Министърът на туризма на Куба пред „Барикада”: Пазим природата. Презастрояването е хляб днес, но глад утре

Специалната ни пратеничка на Острова на свободата интервюира Мануел Мареро Крус по време на 38-ия международен туристически панаир FITCuba2018. Форумът тази година се съсредоточи върху курортните острови по северното кубинско крайбрежие и върху цялата провинция Виля Клара с нейните културни, исторически и природни красоти. Това е и родният край на новия кубински президент Мигел Диас-Канел. Разказът за видяното едва започва…

Кубинският темперамент съпровождаше всички прояви на FITCuba2018. Снимка: Къдринка Къдринова
Кубинският темперамент съпровождаше всички прояви на FITCuba2018. Снимка: Къдринка Къдринова

Едно толкова наситено с ярки впечатления, уникални места и слънчеви хора събитие като 38-ия международен панаир на туризма в Куба – FITCuba2018 – не може да бъде разказано в една публикация. С този текст само започвам серия от репортажи, в които ще се опитам да опиша видяното и преживяното през зашеметяващите 10 дни на това мое вече шесто пътуване до Острова на свободата.

През 4 от тези 10 дни – от 2 до 5 май – бе същинското провеждане на FITCuba2018. Организаторите от кубинското министерство на туризма и от навършилата 30 г. кубинска туристическа компания „Гавиота” обаче уплътниха и останалото време с допълнителни обиколки и откривателства, с още потапяния в историята, културата, природата на Куба, с нови и нови прегръдки с нейния топъл и усмихнат народ.

Наред с деловата работа на включилите се във FITCuba2018 над 3300 представители на същинския туристически бранш (туроператори, пътнически агенции, превозвачи, хотелиери, инвеститори и т.н.) от 62 страни, съпътстващите събития се „покриваха” и от внушителна група от 178 журналисти от 36 страни.

За център на FITCuba2018 домакините ни бяха избрали красивата провинция Виля Клара, надарена с богата история, ярка култура, разнообразна и съхранена природа.

Акцентът бе върху малките островчета (кайос – cayos), които като бисерна огърлица опасват целия голям остров Куба. Много от тях са превърнати в райски курортни средища. Специално провинция Виля Клара се гордее особено с прочутия кайо (остров) Санта Мария, „навързан” и със съседните кайос – Енсеначос и Лас Брухас.

От общата карта на Куба е "извадена" и уголемена територията на провинция Виля Клара. По северното крайбрежие личат многобройните малки островчета. Най-големият край Виля Клара е кайо (остров) Санта Мария.
Провинция Виля Клара. По северното крайбрежие личат многобройните малки островчета. Най-големият край Виля Клара е кайо (остров) Санта Мария.

До Санта Мария води уникално 48-километрово шосе, построено директно сред водите на Мексиканския залив. Още преди 20 години пътят е получил международна награда за екологичен градеж, съхранил и естествената водна среда с нейните обитатели. Казват, че навремето е бил построен по лична идея на днес вече покойния кубински лидер Фидел Кастро.

48-километровият път през морето, който води до кайо Санта Мария. Снимка: Къдринка Къдринова
48-километровият път през морето, който води до кайо Санта Мария. Снимка: Къдринка Къдринова

Можахме да се убедим пряко в трепетното отношение към природата от страна на всички кубинци. Такава е и официалната линия на кубинското правителство като цяло, а и на отговарящите за туризма в частност.

Върху водещата роля на принципа на устойчивото развитие, опазването на околната среда и хармоничното съжителство между човек и природа наблегна в многобройните си изяви по време на FITCuba2018 и кубинският министър на туризма Мануел Мареро Крус. Той сърдечно комуникираше с нас, многобройните чуждестранни журналисти, отговаряше на въпросите ни, разказваше подробности за кубинския туризъм.

Още в речта си при откриването на FITCuba2018 Мареро Крус припомни важната роля на този сектор от кубинската икономика. Наблегна също на желанието на домакините да представят пред света не само възстановената, но и основно обновена и модернизирана инфраструктура на туристическите обекти по северното крайбрежие на Куба, които силно пострадаха при унищожителния ураган „Ирма” през септември миналата година. Последствията от природното бедствие и досега не са преодолени из доста от другите съседни карибски острови. Не е така обаче в Куба, където материалните поражения от стихията са надмогнати с общите усилия и отдаденост на народ и държава.

Специално кайос Санта Мария, Енсеначос и Лас Брухас днес блестят не само с отличните си плажове с фин бял пясък и с лазурни вълни, но и с цялата си реновирана хотелска и извънхотелска база и инфраструктура, с отлично поддържаните си паркови пространства, басейни, зони за развлечение.

Край басейна на хотел "Дауа" на кайо Санта Мария по свечеряване. Снимка: Къдринка Къдринова
Край басейна на хотел „Дауа“ на кайо Санта Мария по свечеряване. Снимка: Къдринка Къдринова

Както обясни министър Мареро Крус, за първите 8 месеца на миналата 2017-та, предшествали разразяването на урагана „Ирма”, Куба постига в туризма забележителен ръст от 26%. След разрушителното бедствие обаче е отбелязан спад. Именно затова сега за кубинския туризъм е така важно да покаже, че отново е в отлична форма, затова и като основна дестинация на FITCuba2018 бяха избрани тъкмо силно ударените от „Ирма”, но днес обновени кайос по крайбрежието на провинция Виля Клара начело със Санта Мария.

Министър Мареро Крус наблегна, че миналогодишните гостувания в Куба отпреди урагана все пак са достигнали до рекордния брой от 4,7 милиона туристи, като общо за 2017-та растежът спрямо 2016-та е бил 16%. За текущата 2018-та амбицията на кубинските ни домакини е да посрещнат достойно и да направят щастливи 5 милиона туристи.

Това за щастието е буквално. Усетихме го пряко по време на FITCuba2018, когато всяка проява започваше неизменно с весело посрещане с кубински песни и танци, с разхлаждащи коктейли, с карнавална атмосфера и с усмихнати лица наоколо, които просто няма как да оставят когото и да било в сиво настроение.

Танцуват всички! Снимка: Къдринка Къдринова
Танцуват всички! Снимка: Къдринка Къдринова

На трите кайос – Санта Мария, Енсеначос и Лас Брухас – има 17 хотела с общо над 10 500 стаи. Те са под „шапката” на кубинската туристическа компания „Гавиота”, която бе основен домакин на FITCuba2018. Журналистите бяхме настанени в 4-звездния хотел „Дауа”, който, както и повечето други, е смесена собственост с решаващ дял на кубинската държава и с участие на чужди капитали – в случая от Тайланд. Хотелът представлява обширен комплекс от потопени сред зеленина 3-етажни блокчета и зони за отдих и развлечения, разпилени така, че да не си пречат.

Едно от 3-етажните блокчета на хотел "Дауа" а кайо Санта Мария. Снимка: Къдринка Къдринова
Едно от 3-етажните блокчета на хотел „Дауа“ а кайо Санта Мария. Снимка: Къдринка Къдринова

Не успяхме да установим колко точно струва стая в хотела, защото ни обясниха, че цените се договарят според офертите на туроператорите. Например, за канадците (които продължават да са на първо място сред туристите на Острова на свободата, въпреки лекия спад от миналата година) едноседмична почивка „ол инклузив” в „Дауа” струва общо 1000 долара, като вътре е включен и полетът до Куба на стойност 300 долара.

Още един кът от хотел "Дауа". Снимка: Хотел "Дауа"
Още един кът от хотел „Дауа“. Снимка: Хотел „Дауа“

Нашите обеди и вечери обикновено се организираха в други хотели или развлекателни центрове, за да можем да опознаем колкото се може повече от тях и да се убедим в отличните условия, които предлагат.

Така посетихме например ресторанта „Пунто пирата” на остров Енсеначос към испанската хотелска верига „Иберостар”, която тази година отбелязва 25 години от влизането си в кубинския туризъм. Ресторантът е на самия морски бряг, на вълшебно място със скали, кактуси, панорамна гледка към пясъчен плаж и китна беседка над самите морски вълни.

