В категории:Икономика

Как шепа компании доминират икономиката на САЩ

Рекордната капитализация на Apple е един от ефектите на корпоративната концентрация – заедно със слабия ръст на заплатите, свиването на средната класа и увеличаващото се неравенство

pexels.com

Мат Филипс, New York Times

U.S. Steel, General Motors, AT&T, Exxon Mobil – това вече са дребни риби.

В четвъртък Apple постигна нещо, за което тези икони на капитализма не са си и мечтали: пазарна капитализация от над 1 трлн. долара. Това постижение се описва като резултат от една изключителна история на корпоративния успех. В период от само 21 години един почти банкрутирал производител на компютри еволюира до най-скъпата публични търгувана компания в Съединените щати. През тези години компанията изтласка технологичната индустрия далеч от големите, тежки машини, и вече произвежда някои от най популярните потребителски продукти, които промениха ежедневието на хората.

Тринадесетцифрената пазарна капитализация обаче подчертава и как една група от огромни корпорации започна да доминира икономиката на САЩ. Днес по-малък брой щатски компании контролира по-голям дял от корпоративните печалби отколкото когато и да е от 70-те години насам. Ефектът от този феномен се вижда ясно на фондовите пазари, където една тайфа компании с добре познати имена – предвождани от Apple, Amazon, Facebook и Google – подхранват деветгодишния ръст на борсите. Това е вторият най-продължителен период на ръст след този, завършил със спукването на Дотком балона през 2000 г. Успехът на тези компании движи и цялостната икономика на страната, която е на път да отбележи най-силния си темп на растеж от десетилетие.

Но ефектите от консолидацията на корпоративните печалби се простират и далеч отвъд капиталовите пазари – и те не са само положителни.

Икономистите започват да проучват връзката между възхода на тези фирми-суперзвезди и слабия ръст на заплатите, свиването на средната класа и увеличаващото се неравенство на доходите в Съединените щати. Огромното влияние върху обществото и политиката, с което разполагат тези мегакомпании, накара някои законодатели да започнат да настояват за повече регулации, които да ги озаптят.

“Това е една от най-важните тенденции, които преживяваме в момента”, казва Рони Майкели, икономист в Женевския университет. “Това реално е въпрос за икономическия растеж, икономическото неравенство и благосъстоянието на потребителите”, добавя той.

През последните няколко десетилетия се наблюдава дълбока промяна в разпределението на корпоративните печалби сред щатските компании. През 1975 г. 105 компании са прибирали половината печалби, генерирани от публично търгуваните фирми. Днес тези печалби отиват само при 30 компании, показва изследване на професора по финанси от Университета в Аризона Катлийн Кейл и икономиста от университета в Охайо Рене Штулц.

В четвъртък Apple отчете поредното тримесечие на силни финансови резултати, като печалбите са се увеличили до 11.52 млрд. долара – с близо една трета повече, отколкото за същия период на миналата година. Отчетът помогна да се надуе цената на акциите на компанията до 207.39 долара.

Разликата между това колко струва на една щатска компания да произведе продукта си и на каква цена го продава – което е измерител за силата, която тези компании имат на пазарите си – е достигнала най-високите нива поне от 50-те години насам, показва доклад на икономистите Йан Де Льокер от Принстътн и Жан Екаут от Университетския колеж в Лондон.

Над три четвърти от индустриите в САЩ са станали по-концентрирани след 80-те години, което се вижда от индекса Herfindahl-Hirschman – стандартна формула, използвана включително от антитръстовите регулатори при оценка на предложени корпоративни сливания.

Сред икономистите се е оформил консенсус, че тенденцията на корпоративна концентрация – по отношение на големината на компаниите и техния контрол над печалбите – не само е реална, но и вероятно ще е дългосрочна. “Всяка седмица излизат нови изследвания на тази тема”, отбелязва Дейвид Аутор, професор по икономика от Масачузетския технологичен институт, които също се занимава с този феномен.

Процесът по консолидация е особено силно изразен в технологичния сектор, където група огромни, ефективни компания властват над най-бързо растящата и динамична част от икономиката на Съединените щати.

Когато iPhone бе представен през 2007 г., този продукт бързо трансформира начина, по който обществото си взаимодейства с технологиите. Оттогава Apple е продала над 1.4 млрд. смартфона. Apple и Google заедно предоставят софтуера за 99% от всички смартфони по света. Facebook и Google прибират 59 цента от всеки долар, похарчен за онлайн реклама в Съединените щати. Amazon упражнява пълно господство в онлайн пазаруването и бързо се превръща в голям играч и в други свери като стрийминга ма музика и видео.

Тази тенденция обаче не се ограничава до технологичния сектор.

Днес почти половината от всички активи в щатската финансова система се контролират от пет банки. В края на 90-те петте най-големи банки контролираха малко над една пета от пазара. През последното десетилетие шест от най-големите авиолинии в страната се сляха в три. Четири компании вече контролират 98% от безжичните комуникации, и броят им може да спадне до три, ако бъде позволено сливането на телекомите T-Mobile и Sprint.

Консолидацията помпа печалбите. “Който остане в крайна сметка става по-рентабилен и може да генерира по-висока възвръщаемост за инвеститорите”, казва Йелън Ларкин, професор по икономика в Университета Йорк в Торонто.

За финансовите пазари, това са чудесни новини. Тази година пет технологични компании – Facebook, Apple, Amazon, Netflix и компанията-майка на Google, Alphabet – са отговорни за приблизително половината ръст, отбелязан от индекса Standard & Poor’s 500. Apple е единствената компания с капитализация от 1 трлн. долара, но Amazon я следва по петите и в момента инвеститорите я оценяват на 880 млрд. долара.

Разбира се това е нещо добро само докато печалбите продължат да се трупат. Ако акциите на технологичните компании започнат да издишат “за останалата част от пазара ще е трудно да поддържа нещата на високи нива”, казва Джъстин Уотърс, съосновател на консултантската фирма Bespoke Investment Group.

А що се отнася до трудовия пазар – учените свързват корпоративната консолидация с нарастващото доходно неравенство и със спада на дела от националното богатство, което отива в ръцете на работещите. Т.нар. трудов дял от икономиката се свива в САЩ и други богати държави от 90-те години насам, което съвпада с процеса по корпоративна концентрация. Освен това спадът е най-изявен в тези индустрии, които са претърпели най-голяма консолидация.

Икономистите нямат единна позиция за причината и следствието. Някои казват, че компании като Apple, Amazon и Google са инвестирали щедро, за да установят своята доминираща пазарна позиция, и сега вече са в позиция да генерират огромни печалби, без да харчат много голям дял от приходите си за труд.

Други икономисти спорят, че просто колкото по-малко компании има в определена индустрия, толкова по-малко конкуренция за работници има, поради което няма силен натиск за повишаване на заплащането. Това вероятно важи особено силно за индустрии, в които уменията са силно специализирани, тъй като за работниците е трудно да търсят по-добро заплащане другаде. Неотдавнашни изследвания подчертават примери на заговорничане между компании да поддържат заплатите ниски, като се договарят да не крадат взаимно служителите си, и като вкарват в трудовите договори клаузи, забраняващи на работниците да се присъединяват към конкурентни фирми.

Някои леви икономисти извеждат критиката по-далеч и заявяват, че увеличената власт на корпорациите води до отслабване на антитръстовите регулации, разхлабване на правилата за финансиране на политически кампании и намаляване на синдикализирането на работните места. Тези фактори взети заедно правят по-лесно за големите компании да изкривяват икономиката в своя полза. Така компаниите не само прибират по-голям дял от печалбите, отколкото в миналото, но и са подложени на по-слаб натиск да споделят придобитото с работниците.

Макар компаниите обикновено да трупат власт, като стават по-големи, това не ги прави недосегаеми. Големината им ги прави и податливи на атаки от страна на политици и регулатори, особено в моменти, в които популизмът набира сили на политическата сцена.

Някои от технологичните компании, изсмукващи големия дял от корпоративните печалби, напоследък се оказват на мушката на правителства по целия свят. Наскоро Google бе глобена с рекордните 5 млрд. долара от европейските антитръстови регулатори, които обвиняват интернет гиганта, че злоупотребява с пазарното си положение, като принуждава производителите на мобилни телефони да инсталират приложения на  Google на продуктите си.

Социалната мрежа Facebook пък се оказва в центъра на политическите скандали в САЩ и други страни, като гневни политици и регулатори принуждават компанията да предприема мерки, с които да защитава по-добре потребителските данни и да предотвратява използването на платформата за намеса в изборния процес. През миналата седмица Facebook отчете забавяне на растежа и увеличение на разходите за сигурност, в резултат на което акциите и поевтиняха с 19% и компанията загуби зашеметяващите 120 млрд. долара от пазарната си стойност за един ден.

Президентът Тръмп пък многократно е критикувал изпълнителният директор на Amazon Джеф Безос, който наскоро оглави класацията на най-богатите хора. Освен, че изказва недоволство за публикации във  Washington Post, който Безос купи през 2013 г., Тръмп обвинява Amazon, че не плаща достатъчно данъци и се възползва от държавната пощенска служба. Ако реториката на Тръмп се превърне в реални действия, това може да се отрази на финансовите резултати на Amazon.

Въпреки скорошните успехи на Apple, ръководството на компанията предупреждава, че назряващата търговска война с Китай – където Apple реализира 18% от приходите си – заплашва способността ѝ да поддържа печалбите на текущите им нива.

“Преди година големите технологични компании бяха на практика недосегаеми”, казва Луиджи Зингалес, професор по финанси в Университета в Чикаго, който изучава правителствените регулации и корпоративното поведение. “Днес обаче не изглежда такива”, добавя той.

Оставете коментар