), демографски слабости, хронична липса на трудова сила в някои региони и сектори на дейност.
Не може да се твърди, че трудовото законодателство е извадило Румъния от кризата. Вместо това то най-вероятно е причината представителите на бизнес средата в другите държави (в България, но не само там) да налагат със сила възприемането на изгодно за тях законодателство, като използват случая с Румъния. Трябва да отчетем, че икономическият растеж не означава задължително повишаване на благосъстоянието, поне не за голямата част от населението. В Румъния позитивната макроикономическа еволюция през последните години идва в пакет с нарастването на неравенствата. Тези неравенства се забелязват както в баланса между капитала и труда, така и в отношенията между работниците с ниски и високи доходи. Други негативни тенденции са свързани с нарастването на несигурността в трудовите отношения и в статута на работниците на пазара на труда, с поставянето на акцент върху зависимостта от конкурентните предимства на евтината трудова сила, със създаването на масова емиграция, с все по-голямата степен на задлъжнялост у населението, съпроводена с нарастване цените на недвижимите имоти над възможностите на обикновените хора, със задълбочаването на социално-икономическите разлики между регионите, с упадъка на публичните услуги (образование, здравеопазване, инфраструктура, но и не само тях) и с много други последствия, които не показват нарастване на благосъстоянието. Само един пример за тези последствия е невъзможността да се поддържат публични разходи, които да позволят постигането на стратегически цели в дългосрочен план.
Разбира се, всичко това е в голяма степен продължение на еволюцията, наблюдавана и преди избухването на кризата от 2009 г. Политиките, с които правителството бореше кризата през 2010-2011 г. – като възприемането на нови правила в трудовите отношения, не са целили елиминирането или отслабването на тези структурни тенденции на румънската икономика, а са поставили основата за засилването им след излизането от кризата.
Десет години след влизането си в ЕС Румъния регистрира голям ръст на БВП на глава от населението по паритет на покупателната способност, започвайки от 41% от средното ниво на ЕС през 2007 г. и достигайки до 59% от средното за ЕС през 2016 г. Според показаните от Вас статистики тази есен Румъния е лидер в ръста на заплатите в ЕС. В същото време според актуалните данни над 32% от заетите на пълен работен ден се трудят за минимална заплата. Процентът сигурно ще нарасне допълнително, след като тя бъде увеличена на 1 януари 2018 г. на 1900 леи. Как се обясняват противоречивите данни? Как се разпределя отличният икономически ръст на Румъния сред населението и как оказва влияние на различните социални слоеве?
Осреднените показатели като БВП (общ или на глава от населението) не показват обезателно цялостно нарастване на благосъстоянието. Ако говорим по принцип, съществува емпирична връзка между показателя БВП на глава от населението и степента на благосъстояние, но това не важи автоматично при всякакви условия. Степента, в която ръстът на БВП се трансформира в ръст на благосъстоянието на цялото население, зависи от много други фактори, сред които е динамиката на неравенствата в доходите и на стандарта на живот или еволюцията на публичните услуги. Не можем да говорим за благосъстояние, когато икономическият ръст облагодетелства основно едно малцинство или когато той е съпътстван с отчетливия разпад на публичните услуги.
Що се отнася до заплатите – да, осреднени те са нараснали най-много през последните години спрямо процентното им нарастване в Западна Европа, но това важи за всички държави от Централна и Източна Европа. Дори и този факт да радва, трябва да отчетем няколко важни аспекта. Най-напред процентната динамика не е особено меродавна, когато става въпрос за много ниска стартова позиция. Ръстът от 80% на минималната заплата от 2011 г. насам изглежда забележителен, но той представлява допълнителни само 125 евро брутно на месец. Ако вземем например същия показател в Люксембург – страната с най-високи заплати в ЕС, средната заплата е нараснала само с 4% между 2014 г. и 2016 г. Само че тези 4% означават допълнителни приблизително 160 евро на месец (само за 3 години, а не за 7 както е примерът с Румъния).
Тоест разликите в заплащането между Запада и Изтока може би дори нарастват, независимо от позитивното развитие на Изтока. При положение, че в страни като Румъния се тръгва от ниска база, процентните еволюции са подвеждащи. Дори при високо годишно ниво на ръст на заплатите (примерно 6% годишно) на Румъния ще ѝ трябват няколко десетилетия, за да навакса разликата спрямо страни като Франция, ако приемем, че там ще има много нисък ръст на доходите (примерно 1% годишно). Що се отнася до покупателната способност, нещата наистина изглеждат по-добре, но не много по-добре.
Сценарият за поддържането растежа на заплатите през последните години е нереалистичен особено в дългосрочен план. Румъния не може да поддържа трайно статута си на „low cost” икономика за чуждестранния капитал (защо не и за националния капитал), като повишава постоянно заплатите. В момента разликите в разходите по труда спрямо други икономики са достатъчно големи, за да позволят ръстът на заплатите да продължи, без да се подкопава конкурентното предимство на ниските доходи, но това не може да е устойчиво в дългосрочен план. Ето защо зачестяват дискусиите за „капана на средните доходи”, към който Румъния изглежда се насочва. Изказваното решение – преминаване към производство на сложни стоки и услуги с голяма добавена стойност, които са по-малко чувствителни на промените в разходите по производство – изглежда напълно невъзможно в момента, защото би предполагало промяна на текущите тенденции за усилване на неравенствата и за недофинансиране на публичните услуги.
Парадоксалната комбинация между отчетлив ръст на заплатите и опит да се поддържа на всяка цена конкурентното предимство на трудовата сила е още по-очевидна в случая с минималната работна заплата. Тя отбеляза забележителна еволюция през последните пет години, което се усети и у хората, работещи за минимално възнаграждение. Като следствие броят на служителите, трудещи се за минимална работна заплата нарасна от под 10% през 2011 г. до 32% днес. Както собствениците на фирми, така и държавата се опитаха да подкопаят ръста на минималната заплата чрез саботиране (или дори де факто и де юре елиминиране) на таблиците за минималния осигурителен доход. Освен това фискалното разхлабване от последните години целеше именно да отслаби ефекта от ръста на заплатите. Според анализи на Румънската национална банка намаляването с 5% на социалните осигуровки, които работодателят плаща, в края на 2014 г. компенсира напълно покачването на минималната заплата през 2014-2015 г., като води до намаляване на общите разходи за работодателите в голямата част от икономическите сектори.
Остава да видим колко време тези фискални еквилибристики могат да бъдат поддържани. Преразпределящият ефект на минималната работна заплата не допринесе с нищо за хората, освен че задържа – остава да видим временно или не, силната тенденция за разпределяне на доходите все повече в полза на капитала и в ущърб на работниците. Трябва да се отбележи, че главозамайващият ръст в броя на служителите, трудещи се за минимална работна заплата, съпроводен с ръста ѝ е може би най-важното последствие от разпада на колективното трудово договаряне и синдикалната дейност през последните години. Колективният трудов договор на национално ниво и колективните трудови договори на секторно ниво съдържаха определени „коефициенти на заплащане”, които покачваха заплатите според квалификацията, необходима за даденото работно място и използваха за база минималната работна заплата. Тоест съществуваха таблици за минималния осигурителен доход, които се прилагаха официално, ако приемем, разбира се, че съответните договори са били спазвани, което не винаги се случваше.
Наистина можем да очакваме увеличаване на броя на служителите, работещи за минимална работна заплата, след като тя бъде повишена на 1900 леи (800 лв) брутно. Този забележителен ръст на заплащането е много по-умерен, ако отчетем големия ръст на социалните осигуровки, които служителите ще трябва да плащат в бъдеще.
Румъния е считана от българските бизнес експерти за модел за следване, чиито елементи като привличане на чуждестранни инвестиции, компетентност на финансовите институции и гъвкав курс на националната валута (липсата на валутен съвет) водят до напреднало икономическо развитие. Това ли са най-важните елементи на румънския икономически модел? Каква роля играе курсът на леята за икономическото развитие, при положение че той бе поддържан от Румънската национална банка през последните няколко години относително постоянен спрямо еврото и едва тази есен настъпи известно обезценяване на леята?
Настоявам, че не можем да говорим за „напреднало икономическо развитие“ на Румъния. Поне не и в смисъла на общо нарастване на благосъстоянието или на прогрес на цялото общество, независимо от позитивното развитие на макроикономическите показатели. Преките чуждестранни инвестиции в страната търсят евтина работна ръка. Тяхното социалноикономическо въздействие е относително ограничено, особено в сравнение с очакванията и обещанията, изразени от управляващите и от бизнес средата. Един много ясен пример е този със „създаването на работни места“. Действително, броят на работните места нарасна значително напоследък, но на практика липсва загриженост за качеството на тези работни места. Феноменът за прекаризацията на труда (в който можем да включим и нарастване броя на служителите, работещи за минимална работна заплата) не поражда у никого въпроси за разрешаване.
Що се отнася до „компетентността на финансовите институции“, нека не забравяме, че както обяснява икономистът Корнел Бан, основният канал за внасяне на кризата в Румъния бе финансово-банковият. Кризата показа наред с други неща и рисковете, когато банковата система в цялост се държи от чуждестранния капитал (неотдавнашните анализи на Румънската национална банка разкриват, че много от структурните проблеми на банковата система са били намалени или елиминирани междувременно).
