За трета поредна година бизнесът няма да участва в преговори за определяне на минимални осигурителни доходи (МОД) за различните сектори и длъжности, които бяха въведени през 2003 г. с цел да се намали делът на сивата икономика. Това стана ясно от разпространено писмо от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), която обединява четирите национално представителни организации на бизнеса.
Писмото, което е подписано от председателите им Васил Велев, Кирил Домусчиев, Радосвет Радев и Цветан Симеонов, призовават отделните браншови организации да бойкотират преговорите за определяне на актуални МОД с аргументите, че праговете „се разминават драстично с икономическото състояние на отделни сектори и предприятия” и увеличават сивия сектор.
В замисъла си целта на праговете е точно обратната – да са близо до нивото на реалните заплати по сектори и длъжности, така че да подсигурят, че некоректните работодатели, които осигуряват служителите си за по-ниска заплата, доплащайки разликата в плик, не са укрили задължения към здравната и пенсионната система или тези за обезщетение на работници при безработица, болест, бременност, трудова злополука и т.н.
От 2015 г. укриването на осигуровки по този начин бе криминализирано, но все още няма информация работодател да е получил ефективна присъда за такова престъпление. Работодателските организации още тогава се обявиха против тези текстове в Кодекса за социално осигуряване и наказателния кодекс, като настояват, че те нарушават Конституцията. Според тях арестуването на работодател за укрити осигуровки нарушава фундаменталното право на труд на ощетените работници.
Декларираната цел на минималните прагове е да намали щетите за осигурителните системи от действията на некоректните работодатели и изглежда държавата смята, че те действително допринасят за това. Миналата година финансовият министър Владислав Горанов обясни, че ги смята за „полезен инструмент в държава, в която се твърди, че размерът на сивата икономика е висок”.
По същите съображения социалното министерство миналата година реши да повиши праговете административно, за да компенсира щетите от бойкота на работодателите. Увеличението с едва 3.9% обаче доведе дотам, че праговете при над половината длъжности са на нивото на минималната работна заплата, което практически ги обезсмисля. Например, служителите в един от най-добре платените сектори – печатна и издателска дейност, производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика – дори и заемащите ръководни длъжности, могат да бъдат осигурявани на минималната заплата, въпреки че реалните заплати в сектора са значително по-високи. Това поне обяснява защо медиите не са особено чувствителни към този проблем – трудно е да критикуват другите за злоупотреби, които се случват и на собственото ти работно място.
Сред възраженията на работодателите срещу праговете е посочено, че те „намаляват нетното възнаграждение на наетите лица” в „отделни региони, сектори, предприятия в депресивно състояние” и за хора от уязвими групи. Това твърдение е вярно в част от случаите, когато работодатели плащат реални заплати, които са под нивото на определените минимални прагове и се налага да дадат по-голям дял от сумата за осигуровки.
На практика обаче не е известно да има такива случаи, тъй като браншовите организации досега договарят прагове, които са на нивото на най-ниските заплати в съответните сектори. Праговете не се определят по региони, така че всички се равняват по тези с най-ниско заплащане. Това води до ситуацията, в която НАП откри, че в София функционират поне 1900 фирми, където по-голямата част от персонала се осигурява на минимална заплата, далеч под средното заплащане за областта.
През миналата година някои браншови организации започнаха преговори със синдикатите за определяне на МОД, а Съюзът на птицевъдите дори подписа споразумение, но по-късно оттегли решението си, след като работодателските организации призоваха за бойкот. От споразумението се вижда, че за ръководителите в сектора е бил договорен праг от 1200 лв. при заплати по-високи с близо 500 лв., така че да не бъдат засегнати предприятията, които плащат значително по-ниски заплати от средните за бранша. За „производители в селското стопанство” е определен праг от 580 лв. при около 700 лв. заплата за тази дейност по отчет на Съюза на птицевъдите, но след оттеглянето на подписа, този праг се е върнал на нивото на минималната заплата, отваряйки възможност за укриване на реалните доходи.