Част от гледката, откриваща се от ресторанта на "Иберостар" на кайо Енсеначос. Снимка: Къдринка Къдринова
Част от гледката, откриваща се от ресторанта на „Иберостар“ на кайо Енсеначос. Снимка: Къдринка Къдринова

Бяхме също в хотелите „Плая кайо Санта Мария”, „Валентин Перла Бланка”, „Ла Гранхита”, „Мелиа Дунас” и т.н.

Навсякъде ни посрещаха атрактивни артистични групи, представящи многоликата кубинска култура – и фолклорната, и съвременната, чак до местния рок.

Покрай танцовите състави, които ни посрещаха навсякъде, опознахме цялото богатство на кубинския фолклор. Снимка: Къдринка Къдринова
Покрай танцовите състави, които ни посрещаха навсякъде, опознахме цялото богатство на кубинския фолклор. Снимка: Къдринка Къдринова

Насладихме се и на прекрасния спектакъл с делфини във функциониращия на кайо Санта Мария делфинариум.

Питомниците на делфинариума в сайо Санта Мария знаят всякакви номера. Снимка: Къдринка Къдринова
Питомниците на делфинариума в сайо Санта Мария знаят всякакви номера. Снимка: Къдринка Къдринова

Видяхме и един нов за Куба туристически продукт – изградените из Санта Мария „площади”, като например „Ла Естрея” и „Лас Дунас”. Става дума за пространства, възпроизвеждащи в реална среда и с реални материали типичната за старинните градчета на Виля Клара архитектура. „Площадите” приличат именно на такива градчета, но не са – там реално никой не живее. Всъщност има само магазини, кафенета, ресторанти и други услуги за туристи, а карнавални състави от Виля Клара идват да развличат туристите. Весело и ярко е, макар и малко сюрреалистично, защото на практика всичко е декор…

Този "площад", наречен "Ла Естрея", е изкуствено построен на кайо Санта Мария–само за разтуха на туристите. Снимка: Къдринка Къдринова
Този „площад“, наречен „Ла Естрея“, е изкуствено построен на кайо Санта Мария – само за разтуха на туристите. Снимка: Къдринка Къдринова

Когато после гостувахме в истинските и красиво реставрирани градове на Виля Клара като Сагуа ла Гранде и Ремедиос, тяхната автентично съхранена атмосфера от 18-19-ти век и техните залели улиците сърдечни жители ни подариха много вълнуващи докосвания до реалната Куба – до нейните дружелюбни и винаги готови за приятелства жени и мъже, деца и младежи.

Младежи от Сагуа ла Гранде. Снимка: Къдринка Къдринова
Младежи от Сагуа ла Гранде. Снимка: Къдринка Къдринова

В Сагуа ла Гранде министър Мареро Крус провъзгласи града, който има много интересен принос в историята, науката, политиката, индустрията и културата на Куба и който заслужава отделен репортаж, за нова туристическа дестинация. Откри там и нов гранд-хотел „Сагуа” в реновирана старинна сграда.

Вляво е сградата на новия гранд-хотел "Сагуа", а отпред е паметникът на родения в Сагуа ла Гранде Хоакин Албаран, който по-късно живее в Испания и Франция, става известен уролог и е смятан за "бащата" на френската урология. Снимка: Къдринка Къдринова
Вляво е сградата на новия гранд-хотел „Сагуа“, а отпред е паметникът на родения в Сагуа ла Гранде Хоакин Албаран, който по-късно живее в Испания и Франция, става известен уролог и е смятан за „бащата“ на френската урология. Снимка: Къдринка Къдринова

В Ремедиос пък, за който също ще разказвам повече друг път, министърът откри два нови хотела – „Каса Бауса” и „Лас Лейендас”, а освен това участва в презентацията на специална селекция ром от марката „Кубай”, посветена на 500-годишнината от основаването на града. Една бутилка от този еликсир струва 300 долара…

Тази бутилка ром "Кубай", посветена на 500-годишнината на град Ремедиос, струва 300 долара. Снимка: Къдринка Къдринова
Тази бутилка ром „Кубай“, посветена на 500-годишнината на град Ремедиос, струва 300 долара. Снимка: Къдринка Къдринова

Когато помолих министър Мануел Мареро Крус за блиц-интервю за читателите от България, той откликна повече от сърдечно:

