Ултранационалистите и имигрантите не плашат никого в Португалия

След тежко преживяната криза със сурови орязвания от „тройката”, днес родината на „революцията на карамфилите” е една от най-проевропейските в ЕС

Жоао Ферейра, водач на листата за евроизборите на коалицията между комунистите и зелените, раздава свои агитационни материали на жители на град Монтижу в централната част на Португалия. Снимка: EFE
Жоао Ферейра, водач на листата за евроизборите на коалицията между комунистите и зелените, раздава свои агитационни материали на жители на град Монтижу в централната част на Португалия. Снимка: EFE

Хавиер Мартин дел Барио, El Pais

Португалия не е страна на крайностите. Неслучайно тук бе извършена „революцията на карамфилите” без нито една жертва. От онази 1974-та насам португалците са преживели три чужди намеси с цел спасяване на финансовата им система. Последната бе в периода 2011-2014 г. и предизвика брутални бюджетни орязвания. Но поемането на властта от Социалистическата партия преди четири години върна доверието на гражданите в управлението. Успокои се и Брюксел, и така наречената международна общност. Така че сега португалците отиват пред урните на евроизборите с обич към Европа, по-силна отвсякога. Вотът ще е проба и за парламентарните избори, които ги чакат през октомври.

Социалистът Антонио Коща – премиерът на Португалия, откри кампанията за евровота, изразявайки подкрепа за френския президент Еманюел Макрон. „Необходима е прогресивна промяна за европейското възраждане,” заяви Коща в синхрон с посланията на французина. Следващата му стъпка бе да разкритикува дясноцентристките партии в Европа и Португалия. Лидерът, който управлява от 2015-та с помощта на партиите от левицата, гледа с едно око към европейските избори тази неделя, а с друго – към парламентарните през октомври.

Намигванията му ту в едната, ту в другата посока ядоса един от парламентарните му партньори – Левия блок. „Социалистическата партия отстоява тук този настоящия формат на управление, но в Европа няма с кого да се съюзи по нормален начин,” бодна премиера Мариза Матиаш, кандидатка на Блока за евродепутат. „Това е погрешно послание,” отсече тя по повод флирта на Коща с Макрон.

Коща няма намерение да напуска Социалистическия интернационал. Просто се опитва да привлече електорат от португалския политически център. Броени дни по-късно, на митинг в Магуалде, Коща бе придружен от Франс Тимерманс, кандидата на социалистите за председател на Европейската комисия. На тази проява премиерът атакува без заобикалки кандидата на консерваторите Манфред Вебер, като припомни как той е предлагал санкции срещу Португалия.

За да демонстрира, че се разбира почти с всички и изобщо е „невероятен човек”, както го нарече Тимерманс, Коща се похвали, че е получил послания с подкрепа от Макрон, а също и от гръцкия премиер Алексис Ципрас, симпатизант на испанската „Подемос” и на португалския Блок. Тази способност да показва обич към другите и да бъде обичан, помогна на Коща да превърне Португалия в уникален за Европа случай, в ориентир как по алтернативен и социалистически начин може да се излезе от кризата.

Със своите 10 милиона жители Португалия плува по европейската повърхност като едно мазно петно върху вода, без да се разтваря в общите за континента тревоги и безпокойства. Ако направим сравнение с евроизборите през 2014-та, в Португалия дори не са сменили водачиге на листи на четири от петте основни партии. Изключението е на Социалистическата партия, която издигна един безличен бивш министър – Педро Маркес, предопределен да стане еврокомисар.

Дори сондажите сочат резултати, сходни с онези отпреди пет години. През май 2014-та в Португалия още се разпореждаше „тройката”, но въпреки това победи Социалистическата партия, която взе тогава 31,5% от гласовете и изпрати в Брюксел 8 евродепутати. След нея се подреди десноценттриският съюз между Социалдемократическата партия и Социалния и демократичен център – с 27,7% и 7 евродепутати. Коалицията на комунистите и зелените получи 12,7% и трима евродепутати, Коалицията „Партия на Земята” – 7,1% и двама евродепутати, Левият блок – 4,6% и един евродепутат.

Ултранационализмът и имиграцията – централни теми в други страни, не съществуват в Португалия. Португалският патриотизъм се изразява спокойно, а имигрантите, въпреки че са желани като работна ръка, са малко и не остават за дълго. Само 4% от населението се състои от чужденци.

Единствените разногласия между участвалите в настоящата изборна кампания партии е по повод общата европейска отбрана. Никой не иска да има обща войска – по различни причини. Едните – защото смятат, че ЕС няма от кого толкова да се отбранява. Другите – защото предпочитат отбраната да е грижа на САЩ и НАТО.

Евроскептиците от предишните избори сега си мълчат или вече са станали еврофили. „Единната валута е неспасяема,” казваше само преди три години икономическото светило на Блока Франсишко Лоуса. Днес водачката на листата от тази партия Мариза Матиаш уверява непрестанно, че нейната политическа сила никога не е била срещу еврото. Дори Португалската комунистическа партия държи свряна в ъгъла своята стара претенция да се излезе от Европейската общност, от еврозоната и от НАТО. Каквото и да си мислят всъщност, комунистите сега мълчат, защото „Португалекзит” не носи гласове.

Както сочи проучване на „Евробарометър” от февруари, ако днес се проведе референдум дали страната да остане или излезе от ЕС, 77% от португалците ще гласуват за оставане. На средно европейско ниво показателят е 68% „за”. В Португалия 82% от анкетираните смятат, че страната се е облагодетелствала от евроинтеграцията и само 10% са на обратното мнение – това е европейски рекорд.

Но едно нещо е да прегръщаш Европа и друго нещо е да се напълнят урните. През 2014-та в изборите гласуваха едва 33,5% от избирателите. Сред младежите неучастието стигна до 80%. През февруари т.г. едва 17% от населението потвърди, че ще гласува в евровота. На 20 май лидерът на „Баста” – една нова популискта партия, предпочете да отиде на дискусия за футбол, отколкото да участва в предизборен дебат по обществената телевизия. В Португалия по-голямата изборна активност е винаги, когато се гласува за „Бенефика”.

 

 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар