В категории:Свят

Ердоган затвърди едноличната си власт

Въпреки репресиите и насилието, в парламента успяха да влязат три опозиционни партии. Това обаче ще има малко значение за остатъците от демокрация в страната, тъй като през новия си мандат турският президент ще разполага с всеобхватни правомощия.

Снимка: Anadolu Agency

Реджеп Ердоган, който доминира турската политика последните 15 години, затвърди властта си за поне още един мандат, след като той и партията му спечелиха извънредните избори, проведени в неделя. Опозицията се надяваше, че не фона на валутната и инфлационна криза в страната, Ердоган ще спечели под 50% от гласовете и ще се стигне до втори тур, където ще може да бъде победен от основния си съперник Мухарем Индже. Според официалните резултати обаче няма да има втори тур, което означава, че Ердоган ще може да управлява с извънредните правомощия, одобрени с минимално мнозинство на противоречивия референдум, проведен миналата година.

Изборите се проведоха в условията на извънредното положение, наложено след неуспешния опит за военен преврат преди две години. Над 160 хил. души бяха хвърлени в затвора в резултат на чистките, включително съдии, преподаватели и опозиционни политици. Турция е страната с най-много затворени журналисти в света, а управляващите вече имат почти пълен контрол над медиите. Наред с кървавите репресии срещу кюрдското малцинство в страната, Анкара провежда военни интервенции срещу Кюрдската работническа партия в Ирак и организациите на сирийските кюрди, които водят до фактическа окупация на части от двете съседни държави.

Държавната информационна агенция Anadolu Agency обяви победата на Ердоган и Партията на справедливостта и развитието (AKP) още в неделя вечерта. Първоначално опозицията и независими наблюдатели настояваха, че са преброени само половината гласове, а Мухарем Индже призова наблюдателите и привържениците си да не напускат центровете за преброяване, за да не позволят манипулации на вота. В понеделник сутринта победата на Ердоган бе потвърдена и от върховния избирателен съвет. В крайна сметка Индже също призна резултатите, макар да описа изборите като „несправедливи” и предупреди, че страната попада под опасен режим на еднолично управление.

Според официалните данни при 99% преброени бюлетини Ердоган печели 52.54% от гласовете, а Мухарем Индже – 30.68 на сто. На трето място с 8.4% се нарежда кандидатът на Демократичната партия на народите (HDP) Селахатин Демирташ, който трябваше да води кампанията си от затвора.

Въпреки усилията, положени от страна на властите да предотвратят влизането на прокюрдската HDP в парламента – включително хвърляне на нейни депутати и активисти в затвора и преместване на избирателните секции далеч от преимуществено кюрдските населени места в Югоизточна Турция – партията успя да мине 10 процентната избирателна бариера и ще разполага с 67 депутати в 600 местния парламент. Това бе отбелязано като голям успех от привържениците на HDP, които излязоха да празнуват по улиците на населени предимно с кюрди градове като Диарбекир.

Благодарение на влизането на HDP, партията на Ердоган, спечелила 42% от гласовете, няма да има мнозинство сама. Контролът над парламента обаче ще бъде подсигурен благодарение на националистическите привърженици на AKP от партия MHP, която ще има 50 депутати, след като привлече двойно повече гласове от прогнозираното. Така управляващата коалиция ще има общо 343 депутати. Най-голямата опозиционна формация –  Републиканската народна партия (CHP) на Мухарем Индже, взе само 23% от гласовете, което ѝ осигурява 146 места в парламента. Нейният съюзник – новата националистическа партия Iyi (Добрата партия) също успя да мине десетпроцентната бариера и ще има 44 депутати.

Отчетената избирателна активност бе изключително висока приблизително 87%. Над 56 млн. от избирателите са направили избора си в около 180 хил. урни. Случилото се с избирателните урни на някои места в страната, особено в югоизточните територии, обаче предизвиква опасения за манипулиране на резултатите. През целия ден се появяваха съобщения за нарушения от страна на поддръжници на Ердоган. В социалните мрежи бе публикувано видео, на което се вижда как урни биват отваряни в Сюрюк, намиращ се до сирийската граница. В същия район полицията откри четири чанти с попълнени бюлетини.

По време на втория мандат като президент, Ердоган ще разполага с многократно по-големи правомощия, благодарение на референдума от 2017 г., който също бе съпътстван с обвинения за измами. Според новата конституция, 64 годишният Ердоган ще има право на още един мандат след този, което потенциално означава да остане на власт до 2028 г.

Според новата система позицията на министър-председател се премахва. Президентът ще има право да издава декрети, да назначава и контролира министрите и вицепрезидента, да назначава и уволнява държавни служители, да се намесва в съдебната система, както и да обявява извънредно положение – всичко това без одобрението на парламента.

Критиците на Ердоган изтъкват, че в тази система липсва всякакъв контрол и баланс на президентската власт, за разлика от други президентски републики като Франция и САЩ, и че тези промени окончателно превръщат Турция в автокрация.

С победната си реч Ердоган демонстрира, че не възнамерява нито да отслабва натиска срещу опонентите си в страната, нито да прекрати или забави агресивната намеса в съседните държави. Той заяви, че остава ангажиран с „борбата с терористичните организации” и с „битката да направим сирийската земя по-свободна”. Той също така се зарича да увеличи „международния престиж” на Турция и да я превърне в една от 10-те водещи икономики в света. „Знамето ни ще се вее по-свободно, за всеки гражданин ще има мир”, заяви той, след което поведе лозунга на поддръжниците си „Една нация, едно знаме, една страна, една държава”.

Изборната победа закрепва Ердоган не само във вътрешен, но и във външнополитически план. Въпреки обтегнатите отношения със САЩ и неентусиазирания диалог с Европейския съюз, Вашингтон и европейските столици ще трябва да го приемат като незаобиколим фактор. Вероятно дори умерените критики към смазването на дисидентството и свободата на словото ще изчезнат, докато САЩ и другите западни страни наддават за благоразположението на Ердоган и се опитват да го отклонят от все по-интимните му отношения с Москва.

Вътрешната и външна безнаказаност, в съчетание с нуждата да разсейва публиката от инфлацията и другите икономически проблеми, със сигурност ще подсилят и амбициите му за регионално господство. Вероятно като част от предизборната кампания, турските военни проведоха демонстративни операции срещу позициите на ПКК в Ирак, които вероятно ще продължат и след изборите. Турция вече фактически контролира значителна част от Северна Сирия – директно или чрез протурски ислямистки милиции, действащи в региона. След като Анкара и съюзните ѝ джихадисти овладяха кюрдския кантон Африн – с мълчаливото съгласие както на Русия, така и на САЩ – сега турските войски предстои да навлязат и в Манбидж. До това се стигна, след като Турция се споразумя със САЩ от града да се изтеглят кюрдските отряди, които го освободиха от ИДИЛ през 2016 г.

Утвърждаването на едноличната власт на Ердоган и ислямистките му съюзници не вещае нищо добро нито за самата Турция, нито за региона. Предвид отстъпчивостта на Запада и все по-топлите отношения на Ердоган с Изтока, ние в България вероятно трябва да се надяваме вниманието му да остане съсредоточено към другите граници на Турция – или да стискаме палци от унизителните метани на Бойко Борисов все пак да има някаква полза.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар