Красотите, следите и дедите на Сагуа Ла Гранде (ВИДЕО И СНИМКИ)

Родното място на най-универсалния кубински художник Вифредо Лам наскоро бе обявявано за най-новата туристическа дестинация на Острова на свободата. Кои други световни знаменитости са родени там, какви природни стихии се развилняха наскоро из това райско крайбрежие и какви магии крие то?

В центъра на Сагуа Ла Гранде. Снимка: Къдринка Къдринова
В центъра на Сагуа Ла Гранде. Снимка: Къдринка Къдринова

Срещата ми със Сагуа Ла Гранде беше едно приказно откритие – поредното реставрирано с много любов и артистичност старинно кубинско градче, което по време на тазгодишния 38-ми ежегоден Международен панаир на туризма (2-6 май) беше обявено за най-новата туристическа дестинация на Острова на свободата.

Имаше си съответната тържествена церемония в главната кинозала на града, където с много апломб и емоция министърът на туризма на Куба Мануел Мареро Крус първо разказа впечатляващата история на Сагуа Ла Гранде, а после връчи и съответстващия сертификат на градските власти.

В последвалата весела по кубински суматоха официалните лица обиколиха града, насядали в току-що пуснатото туристическо влакче и тракащи с раздадените им маракаси, а всички останали поехме да се шляем из пъстрото човешко море, заляло улиците с маскарадни шествия и просто с жаждата за празник.

Из улиците на Сагуа Ла Гранде. Снимка: Къдринка Къдринова
Из улиците на Сагуа Ла Гранде. Снимка: Къдринка Къдринова

Малки момиченца с изрисувани котешки и заешки муцунки… По-големи каки в зашеметяващи костюми от епохата рококо… Горди майки, командващи танцовите състезания на децата по „стъргалото”… Лишени от скрупули за своите свободно разлели се силуети лели и баби, вибриращи във винаги младите стъпки на салсата…

Карнавалното настроение беше изрисувало лицата на много от децата, включили се в уличната фиеста. Снимка: Къдринка Къдринова
Карнавалното настроение беше изрисувало лицата на много от децата, включили се в уличната фиеста. Снимка: Къдринка Къдринова

Въгленооки и зеленооки момчета с изпотени снаги, слели всички раси в единна страст с ударите по барабаните… Мъдри старци с набраздени от усмивки лица и с неразделни от устните тромпети… Самоотвержени татковци с накачулени по главите наследници, отпиващи с чувствени целувки от новото издание на легендарния ром „Кубай“…

Още един поздрав от Сагуа Ла Гранде. Снимка: Къдринка Къдринова
Още един поздрав от Сагуа Ла Гранде. Снимка: Къдринка Къдринова

Всичко това ме връхлетя в Сагуа ла Гранде, докато шляпах из нажежения асфалт на централните улици боса – защото просто каишките на сандалите ми се скъсаха при изсипването на многоезичния поток участници във FITCuba2018 (това бе кубинската абревиатура за тазгодишния Международен панаир на туризма) след тържествената церемония в главната градска кинозала. Нито на мен ми пукаше, че останах боса, нито на някой друг му правеше впечатление – защото тук всички са щастливи да бъдат естествени и неподправени.

Сред жителите на Сагуа Ла Гранде. Снимка: Къдринка Къдринова
Сред жителите на Сагуа Ла Гранде. Снимка: Къдринка Къдринова

Ей така, боса и сгорещена, нахлух и в прохладната и бяла изложбена зала насред центъра на града, посветена на най-прочутия му син и най-универсалния кубински художник – вълшебника на образа Вифредо Лам (1902-1982). И там се смръзнах – не само пред уникалните му творби по стените, кръстосали културите на четири континента, но и пред неочакваното им модерно превъплъщение. Група чудно хубави кубински манекенки показваха там своите рокли с щамповани върху тях репродукции от картини на Вифредо Лам. И това бе също толкова неразделно от духа на Сагуа Ла Гранде видение, колкото и шумната градска фиеста навън.

Щампите върху роклите на тези момичета са репродукции на картини на Вифредо Лам. Те бяха представени редом до творбите му по стените в галерията на негово име. Снимка: Къдринка Къдринова
Щампите върху роклите на тези момичета са репродукции на картини на Вифредо Лам. Те бяха представени редом до творбите му по стените в галерията на негово име. Снимка: Къдринка Къдринова

Разбира се, в залата имаше и табло с фотопортрета на самия художник.