Министърът на туризма на Куба Мануел Мареро Крус и пратеничката на „Барикада“ Къдринка Къдринова

„О, България! В Куба много обичаме вашия народ! Имаме толкова обща история, толкова активен обмен в миналото! И сега посрещаме туристи от България. Идват много млади хора. Искат да видят онова, за което са им разказвали родителите им. Искат да научат за историята, за социализма. Развитието на туризма може да стане онзи мост, който ще ни обедини по-силно, ще укрепи и обогати старите ни приятелски връзки. Журналистите можете много да помогнете с онова, което разказвате и показвате! Дано повече хора открият и чрез вас колко е хубаво в Куба, колко е сърдечен и образован народът ни, каква сигурност и спокойствие предлагаме!”

Попитах още министър Мареро Крус какво от кубинския опит в туризма би споделил с колегите си в България, която също е туристическа страна. Ето и отговорът му:

„В Куба пазим природата и това е целенасочена държавна политика, която залага на устойчивото развитие, включително и в нашата сфера. Уважаваме околната среда, винаги обмисляме например височината на хотелите спрямо височината на дърветата. Всеки, който иска хотел в Куба, е добре дошъл, но ще го издига и поддържа според нашите закони и норми. Ако презастроим плажовете си с хотели, това може и да даде хляб днес, но ще доведе до глад утре”.

Мануел Мареро Крус и Къдринка Къдринова по време на интервюто. Снимка: Фейсбук на министерството на туризма на Куба

Грижата за екологията не се изчерпва само с правилата за строежите, но се допълва и от пречиствателните станции, изградени на кайос-ите. Пестеливо е отношението към водата. Тя не липсва никъде по хотелите, но същеременно рециклирани отпадни води се използват за поливане на зелените площи, има резервоари за събиране на дъждовна вода, а по време на самия FITCuba2018 стартира и инсталация за опресняване на морската вода.

Плажът край хотел "Дауа" при здрач. Снимка: Къдринка Къдринова
Плажът край хотел „Дауа“ при здрач. Снимка: Къдринка Къдринова

Висока оценка на грижите на Куба към природата и за кубинските възможности за планински, селски, колоездачен и голф-туризъм даде в своето изказване пред FITCuba2018 и Найджъл Бейкър, ръководител на дирекция „Латинска Америка” и зам.-директор на отдел „Америка” в британското министерство на външните работи. Всъщност Обединеното кралство беше тазгодишната специално представена страна на международния панаир на туризма. Традицията на този форум е ежегодно в такава роля да е един от големите туристически партньори на Куба.

Засега Великобритания е на четвърто място по туристи, посещаващи Острова на свободата, но според Найджъл Бейкър амбицията ѝ е да се изкачи нагоре в класацията, като активизира цялостното си присъствие в Карибието.

В словото си той подчерта специалния интерес на своята страна към разширяване на връзките с Куба, като освен това твърдо се обяви за вдигане на американското ембарго. Каза го с многозначително обобщение: „С Куба споделяме общи ценности като например равенството между половете. На международната сцена имаме сходни приоритети. Например – вдигането на американското ембарго”.

Представителят на Лондон също така поясни, че с процеса на Брекзит Великобритания ще бъде улеснена в преките си контакти с правителството на Куба, без да се налага да преминава през дългите съгласувания на позиции в ЕС.

Всъщност Хавана много държи на добрите си отношения с ЕС и възлага големи надежди на широкомащабното споразумение за сътрудничество, което висшата представителка за външната политика на Съюза Федерика Могерини подписа с кубинските власти още през 2015 г. Само че споразумението и досега още не е преминало през ратификацията на всичките 28 парламента на страните членки. Да уточним – България го е ратифицирала.

Няма съмнение, че у всички кубинци – от ръководителите до редовите граждани – голямо разочарование предизвиква направеният от настоящия американски президент Доналд Тръмп завой в политиката на Вашингтон към Хавана. Тръмп отмени повечето от облекченията, предприети от предшественика му в Белия дом Барак Обама и се обвърза тясно със силното антикастристко лоби в САЩ. Това не се харесва нито на американските бизнес-среди, които разчитаха на изгодни сделки с близкия остров, нито на кубинците, които се надяваха на отмяна на ембаргото.

