В категории:Анализи / Икономика

Глобалистите ще харесат новата НАФТА на Тръмп

Въпреки фанфарите, ревизираното търговско споразумение между САЩ, Канада и Мексико не променя много

Споразумението за млечните продукти бе представено за голям успех. Тези стоки обаче съставляват едва 0.06% от общата търговия между САЩ и Канада. Снимка: pixabay.com

Подписаната в неделя ревизирана версия на северноамериканското споразумение за свободна търговия всъщност изглежда много добре за хората, които се предполага че са врагове на търговския дневен ред на президента Доналд Тръмп, пише Bloomberg.

Сделката има ново име (вместо NAFTA вече е USMCA – Споразумение САЩ-Мексико Канада), от което е премахнато споменаването на търговия, че и на свобода. Въпреки това митата за внос от Канада и Мексико си остават дълга поредица от нули. Основният нов елемент – премахването на разновидност канадско мляко, която бе въведена през миналата година като мярка за подкрепа на местната млечна индустрия – в крайна сметка е антипротекциониски ход. Другата промяна в споразумението се свежда до незначителни промени в правилата за търговия с автомобили, които не променят много досегашната ситуация.

Вече става виден моделът, по който администрацията на Тръмп разиграва търговските споразумения. Подобно на обявената през миналата седмица ревизирана търговска сделка с Южна Корея, постижението бива обявено като историческо, макар че направените промени са само козметични. За глобалистите, които често биват хокани в тръмписката реторика, това са добри новини. От тяхна гледна точка тази динамика е обещаваща както за обявените миналата седмица преговори с Япония, така и за задушаващата търговска война с Китай.

Нека разгледаме споразумението за млечните продукти. Стандартът за мляко, което Канада се съгласи да премахне – известно като мляко Клас 7 – съществува от едва 18 месеца. Противниците на този стандарт включват не само преговарящите по търговските въпроси от САЩ, но и Saputo – един от най-големите производители на млечни продукти в Канада.

Още повече, че млечните продукти съставляват безкрайно малка част от търговските отношения между двете държави. Двустранната търговия с такива продукти е в обем от 364 млн. долара за миналата година, или 0.06 на сто от общата търговия. Торфът, макаронените изделия, полистиролът, хартията и сглобяемите сгради имат по-голяма стойност във вноса на САЩ отколкото цялата млечна индустрия на Канада. Подобна е и картината при щатския износ.

Ситуацията не е много по-различна при сделката за автомобилите, където наложената квота за безмитен внос на канадски продукти е толкова висока, че заводите в Онтарио могат да увеличат обема с 30% и пак няма да са я достигнали.

Както с всяко подобно споразумение, дяволът вероятно се крие в детайлите – най-вече в дългата 234 страници глава за правилата за произход на частите. В днешния свят на многонационални вериги за доставка, тези правила се превръщат в ядрото на търговската сделка. Реалните последствия от промените ще станат ясни през следващите дни и седмици. Но неща като предварителното одобрение от Канадската търговска палата не подсказват някакъв особен страх сред канадските износители.

Заявленията на Тръмп по отношение на търговията създаваха опасения сред глобалистите, че може да се стигне до срив на NAFTA, разбиване на Световната търговска организация или пълен разрив между двете най-големи световни икономики. Изходът от търговските преговори с Корея, Канада и Мексико показват нещо друго: Вашингтон е щастлив да договори някои малки модификации в съществуващите споразумения, да обяви победа и да съсредоточи вниманието си към предстоящите избори за Конгрес.

Истинската опасност от конфликта на САЩ с Китай не е толкова в това, че е в ръцете на Доналд Тръмп, а че чрез него изкристализират много по-радикалните амбиции на някои от неговите съюзници. Тези хора биха искали да видят спиране на догонващия растеж на Китай, промяна в отношенията между Китайската комунистическа партия и държавата, или в идеалния случай – и двете.

Ограниченият обхват на споразуменията с Мексико, Канада и Южна Корея подсказва, че може да се случи нещо различно. Може да бъдат договорени някои леки, но полезни промени в режима на интелектуална собственост в Китай – например промяна на задълженията за трети лица по отношение на технологичните лицензи или налагане на по-тежки санкции за нарушения на интелектуална собственост. След това двете страни биха могли да обявят пробив в сферата на технологичния трансфер – възможност, неколкократно подхвърляна от китайския премиер Ли Къцян.

Това може да не звучи като нещо значително, но умерените промени в търговията на млечни продукти с Канада и правилата за произход, засягащи няколко модела автомобили, произвеждани в Мексико, също не звучат като нещо значително. Което обаче не попречи на президентския туит с тържествени фанфари да ги обяви за най-великите сделки в историята.

Оставете коментар