В категории:Мнения и коментари / Свят

Защо в Португалия бе сменено половината правителство

След като подготви възможно най-социалния бюджет за 2019-та, премиерът социалист Антонио Коща сложи нови министри начело на отбраната, здравеопазването, икономиката и културата. Какви са целите му и какво вещае за прословутия „португалски модел” идната изборна година?

Премиерът на Португалия Антонио Коща. Снимка: EFE
Премиерът на Португалия Антонио Коща. Снимка: EFE

Гръмналата в петък оставка на португалския военен министър Жозе Азередо Лопеш даде на премиера социалист Антонио Коща повод да развърти метлата из кабинета и да смени на продължило 12 часа правителствено заседание в събота още трима ключови министри. С постовете си се сбогуваха и оглавявалите досега министерствата на здравеопазването, икономиката и културата Адалберто Кампуш, Мануел Жозе Калдейра и Филипе Кастро Мендеш. Така беше обновено почти половината от правителството.

Наблюдателите са единодушни, че с персоналните промени Коща се стреми да консолидира екипа си, да повиши популярността на управлението и така да осигури успешно представяне на своята Социалистическа партия и на европейските избори идната пролет, и на гласуването за нов парламент през октомври 2019-та.

Няма съмнение, че социалистите са в най-добрата си електорална форма и в момента сондажите им дават 39% подкрепа. Това дори е с процент повече, отколкото те взеха на миналогодишните местни избори, постигайки най-добрия си дотогава резултат в историята – 38%.  Симпатиите на избирателите идват от правителствения курс към съхраняване на социалната държава, силно пострадала от орязванията, прилагани от предишното дясно управление на страната.

Коща стана премиер след изборите през 2015-та, въпреки че соцпартията му тогава взе едва 32 процента и по никакъв начин не можеше сама да осигури абсолютно мнозинство в 230-членния парламент, за да прокара свой министър-председател. Но Коща бе алтернативата на дясната коалиция между Социалдемократическата партия и Демократичния и социален център (имената им не отговарят на съдържанието, те са същинската португалска десница), която получи 37%. На нея и на нейния кандидат за нов премиерски мандат – управлявалия дотогава Педро Пасос Коельо, също не достигаха депутати за абсолютно мнозинство. Шансовете ѝ да повтори мандата на Пасос Коельо се изпариха, след като Коща успя тогава да сключи споразумение за подкрепа на социалистическо правителство на малцинството с другите партии от левицата – комунистите, зелените и Левия блок. Без да влизат в коалиция, по-левите от социалистите формации им обещаха опората на своите депутати, само и само да бъде осуетено оставането на власт на десницата и продължаването на жестоките ѝ рестрикции.

Така бе поставено началото на „португалския модел” управление – с премиер социалист в лицето на Коща и с министри социалисти, разполагащи с парламентарната подкрепа на комунистите, зелените и Левия блок. Връщането към параметрите на социалната държава и възстановяването на отменената от Пасос Коельо 14-та заплата даде повишаване на потреблението и съответно импулсира икономиката. Помогнаха и осигурените щедри инвестиции от Китай, който уплътни проникването си в Африка със солидно позициониране в индустрията, инфраструктурата и банките на живо свързаната с бившите си африкански колонии Португалия.

Икономическата и финансова стабилност, демонстрирана така от Лисабон, осигури на Коща и хвалби от Брюксел. А прочулият се като баща на постигнатите бюджетни баланси финансов министър Марио Сентено днес е председател на Еврогрупата.

Критиките от левите съюзници на кабинета обаче не са спирали. Въпреки че те продължават да спазват ангажимента си за парламентарна подкрепа, чести са възмущенията им, че правителствената политика всъщност си остава изцяло в рамките на неолиберализма, само леко разхлабвайки затегнатите колани.

В стремеж да тушира тези напрежения и сенки по „португалския модел” в навечерието на следващата изборна година, премиерът Коща сега реши да спечели повече и по-широки симпатии чрез изработването на може би най-социалния държавен проектобюджет от десетилетия насам. И именно утвърждаването на този бюджет като правителствено предложение бе в центъра на вниманието на 12-часовото заседание на кабинета тази събота, преляло и след полунощ.

