За днес, 9 ноември, президентът на Португалия Марсело Ребело де Соуза е свикал заседание на Държавния съвет, наричан също „съвет на старейшините”, защото е съставен от политици ветерани с най-голям опит. Във фокуса на заседанието е политическата криза в страната, разразила се, след като управляващият от 2015 г. премиер социалист Антонио Коща подаде ненадейна оставка във вторник, на 7 ноември.
Оставката му бе принудителна, защото същия ден се активира мащабна прокурорска операция в рамките разследване за корупция и злоупотреба с влияние в най-близкия премиерски кръг. Около 140 служители на прокуратурата извършиха над 40 обиска в правителствени офиси. Бяха арестувани шефът на кабинета на Коща и негов довереник Виктор Ескария, както и бизнесменът Диого Ласерда Машадо, който е кум на премиера и се предполага, че е лобирал пред него за интересите на други бизнeсмени. Задържани са и още трима души. Обявено беше, че е разследван и министърът на инфраструктурата Жоао Галамба, както и други държавни служители на отговорни позиции.
В центъра на разследването са обстоятелствата и методите, съпътствали сключването на два важни договора за добив на литий в северната част на Португалия. Най-обширните залежи в Европа на този ценен стратегически минерал, без който няма батерии за елетромобили или микропроцесори, са точно на португалска територия. Португалия е най-големият му производител на континента.
Досега обаче целият добиван португалски литий е отивал в индустрията за производство на стъкло и керамика. Едва сега минният бранш се преустройва така, че да произвежда именно лития, необходим за електрически батерии.
Португалската Агенция за защита на околната среда (АРА) одобри през май т. г. първия проект за производство на такъв тип литий. А през септември даде зелена светлина и на втори проект за същото. Но екологични групи и част от населението в региона се обявиха против. Единият от проектите, който ще се осъществява от британска мултинационална компания, трябва да се разгърне в местността Ковас до Барозо. А тя е поставена под закрилата на Агенцията на ООН по прехраната ФАО като световно земеделско наследство, посочва ВВС. Одобрилият проекта шеф на АРА сега също е сред разследваните в корупционния скандал.
Разследването е взело на фокус и още един проект на компанията „Старт Кампус” за производство на зелен водород и построяване на информационен център за обработка на данни в разположеното южно от Лисабон пристанище Синеш. Разпоредено е да се арестуват кметът на Синеш и шефовете на въпросната компания.
Още едно отделно разследване е персонално срещу премиера Коща, заподозрян, че лично се е намесвал, за да улеснява тези проекти. Според комюнике на прокуратурата, цитирано в медиите, заинтересованите лица са се позовавали на името, авторитета и „гърба” на министър-председателя, за да задвижват необходимите им процедури.
Веднага, щом мащабният скандал гръмна на 7 ноември, премиерът Коща връчи оставката си на президента. „Достойнството на задълженията, които има да изпълнява един министър-председател, е несъвместимо с каквото и да е подозрение спрямо почтеността, доброто поведение и най-вече относно някакво престъпно деяние,” заяви Коща в телевизионно обръщение след оставката. И допълни: „Няма да се опитвам да оставам на премиерския пост, категоричен съм по въпроса. Този етап от живота ми вече е затворен”.
Социалистът Антонио Коща, който в миналото бе много популярен кмет на Лисабон, доскоро се считаше и за най-успешният португалски премиер в последните десетилетия. Той пое поста през 2015 г. след свалянето на дотогавашното дясно правителство с вот на недоверие в парламента. Мандатът на десните остави много негативни следи заради приложените драстичните социални орязвания по рецепти на прословутата „тройка” (МВФ, ЕК, ЕЦБ). Оглавеното от Коща социалистическо правителство на малцинството, опиращо се в парламента на гласовете на по-левите си партньори – Левия блок и Комунистическата партия, започна да връща на португалците социалната държава и дълго се радваше на обществена подкрепа.
На редовните парламентарни избори през 2019 г. Социалистическата партия на Коща получи мнозинство, но все още недостатъчно, за да управлява самостоятелно, така че трябваше да продължи партньорството си с Левия блок и комунистите, въпреки че между трите формации вече имаше сериозни търкания. По-малките леви партньори трупаха недоволство, че в ущърб на авторитета си пред собствения електорат крепят едно продължаващо в неолибералния коловоз управление, само външно гримирано като по-социално. В крайна сметка те вдигнаха бунт срещу този модел и през есента на 2021 г. отказаха да подкрепят в парламента бюджета, като гласуваха против заедно с десницата. Това доведе до извънредни парламентарни избори през януари 2022 г. На тях обаче социалистите на Коща успяха да получат абсолютно мнозинство и да сформират стабилно самостоятелно правителство.
Но вместо управлението им да потръгне по-добре, още в края на същата 2022-ра то бе сполетяно от шумен скандал около националната авиокомпания ТАР (ТАП), получил името ТАРgate. Оказа се, че член на борда на компанията си е осигурил нерегламентирано огромно обезщетение при напускане в размер на нечуваните 500 000 евро. Този трус принуди тогава Коща набързо да смени около дузина министри и държавни секретари в кабинета си.