Табло със снимката на Вифредо Лам в изложбената зала с негови творби. Снимка: Къдринка Къдринова
Табло със снимката на Вифредо Лам в изложбената зала с негови творби. Снимка: Къдринка Къдринова

Някога и в България доста интелектуалци се прехласваха по него. Днешното все по-недружелюбно към културата време е оставило у нас малцина, запознати с живота и творчеството му. Така че тук слагам пауза на репортажните си преживявания и давам фактологична справка за тази уникална личност в световното изобразително изкуство.

Вифредо Лам е син на китайския търговец Лам Ям, емигрирал в Куба на 40-годишна възраст през 1860 г., и на чаровната мулатка Ана Серафина Кастия, родена през 1962 г. от любовта на испанец и черна робиня, докарана от Конго. Ана Серафина се появява на бял свят на карибския „захарен” остров две години, след като онзи, който по-късно ще стане неин мъж и баща на осемте им деца, стъпва на кубинска земя. Разликата във възрастта на майката и бащата е 42 години, както лесно може да се сметне.

Вифредо Лам е изтърсакът в многолюдната и дружна фамилия, сляла в кръвта на потомците си пулса на Азия, Африка, Европа и Америка. Той се ражда в Сагуа Ла Гранде на 8 декември 1902 г. и расте там до 14-годишна възраст, когато семейството се мести в Хавана. В столицата талантливият юноша учи в школата по изящни изкуства. В средата на 20-те години на ХХ век се преселва в Испания, където се сближава със сюрреалистите, а после и с родоначалника на кубизма Пабло Пикасо, чиито комунистически убеждения също обземат младия кубинец.

Вифредо Лам с Пабло Пикасо през 50-те години на ХХ век. Снимка: hashtaglegend
Вифредо Лам с Пабло Пикасо през 50-те години на ХХ век. Снимка: hashtaglegend

Вифредо е пламенно на страната на републиканците в Испанската гражданска война, като не само рисува вдъхновяващи бойците плакати, но и пряко отговаря за производството в една фабрика за муниции.

Политическата му активност не пречи, а дори стимулира обособяването на специфичния му стил на рисуване, в чиято философия той вплита и азиатски, и африкански традиции, включително и елементи на характерната за Куба религия сантерия.

През 1938 г. Вифредо Лам се установява в Париж и се върти там в кръга на Анри Матис, Фернан Леже, Жоан Миро и т.н. Същата година отскача и до Мексико, където се сближава с други неповторими творци – Фрида Кало и Диего Ривера.

Нацистката окупация на Франция през 1940 г. го сварва в Марсилия, където работи над илюстрациите за поетичната книга „Фата Моргана” на приятеля си Андре Бретон.

В годините на Втората световна война се връща в своето Карибие. Отива първо на остров Мартиника, а оттам се прибира и в Хавана, където през 1943 г. завършва най-прочутата си творба – „Джунглата”, сравнявана от мнозина по въздействие с легендарната „Герника” на Пикасо. „Джунглата” днес е собственост на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк.

Вифредо Лам в ателието си в Хавана през 1943 г.–пред картината си "Джунглата". Снимка: museolam
Вифредо Лам в ателието си в Хавана през 1943 г. – пред картината си „Джунглата“. Снимка: museolam

През 1944 г. се жени в Хавана за Елена Олсер (това е негов втори брак), която е не само негов модел, но и муза, и мениджър през шестте им години заедно, до развода през 1950 г.

През 1946 г. Вифредо прекарва заедно с Андре Бретон 4 месеца в Хаити, където се опитва да вникне във вуду вярванията.

През 1950 г. работи заедно с друг голям кубински художник – Рене Портокареро – и с още неколцина творци по няколко общи проекта с керамика. През 50-те живее периодично ту в Хавана, ту в Ню Йорк, ту в Париж. През 1955 г. активно подкрепя студентското протестно движение в Хаванския университет срещу диктатурата на Фулхенсио Батиста.

Вифредо Лам в Куба през 1956 г. Снимка: museolam
Вифредо Лам в Куба през 1956 г. Снимка: museolam

Приветства въодушевено победата на Кубинската революция през 1959 г. и остава на нейна страна до края на живота си, като това намира отражение в много от творбите му, заредени с послания за социална справедливост и равенство. Сред най-емблематичните от тях е „Третият свят” (1965 г.).

Творбата "Третият свят" на Вифредо Лам.
Творбата „Третият свят“ на Вифредо Лам.