Освен това кредитирането, което се възобнови с икономическото възстановяване от последните години, е потенциална опасност. В случай, че лихвите по ипотеките (които доминиращо са с варираща лихва) започнат да се покачват, ситуацията може да се влоши. Ако избухне нова криза, пространството за маневри на Румънската национална банка ще бъде ограничено, тъй като лихвите ѝ вече са доста ниски. Що се отнася до обменния курс, не е никак ясно какво ще се случи в средносрочен план. Наистина, Румънската национална банка обяви скоро, че ще възприеме по-гъвкава политика, по отношение на обменния курс, но засега не е ясно до каква степен можем да говорим за постепенно обезценяване на леята спрямо еврото.
Девалоризацията от тази есен е относително незначителна (след 2008 г. също са регистрирани стойности от 4,6 леи за евро и не съответства на значителната девалоризация от миналото. Всъщност, последното подобно обезценяване настъпи през 2008 г. Възможно е чрез постоянно обезценяване на леята да се отслаби въздействието на повишението в доходите за чуждестранните инвеститори и за износителите в по-широк план, но това ще анулира значителна част от позитивните ефекти на това покачване на заплатите за покупателната способност, при положение, че голяма част от стоките и услугите за населението са или вносни, или се оценяват в евро (недвижимите имоти например или мобилните телефонни услуги). От друга страна, поддържането на нивото на потребление в контекста на обезценяването на леята би довело до задълбочаване на дефицита по търговския баланс – а това притеснява Румънската национална банка. Мисля, че е рано да говорим за подобна промяна на водената политика по валутата.
До каква степен прилагания в Румъния и България икономически модел, свързан с ниски преки данъци върху капитала и върху доходите на по-заможните, относително ниски доходи и понижена защита на труда, би могъл да доведе до преодоляване на дистанцията в стандарта на живота между нашите държави и другите страни от ЕС? Имаме ли нужда от алтернатива на този модел и каква може да е тя?
Вече отговорих. В най-добрия случай ще попаднем в „капана на средните доходи”, при който икономическият растеж и подобряването на благосъстоянието ще бъдат ограничени от невъзможността да преодолеем модела на развитие, базиран на ниски разходи за трудовата сила, поддържани на едно „средно” ниво. В момента не можем да говорим за значително намаляване на различията в развитието между страни като Румъния и България и западните държави. Със сигурност, може би настъпва определено намаляване на различията с тях, но то не е много важно, устойчиво и дългосрочно.
Една възможна алтернатива е изказвана често: преминаване към политика на „развитие”, която да цели структурна трансформация на икономиката, така че да се произвеждат блага и услуги с голяма добавена стойност и по-големи приходи за държавния бюджет в комбинация с по-равномерно разпределяне на доходите между капитал и труд. Тази визия включва и функциониращи публични услуги, които да са достъпни за максимален брой хора. Не е ясно до каква степен този сценарий е жизнен от политическа гледна точка в сегашния контекст. Ако погледнем малко отстрани, изглежда леко утопичен.
Втора алтернатива, отново често изговаряна, е приплъзването към десен „популизъм”, който става все по-видим в Европа и в света като цяло. Става въпрос за т.нар. „нелиберална демокрация“, където правителството до голям степен е откъснато от гражданите, гражданските права са ограничени, национализмът (заедно с ксенофобията, расизмът и т.н.) доминира без съпротива общественото пространство и т.н. Това не е истинска алтернатива, при положение, че на практика сме в тази ситуация вече едно десетилетие, дори и ако на повърхността изглежда, че Румъния е изключение спрямо Унгария или Полша. Разкъсването на връзката между граждани и „политическа класа” е много видимо в Румъния, а антидемократичния дискурс доминира в публичното пространство без да провокира дискусии. Той е споделен между новите и старите политически парти и се използва дори от т.нар. гражданско общество.
Съществува и трета алтернатива – на една по-радикална левица, но от политическа гледна точка левицата изглежда толкова незначителна днес, че вкарването ѝ в публичните дебати не може да се направи другояче освен заради любовта към изкуството. Ако говорим политически нещата изглеждат много ясни. Вероятността да бъдем изненадани позитивно в политиката е пренебрежимо малка. Моментът на изненадите бе изконсумиран след като Съюзът „Спасете Румъния“ влезе в парламента. Ако видим посоката, в която се движат нещата от икономическа и социална гледна точка, привидната политическа стабилност крие в себе си една голяма несигурност за бъдещето.