В предложението, предвидено за внасяне в парламента в понеделник, 15 октомври, са включени редица мерки, за които пледираха комунистите, зелените и Левият блок. Например, покачване на минималната заплата над 600 евро, както и 5-процентно намаление при цената за доставката на ток и при ДДС за култура. В бъдещия бюджет е заложена и едва 6,3-процентна безработица, 0,2% дефицит, 2,2% растеж.

Одобряването на проекта по време на маратонското правителствено заседание очевидно не е било много лесно, щом покрай него се е стигнало и до смяна на още трима министри, последвали оттеглянето на шефа на военното министерство в петък. Рокадите несъмнено са предприети от Коща пак с оглед по-позитивното обществено позициониране на правителството преди европейските и парламентарните избори догодина. Тоест – без ненужния „баласт” на шкартираните министри.

Пръв повлече крак военният – Жозе Азередо Лопеш, чието оттегляне се очакваше отдавна заради проточилия се „водевил” (по израза на испанския в. „Ел Паис”) с изчезването през миналата година на експлозиви и муниции за 34 000 евро от военен склад в Централна Португалия. Четири месеца след установяването на липсата по-голямата част от военната продукция уж се открива на друго място, отдалечено на 20 километра от склада. Само че се оказва, че май не е открита в действителност, а има само голословни твърдения на група военни полицаи и национални гвардейци, опитали се така да прикрият крадеца, с когото били служили заедно.

Опозицията отдавна шуми по този случай и иска оставката на Азередо, алармирайки, че военните складове на страна членка на НАТО не може да са такъв разграден двор, че министърът не може да не е знае какво става в тях и че нещата миришат на трафик на оръжие.

Темата отново се сгорещи през септември, когато се разбра, че е изчезнала каса с 1000 гранати. При превоз на муниции тя уж била изпаднала от военен фургон, но после никой не отбелязал липсата ѝ. Разкри се също, че редица военнослужещи давали под наем на туристи полагаемите им се служебни жилища.

Всичко това направи невъзможно оставането на Азередо начело на военното министерство и той подаде оставка в петък, без да признава вина, а с аргумента, че така иска да предпази армията от политически атаки. Постът му вече е поет от неговия приемник Жоао Гомеш Гравиньо.

Сред съботната „реколта” от отстранени министри с най-чувствителен ресор е оглавявалият здравеопазването Адалберто Кампуш. Именно здравеопазването, наред с образованието, се оказа най-голямата жертва на кризата и на оправдаваните с нея орязвания. За трите години, откакто премиер е Коща, държавните инвестиции в сектора започнаха да растат, но не са достатъчни, за да покрият вече нанесените щети – диспропорцията в качествата на различните болници, дългите списъци с пациенти, очакващи прегледи или операции, масовото напускане на ръководители на медицински структури и т.н. Тази година средният медицински персонал проведе и 100-дневна стачка заради лошите условия на труд и ниското заплащане. Отгоре на всичко бе въведена 35-часова работна седмица за лекари и медицински сестри вместо досегашната 40-часова, но без да се увеличи персоналът, което още повече затрудни достъпа на хората до качествено и своевременно здравно обслужване. При тази картина е загадка как ще се справи с ресора и новата здравна министърка Марта Темидо.

Не става много ясно какви са черните точки на също сменения икономически министър Мануел Жозе Калдейра, след като всички отчети сочат стабилна и хвалена дори от Брюксел икономика. Възможно е да става дума и за някакви личностни разминавания между него и звездния финансов министър Сентено, който постоянно обира лаврите за добрите икономически показатели, докато Калдейра винаги е бил в сянка. Сега на мястото му отива Педро Сиза Виейра.

Последният, засега, от сменените министри е поетът Филипе Кастро Мендеш, водил културата и внесъл в нея доста хаос. Опитите му да реформира театрите предизвикаха само бъркотия, той така и не съумя да оформи очаквания законопроект за субсидиите за кино, ядоса телевизиите с липсата на реакция срещу неконтролираното навлизане на чужди канали през телефонните приложения и т.н. Нерешените проблеми се прехвърлят сега към наследничката му на поста Граса Фонсека.

Дали сегашните министерски рокади ще приближат повече до нуждите на хората „португалския модел”, или ще си останат само негово козметично освежаване, ще проличи в урните догодина.

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди. За връзка във Фейсбук – тук.

Оставете коментар