През 60-те Вифредо Лам живее и твори заедно с третата си жена – шведската художничка Лу Лорин, и с трите им деца в Италия, в Абисола Маре, на около 35 км от Генуа. През 1964 г. е удостоен с престижната награда „Гугенхайм”, а през следващите три години организира многобройни изложби из цяла Европа.

Вифредо Лам с двама от синовете си в Абисола, Италия, 1965 г. Снимка: museolam
Вифредо Лам с двама от синовете си в Абисола, Италия, 1965 г. Снимка: museolam

Умира на 80-годишна възраст, на 11 септември 1982 г., в Париж – като гражданин на света, но и като всепризнат с уникалността си представител на многоцветната кубинска култура.

С цялата си космополитност, Вифредо Лам до последните си дни остава здраво свързан и със своя роден град Сагуа Ла Гранде, откъдето идват най-живите сокове на неговото изкуство.

Отгоре на всичко по каприз на съдбата големият художник е роден точно в същия ден, в който е основан и градът му – на 8 декември, с разлика от 90 години. За рождена дата на Сагуа Ла Гранде се смята 8 декември 1812 г., когато тук е осветен малък параклис в съществувалото и преди на същото място селище на дърводелци. А както вече бе споменато, Вифредо Лам се ражда девет десетилетия по-късно – на 8 декември 1902 г. Световната му слава, естествено, днес го е превърнала в една от най-ярките емблеми на града.

Но Сагуа Ла Гранде се гордее и с още доста знаменитости, тръгнали оттук. Такива са например певецът Антонио Мачин, поетесата Росалия Кастро, археологът Алфредо Перес Каратала и много други. Прочут „земляк” е и смятаният за баща на френската урология Хоакин Албаран и Домингес, роден в града на 9 май 1860 г. Той е 9-годишен, когато семейството му се изнася в Испания. Учи медицина в Барселона, прави докторат в Мадрид, а от 1878 г. живее, работи и развива изследователска дейност в областта на урологията в Париж. Изобретява специфичен урологичен инструмент, известен като „нокътят на Албаран”. През 1908 г. получава Ордена на Почетния легион, а през 1912 г. е номиниран за Нобелова награда по медицина.

Днес паметникът на Хоакин Албаран и Домингес се извисява в самия център на Сагуа Ла Гранде – между църквата и реновираната старинна сграда, в която на 4 май т.г. министърът на туризма Мануел Мареро Крус откри новия гранд-хотел „Сагуа” с 87 стаи.

Вляво е сградата на новия гранд-хотел „Сагуа“, а отпред е паметникът на родения в Сагуа Ла Гранде баща на френската урология Хоакин Албаран и Домингес. Снимка: Къдринка Къдринова
Вляво е сградата на новия гранд-хотел „Сагуа“, а отпред е паметникът на родения в Сагуа Ла Гранде баща на френската урология Хоакин Албаран и Домингес. Снимка: Къдринка Къдринова

Другото обновено архитектурно бижу, отворило врати същия ден, е „Пясъчният дворец” – блесналата след ремонта сграда в стил ар нуво, която също е превърната в хотел. Впрочем, нея я смятат за едно от „седемте чудеса” не на града, а на цялата провинция Вия Клара, в която той е разположен.

"Пясъчният дворец" в Сагуа Ла Гранде. Снимка: Къдринка Къдринова
„Пясъчният дворец“ в Сагуа Ла Гранде. Снимка: Къдринка Къдринова

След обявяването на Сагуа Ла Гранде за национален паметник на културата през 2011 г., тук целенасочено и последователно са извършени многобройни реконструкции, които възстановяват автентичния облик на града и неговата атмосфера от периода на „бум”-а на захарното производство в региона, дало тласък в развитието му след 1820 г.

Впрочем, Сагуа Ла Гранде има много интересен и съществен принос в историята, политиката, индустрията, науката и културата на Куба със своя дързък, откривателски и новаторски дух. Именно тук още през 1883 г. започва да излиза първият извън Хавана вестник, посветен на научни теми – „Научно ехо от Лас Виляс” (по тогавашното име на провинцията). Градът е родина и на първата канализация в Куба (1853), на първия парен параход (1849), на първото светско училище „Светлина и истина” (1886) и т.н.

Всички тези факти бяха припомнени от министър Мануел Мареро Крус в словото му на 4 май т.г., с което той обяви Сагуа Ла Гранде за нова туристическа дестинация – акт, който не случайно беше отпразнуван така всенародно от местните хора, месеци наред полагали усърдни усилия да стегнат и лъснат града си повече отвсякога, за да посрещнат подобаващо гостите от FITCuba2018.