Въпреки този регрес обаче, в туризма посещенията от САЩ твърдо държат второто място след Канада, като общият брой на американските граждани, гостували в Куба, за миналата година възлиза на 1 милион. Тук са включени 400 000 души, дошли по достъпните програми за пътувания (по културна, религиозна, образователна и т.н. линии). А също и други 600 000 души с американски паспорти, които всъщност са кубинци по произход, и идват да посетят семействата си.

Въпреки че се казва "Норвежко слънце", този круизен кораб в пристанището на Хавана всъщност е американски. И е докарал поредната партида туристи от САЩ. Снимка: Къдринка Къдринова
Въпреки че се казва „Норвежко слънце“, този круизен кораб в пристанището на Хавана всъщност е американски. И е докарал поредната партида туристи от САЩ. Снимка: Къдринка Къдринова

На трето място по брой на туристи в Куба е Германия. Ето защо не бе случайно, че точно с германски партньори бяха сключени някои от най-важните споразумения на FITCuba2018 – както за администриране на хотели, така и за ежедневни полети от Европа до столицата на провинция Виля Клара – град Санта Клара.

Самият град, разбира се, също е притегателен туристически център – най-вече заради историята и културата си. Именно в Санта Клара е решаващата битка в края на декември 1958 г. между частите на Въстаническата армия, ръководени от команданте Ернесто Че Гевара, и бронирания влак с артилерия и елитна войска на диктатора Фулхенсио Батиста, изпратен срещу партизаните. Бойците на Че организират дерайлиране на влака и разбиват войската. Така е открит пътят към Хавана. След вестта за тази изгубена от неговите войници битка Батиста панически бяга от Куба – и революцията побеждава.

Ето защо мемориалът в памет на Че е издигнат именно в град Санта Клара. И точно в този мемориал са погребани неговите и на другарите му останки, открити през 1997 г. – 30 години след гибелта им – под пистата на военното летище в боливийския град Вайегранде. Днес паметникът с костницата в Санта Клара е място за поклонение не само за кубинците, но и за безбройните почитатели на Че по света, пристигащи в Куба на „революционен туризъм” – а такива има наистина много.

Паметникът на Че Гевара в Санта Клара. Снимка: Къдринка Къдринова
Паметникът на Че Гевара в Санта Клара. Снимка: Къдринка Къдринова

Интересното е, че наред с всички други свои забележителности, провинция Виля Клара със столица Санта Клара е и родният край на новия кубински президент Мигел Диас-Канел – факт, който подклаждаше допълнително любопитство сред пъстрата ни и многоезична журналистическа компания. Диас-Канел завършва електронно инженерство в университета на Санта Клара, а по-късно – от 1994 до 2003 г., ръководи организацията на ККП в цялата провинция. Впрочем, кубинците са доста въздържани в коментарите си за новия президент. Най-често повтаряното е следното: „Осигурена е приемственост. Продължаваме актуализацията на социализма, която беше одобрена още с всенародното обсъждане през 2011-та и беше допълнена от конгреса на ККП миналата година”.

Тази актуализация е свързана с разширяването на участието на средния и дребен бизнес в икономиката. Но много хора, включително и самият Раул Кастро, който вече не е президент, но остава начело на ККП поне до следващия ѝ конгрес през 2021 г., смятат, че придвижването на документите за частна инициатива или за създаване на също стимулираните от ръководството на страната кооперации върви прекалено мудно и бюрократично.

В същото време сферата, в която „работещите за собствена сметка” (както в Куба наричат частниците) наистина процъфтяват, си остава туризмът. Най-добре са собствениците на частни ресторанти (паладарес), които поемат голяма част от изхранването на чуждите туристи, глезейки ги с оригинални кубински продукти, доставени направо от местни производители и сготвени по типични национални рецепти. Около 2000 такива паладарес са сключили договори за обслужване на посетителите от чужбина. Отделно туризмът разчита и на около 24 000 стаи за гости в частни квартири. Вече действат и около 1000 частни транспортни агенции – пак свързани с туризма.