Но ето, че сега трусът се оказа още по-мащабен и премиерът вече просто нямаше как да остане на поста.
Какво следва? Топката е в държавния глава Марсело Ребело де Соуза, който в сряда, на 8 ноември, проведе консултации с ръководствата на всичките осем парламентарно представени партии. Бяха сондирани мнения, за да се прецени дали да се върви към предсрочни избори, или може да се сформира ново правителство с нов премиер в рамките на настоящия парламент. Надделяха становищата в полза на изборите. Очаква се тази вечер около 20 ч. местно време, след като получи и мнението на „старейшините“ в Държавния съвет, президентът Ребело де Соуза да направи обръщение към нацията и да обяви окончателното решение за изход от кризата.
Очевидно с изборите няма да се бърза. Смята се, че президентът ще помоли Коща и правителството му да продължат да изпълняват задълженията си, макар и в оставка, докато депутатите гласуват бюджета за догодина, без което държавата би останала блокирана. Предполага се, че вотът за бюджета ще е на 29 ноември, така че прогнозите на мнозинството наблюдатели са, че може да се очаква президентски указ за разпускане на парламента и за свикване на предсрочни избори едва след тази дата. Съответно изборите ще се паднат през февруари догодина.
Потвърждение за тази прогноза даде в изявленията си след срещата с президента лидерът на крайнодясната пария „Chega” („Иде”) Андре Вентура, според когото Ребело де Соуза не само искал да изчака гласуването на бюджета, но и да даде време на Социалистическата партия на Коща „да се съвземе” след сегашния скандал и да се подготви за предсрочните избори. Вентура каза още: „Смятам, че президентът има право. Не е най-доброто решение, но магически решения няма”.
Президентът е притеснен и как кризата ще се отрази на вече задвижени стратегически решения, като приватизацията на нашумялата авиокомпания ТАР, която трябва да бъде финализирана в близките месеци. В същия списък с неотложни задачи е висящото като все още неопределено място на ново столично летище, и спешно нуждаещият се от регулации хаос в общественото здравеопазване.
С оглед на всичко това, Ребело де Соуза може да проточи разпускането на депутатите и насрочването на изборите и за доста по-късно от 29 ноември – пълномощията му го позволяват.
Той има мотивацията да осигури повече време за предизборно „съвземане” не само и може би не толкова на социалистите, колкото на собствената си Социалдемократческа партия (СДП), която е всъщност десницата в Португалия. Това е и партията на самия Ребело де Соуза, именно тя го издигна навремето за държавен глава. В момента обаче СДП е сварена доста неподготвена от внезапното падане на Коща. Настоящият лидер на СДП Луиш Монтенегро не е в силна позиция, за да се представи убедително като кандидат-премиер, нито пък самата партия се е изчистила от черната си слава на изпълнителка на заповедите на „тройката”. Във вътрешнопартиен план в СДП е налице течение, което би предпочело да замести Монтенегро с по-популярния кмет на Лисабон от същата формация Карлос Моедаш. Но пък Монтенегро вече показа, че няма намерение да изпуска падналия му от небето златен шанс, а ще използва ситуацията с Коща и бързо ще яхне логично залитналото надясно избирателно махало. Факт е обаче, че то няма чак такова ускорение, та да стигне в крайнодясно, където е партията „Chega” – същата, с която Монтенегро не се свенеше доскоро да поддържа топли отношения. Сега такава връзка ще му е само в ущърб, затова той светкавично изчисти от лексиката си всякакви крайни оценки, премина към въздържан институционален тон и се кълне, че ако СДП спечели изборите и сформира правителство, няма да допусне във властта „раситки и расисти”.
От страна на драматично ударения от корупционния скандал лагер на социалистите също се опитват да излъчват позитивни сигнали, макар имиджовата им щета сега да е толкова тежка, че малцина наблюдатели дават шанс за ново социалистическо управление. Въпреки това партийният лидер Карлос Сезар уверява, че ПСП е в пълна готовност да реагира според обстоятелствата на всяка ситуация – включително да оглави правителство, ако президентът все пак реши да се мине без избори, само с възможностите в рамките на настоящия парламент. Но ПСП има и съществен кадрови проблем – след като от около две десетилетия фигурата на Коща толкова силно е доминирала в нея, под сянката му не е имал възможност да израсне никакъв негов достоен и силен наследник. Сега Коща се оттегля безвъзвратно, но се оказва, че няма кой да заеме нишата му. Все пак като вероятен кандидат-премиер от ПСП вече се завъртя името на представителя на лявото ѝ крило Педро Нуно Сантуш, който има своята неоспорима заслуга в договарянето на толкова съществената за управлението на ПСП от 2015 до 2022 г. парламентарна подкрепа от Левия блок и комунистите. Близостта му с тях обаче на се харесва на дясното партийно крило, така че е възможно то да извади и някой свой кадър. Особено ако президентът Ребело де Соуза наистина им осигури достатъчно време „за съвземане”.