Министър Мануел Мареро Крус обявява Сагуа Ла Гранде за нова кубинска туристическа дестинация. Снимка: Къдринка Къдринова
Министър Мануел Мареро Крус обявява Сагуа Ла Гранде за нова кубинска туристическа дестинация. Снимка: Къдринка Къдринова

Естествено, че туризмът дава важен принос в кубинската икономика като цяло и всички са наясно, че обръщането към този сектор дава големи шансове за напредък на всяко селище, на всеки дом, на всеки ентусиаст.

Огромна надуваема бутилка славеше насред централния площад на Сагуа Ла Гранде прочутия ром "Кубай". Снимка: Къдринка Къдринова
Огромна надуваема бутилка славеше насред централния площад на Сагуа Ла Гранде прочутия ром „Кубай“. Снимка: Къдринка Къдринова

Така и жителите на Сагуа Ла Гранде празнуваха от сърце на 4 май, въодушевени, че с обновените си хотели и заведения градът им ще посреща все повече чуждестранни гости, ще си осигурява така редовни и сериозни приходи и ще процъфтява уверено.

Момичета и момчета в красиви театрални костюми и перуки посрещаха край входа гостите за откриването на гранд-хотел "Сагуа". "Момичето със синята коса" от "Пинокио" също беше там. Снимка: Къдринка Къринова
Момичета и момчета в красиви театрални костюми и перуки посрещаха край входа гостите за откриването на гранд-хотел „Сагуа“. „Момичето със синята коса“ от „Пинокио“ също беше там. Снимка: Къдринка Къринова

Същия ден беше оповестено, че голяма френска хотелска верига вече е сключила договор с кубинска държавна фирма за възстановяването на още една красива местна сграда и за превръщането ѝ в хотел, а влиятелна германска туристическа агенция е добавила Сагуа Ла Гранде като ключов маршрут в каталога си за пътешествия из Куба.

Карнавалното настроение е неизменна част от битието из тези тропически ширини. Снимка: Къдринка Къдринова
Карнавалното настроение е неизменна част от битието из тези тропически ширини. Снимка: Къдринка Къдринова

Неслучайно като домакин на FITCuba2018 бе избрана цялата провинция Вия Клара. Целта бе да се покаже, че тя напълно се е възстановила от вилнелия най-жестоко именно тук през септември м.г. ураган „Ирма”, съсипал много от туристическите обекти. Обиколките ни из местните красоти, из чаровните градчета като Сагуа Ла Гранде и из приказните „кайос” – малките островчета с потопени сред зеленината хотелски комплекси, пръснати като огърлица по крайбрежието на Мексиканския зали, ни позволиха пряко да се убедим, че пораженията от миналогодишното бедствие са изцяло преодолени и всичко блести, по-красиво отвсякога, благодарение на самоотвержения труд на хората.

Уви, сляпата стихия отново постави на изпитание издържливостта на кубинците буквално броени дни след края на FITCuba. В края на май и началото на юни точно из същите места, на които се наслаждавахме малко по-рано, се развихри тропическата буря „Алберто” и предизвика тежки наводнения. Това сполетя включително и Сагуа Ла Гранде. Едноименната река, преминаваща през града, преля и потопи много къщи и квартали.

Река Сагуа Ла Гранде преля по време на бурята "Алберто" в края на май и началото на юни. Снимка: YouTube
Река Сагуа Ла Гранде преля по време на бурята „Алберто“ в края на май и началото на юни. Снимка: YouTube

Правителството на Куба начело с новия президент Мигел Диас-Канел, който, впрочем, е родом точно от същата провинция Вия Клара, взе спешни мерки за справяне с природния катаклизъм и за подпомагане на пострадалите граждани, семейства, предприятия и производства.

Верни на своя упорит характер, неуниващ дух и винаги жизнерадостна сплотеност, жителите на Сагуа Ла Гранде също запретнаха ръкави, за да върнат отново на града си слънчевия му и цветен облик. Дали ще е „Ирма”, дали ще е „Алберто” – природата тук винаги ще сервира изпитания. Но пък и народът, свикнал на суровите ѝ своенравия, винаги е готов да отвръща с нови и нови възраждания. С причудлива, изненадваща и заразителна сила – сякаш слязла от картина на Вифредо Лам…

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар