Североамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА) влезе в сила в полунощ на 1 януари 1994 г. Същата нощ хиляди представители на коренното население на щата Чиапас в Югоисточно Мексико се вдигнаха на въоръжен бунт, овладяха поне пет града и обявиха, че НАФТА представлява „смъртна присъда” за хора като тях. Това бе само началото на проблемите на Мексико през тази година, в която имаше безброй протести, силно оспорвани избори и убийства на двама от лидерите на управляващата тогава партия. Краят на 1994 г. бе белязан с изненадваща девалвация на песото – началото на икономически колапс, от който страната се възстановяваше години.
Този месец НАФТА се върна в новините в Северна Америка. На 16 август представители на трите държави в споразумението – САЩ, Канада и Мексико, започнаха отворени преговори за предоговарянето му. Макар да е вярно, че НАФТА е само един от многото проблеми на Мексико през 90-те, на фона на подновения фокус върху търговското споразумение е странно, че мейнстрийм медиите в САЩ обръщат толкова малко внимание на събитията, които съпътстваха прилагането на НАФТА в южната съседка. Причината за ниския интерес вероятно е консенсусът, който коментаторите и лидерите на мнение имат относно НАФТА и подобните търговски споразумения.
И в двете основни партии в САЩ е въпрос на правоверност да считаш, че тези договори са от полза за търговските партньори в „третия свят”. От дясно имаме президента Тръмп, който още по време на кампанията заяви пред медиите, че „Мексико… ни взема работните места. Обичам мексиканския народ. Те са страхотни хора. Но лидерите им са твърде хитри за нас… ние биваме мамени ”. От другата страна имаме коментатори, които настояват, че НАФТА е добра за икономиката на САЩ, но все пак се съгласяват с твърденията на Тръмп, че Мексико се облагодетелства от споразумението. Някои дори твърдят, че тези търговски договори са единствената надежда за развиващите се страни.
Числата обаче разказват различна история. През 2009 г. Фондът за международен мир „Карнеги“ публикува доклад за състоянието на Мексико 15 години след прилагането на НАФТА. Изследователите откриват някои позитивни резултати – включително ръст на търговията и 80% повишение на продуктивността в производствения сектор. Не се забелязват обаче особени подобрения в сфери като икономическия растеж, неравенството и несъответствията в заплащането в Мексико и САЩ.
Интересното е, че най-лошите новини засягат работните места. Фабриките за сглобяване на продукти за износ, известни в Мексико като „maquiladoras”, са създали 660 хил. работни места – много от които вероятно са работни места, прехвърлени от САЩ и загубени за работниците там. Но в същото време НАФТА премахва защитните мита, заради което семейните ферми е Максико не могат да се конкурират с вноса от държавно субсидираните щатски агрокомпании. Резултатът от това е изчезването на 2.3 млн. работни места в мексиканския земеделски фактор. Така нетната загуба на работни места в Мексико възлиза на 1.6 млн.
Това помага да се обясни рязкото увеличение на имиграцията на мексиканци в Съединените щати „от около 350 хил. души годишно преди НАФТА до близо 500 хил. в началото на 21 век” според доклада. Много от тези имигранти са жителите без документи, които сега Тръмп иска да депортира.
НАФТА наистина създаде някои победители. Мексиканският телекомуникационен магнат Карлос Слим се издигна до топ 10 в списъка на най-богатите хора в света на Forbes. Търговската верига Walmart се превърна в най-големият частен работодател в Мексико, а други щатски корпорации като Archer Daniels Midland, Bartlett Grain и Cargill спечелиха огромни суми от износа на земеделски токи в латиноамериканската страна. През 2016 г. стойността на аграрния износа на САЩ за Мексико е възлизал на 17.7 млрд. долара. Критиците на НАФТА изтъкват, че подобни търговски споразумения, договорени зад кулисите от обвързани с бизнеса експерти, няма как да произведат различни резултати. Те също така настояват, че бъдещите търговски преговори трябва да бъдат ръководени от хората, които бяха оставени назад в предишните договори.
Досега е имало няколко опита граждански групи от Канада, Мексико и Съединените щати да формулират общи искания за по-справедливо търговско споразумение. Базираната във Вашингтон организация с нестопанска цел Global Trade Watch промотира тази идея от години, а среща в Мексико през май тази година даде реално начало на общия проект.
Дневният ред на организациите ще включва предложения да се въведат или да се заздравят съществуващи защитни механизми за синдикализма малките ферми, околната среда, както и за правата на жените и малцинствата. Настоява се и за по-рационален подход към миграцията от прилагания в момента.
Подобни идващи отдолу усилия са важни, макар че те едва ли ще повлияят на политиците в краткосрочен аспект. На 16 август преговарящият от страна на САЩ Робърт Лайтайзер заяви пред пресата, че „НАФТА е фундаментален провал за много, много американци и се нуждае от сериозно подобрение”. Негово писмо до Конгреса от май обаче показва, че администрацията на Тръмп по-скоро иска да прокара нещо, което е модернизирана версия на старата НАФТА, като оставя недостатъците на споразумението непокътнати.
В крайна сметка поне можем да използваме подновения шум около търговските споразумения за да започнем да разсейваме фантазиите, че НАФТА представлява подарък за Мексико. Никога не е ставало въпрос за конфликт между народите на страните, подписали споразумението. Конфликтът винаги е бил между супербогатите и всички останали, като досега винаги първите са печелили, а вторите са губели.
