В категории:Свят

Аз съм кандидат за президент на Турция – от затворническата си килия

„Турция вече разбира, че колективните наказания за кюрдите в югоизточната периферия се отразяват на свободите и демократичната култура в цялата страна. Това, което преди бе ограничено само за кюрдите, се превърна в норма и за останалите опоненти на Ердоган. Единствената надежда за либерално, демократично бъдеще е в това да се съюзим, за да сломим авторитарния режим”, пише затвореният опозиционен лидер Селахатин Демирташ

Снимка: facebook.com/pg/HDPdemirtas

Селахатин Демирташ, президентски кандидат на Демократична партия на народите, New York Times

Турция ще гласува на президентски и парламентарни избори на 24 юни. Аз съм един от шестимата кандидати за президент – и се кандидатирах от затворническата си килия. Пиша това от затвор с максимална сигурност в Одрин, град в Северозападна Турция, близо до границата с България. Бях арестуван преди година и осем месеца, когато бях депутат в турския парламент и съпредседател на Демократичната партия на народите (HDP), за която на последните избори гласуваха шест милиона души.

Моите тъмничари ме затвориха тук, защото Одрин е далеч от дома, семейството и приятелите ми в Югоизточния кюрдски регион на страната. Съкилийникът ми също е демократично избран народен представител.

През последните няколко месеца чуваме почти непрестанен шум от строителство. В съседство се изгражда нов голям затвор. В Турция бе наложено извънредно положение след провалилия се опит за военен преврат през 2016 г., и съществуващите затвори са претъпкани далеч над капацитета си. Правата на свободно изразяване и събиране бяха отхвърлени, а броят на обикновените хора, хвърлени в затвора, нараства ежедневно.

Турското правителство, водено от Партията на справедливостта и развитието (AKP) на Реджеп Ердоган, обърна гръб на универсалните демократични ценности и докара страната до ръба на политическа и икономическа криза.

С изключение на президента Ердоган, всички останали кандидати за изборите декларираха, че аз трябва да бъда освободен. Те загърбиха идеологическите различия и застанаха в моя защита, защото знаят, че властите ме държат затворен заради собствените си политически интереси, а не заради някакво извършено от мен престъпление. Те разбират, че ако бях на свобода, шансовете на Ердоган за победа щяха да са доста по-слаби. Те осъзнават, че независимо кой победи, хвърлянето в затвора на кандидат за президент хвърля сянка върху легитимността на изборите.

Аз съм един от десетките хиляди дисиденти, станали цел на наказателните мерки, които се превърнаха в норма под извънредното положение. Досега властите са започнали 102 разследвания и са внесли в съда 34 различни обвинения срещу мен. Ако получат каквото искат, ще съм изправен пред присъда от 183 години.

Обвиненията, повдигнати от прокуратурата се основават изцяло на мои политически речи и изявления. Нещата щяха да са съвсем различни, ако съдебната власт не се бе огънала под натиска на правителство и се бе придържала единствено към закона. Повече от година след ареста ми не бях допуснат до изслушване в съда. Преследването срещу мен е несправедливо. Арестът ми бе политическо решение. Аз оставам политически заложник.

Единствено демократичната борба на хората за собствената им свобода ще освободи Турция от авторитаризма и страха, а институциите – съдебната система и пресата – от опекунския контрол на правителството.

Отнето ми е правото да организирам митинги или да комуникирам директно с хората. Въпреки това, мъжете и жените от HDP водят кампанията с голяма решителност. Обръщам се към вас и света извън стените на затвора чрез съобщения, предадени през адвокатите ми. Обръщам се към хората чрез профили в социалните мрежи, които съветниците ми помагат да поддържам.

Моят акаунт в Twitter остана неизползван дълго време след ареста ми. Когато през него отново започнаха да се публикуват съобщения през септември 2017 г., надзирателите в затвора се втурнаха да инспектират килията ми. Претърсването бе изключително агресивно. Когато ги попитах какво търсят, те отговориха, че искат да намерят как пускам туитове.

Единственото сравнително усъвършенствано устройство, което намериха в килията ми, бе електрическата кана, с която си варя вода. След като установиха, че не бих могъл да използвам каната, за да туитвам, надзирателите си тръгнаха. Въпреки абсурдността на този инцидент, той е доста показателен за невероятния страх, който сковава авторитарните лидери, когато са изправени пред опоненти, които упорстват въпреки репресиите. Колко силен трябва да е страхът на господин Ердоган?

През последните три години AKP провежда неумолима пропагандна кампания със сътрудничеството на медиите, която цели да подкопае Демократичната партия на народите, като обрисува членовете ѝ като „сътрудници на тероризма”. Въпреки това нашите избиратели и поддръжници не се отказват. През лятото на 2015 г., след като мирният процес пропадна и въоръженият конфликт се върна в югоизточните кюрдски области на Турция, моята партия направи всичко по силите си, за да предотврати ескалацията чрез диалог. Страната можеше да излезе с по-ефективни начини за спиране на боевете.

Но всичко се промени след изборите през юни 2015 г., когато партията на Ердоган частично изгуби парламентарното си мнозинство. Неговото правителство заложи на военната интервенция и турската армия настъпи срещу кюрдите, които бяха издигнали барикади в различни населени места.

Ердоган искаше да накаже кюрдите, които бяха лишили партията му от парламентарно мнозинство, и да консолидира националистическия вот. Неговата партия спечели изборите през ноември 2015 г. и продължи да ескалира конфликта след това.

Предстоящите избори ще оформят бъдещето на Турция. Статистически е малко вероятно кандидат, който отхвърля подкрепата на кюрдското население в Турция – около една пета от 81-милионното население – и техните искания за мир, да победи.

В Турция обаче действа едно по същество антидемократично изискване, което забранява партия, спечелила под 10% на национални избори, да влезе в парламента. Полагащите се на такава партия депутатски места биват прехвърлени към партията, която е преминала бариерата и се е наредила на второ място по гласове в конкретните избирателни райони. Ние сме уверени, че ще можем да прескочим тази висока летва – но ако не успеем да минем 10%, около 80 на сто от депутатските ни места ще бъдат прехвърлени към партията на Ердоган. Това ще му осигури комфортно мнозинство в парламента, което ще облекчи още повече едноличната му президентска власт. По същество AKP ще подсигури властта си несправедливо и за сметка на лишените от представителство кюрдски граждани.

Ердоган и управляващата партия използват продължителното извънредно положение и други задкулисни способи, за да подсигурят, че гласовете за HDP няма да преминат 10-процентната бариера.

Хиляди избирателни секции в югоизточните кюрдски региони бяха преместени, което ще принуди избирателите от селските райони да пътуват с километри през военни контролни пунктове, за да дадат гласа си – вместо да гласуват в собствените си села. Увеличеният персонал на службите за сигурност в избирателните секции в региона също може да служи за сплашване на избирателите.

През миналата седмица изтече видеозапис от обръщение на Ердоган към активисти на партията, в което той подчертава колко е важно да не се позволи на HDP да премине избирателната бариера. В изказването си президентът иска от съпартийците си да маркират поддръжниците на HDP и да „провеждат специални мерки”.

Турция вече разбира, че колективните наказания за кюрдите в югоизточната периферия се отразяват на свободите и демократичната култура в цялата страна. Това, което преди бе ограничено само за кюрдите, се превърна в норма и за останалите опоненти на Ердоган. Единствената надежда за либерално, демократично бъдеще е в това да се съюзим, за да сломим авторитарния режим.

Оставете коментар