В частните ресторанти глезят туристите с оригинални местни продукти и рецепти. Снимка: Къдринка Къдринова
В частните ресторанти глезят туристите с оригинални местни продукти и рецепти. Снимка: Къдринка Къдринова

На новоизбраното Национално събрание предстои доста работа по привеждане на законите на страната в синхрон с ролята на частната инициатива, както и на смесените предприятия с чуждестранно участие. Ще има промени и в конституцията.

Туризмът е доста отчетливо огеледало на всички тези процеси. Всеки оригинален елемент от кубинската история или традиция лесно може да се превърне в успешно продаваем продукт за туристите – в зависимост от търсенето. Така например, след като е било установено, че чуждите гости проявяват жив интерес към процеса по производството на захар и на ром, старите заводи за такава продукция на много места вече стават интерактивни музеи и предлагат специални туристически турове с атрактивни демонстрации.

Имахме възможност да видим пряко за какво става въпрос в такъв стар завод в градчето Кайбариен, където ни показаха нагледно как например се подготвят бъчвите, в които трябва да ферментира ромът. А танцов състав ни изобрази как навремето са били третирани използваните за тежката работа в такива производства чернокожи роби. След което старинно влакче с парен локомотив ни откара до Ремедиос така, както някога са били откарвани чувалите със захар и бъчвите с ром.

Влакчето, с което стигнахме от Кайбариен до Ремедиос. Снимка: Къдринка Къдринова
Влакчето, с което стигнахме от Кайбариен до Ремедиос. Снимка: Къдринка Къдринова

На закриването на туристическия панаир FITCuba2018, което всъщност бе една грандиозна фиеста на морския бряг с участието на суперпопулярната кубинска музикална група „Ван-Ван”, министър Мареро Крус обобщи, че това е бил един от най-успешните форуми от всички реализирани досега. Разказа за сключените нови договори и отбеляза активния интерес към Куба на 14 световни хотелски вериги, които бяха изпратили на форума своите президенти и вицепрезиденти.

Министърът съобщи също, че следващият панаир – FITCuba2019 – ще е в Хавана и ще е посветен на 500-годишнината от основаването на кубинската столица, често наричана Перлата на Карибите. А специално представената страна ще е Испания.

С последвалия огнен концерт на „Ван-Ван” обаче пътешествието ни из кубинските прелести не приключи. На другия ден започна така нареченият пост-тур – пътуване до планинския природен резерват Топес де Коянтес в южната част на провинция Виля Клара, където тя граничи със съседните Санкти Спиритус и Сиенфуегос. Става дума за планинската област Ескамбрай.

Панорамна гледка към язовира Анабания и реката Рио Негро. Снимка: Къдринка Къдринова
Панорамна гледка към язовира Анабания и реката Рио Негро. Снимка: Къдринка Къдринова

Там направихме атрактивна обиколка. Първо с корабче по язовира Анабания и по реката Рио Негро.

По Рио Негро. Снимка: Къдринка Къдринова
По Рио Негро. Снимка: Къдринка Къдринова

После ни натовариха на съветски ЗИЛ-ове със седалки за пътници в каросериите, с които ни качиха високо в планината, сред боровете, където още във времената на Батиста е издигнат гигантски санаториум за туберкулозно болни. Тъй като след революцията туберкулозата е била изкоренена в Куба, сградата дълго била ползвана за училище. Днес е спа-санаториум. Но постройката е доста занемарена и очаква своя инвеститор за нов живот. Иначе природата и въздухът наоколо са вълшебни.

А в подножието на сградата, на обширна площадка, е изграден удивително точен слънчев часовник. Планинският ни водач Александър увери, че създателят на часовника, завършен през 1988 г., бил … български архитект! Но името, естествено, никой не помни…

Част от слънчевия часовник на незнайния български архитект, изградил го в планинския парк Топес де Коянтес. Снимка: Къринка Къдринова
Част от слънчевия часовник на незнайния български архитект, изградил го в планинския парк Топес де Коянтес. Снимка: Къринка Къдринова

В Топес де Коянтес видяхме и изпробвахме също приключението „канопи” – индивидуално спускане с лифтова „закачалка” по наклонени въжета на около 10 метра над планинския терен.

Ето такъв тип споскане по въже се нарича "канопи". Снимка: Къдринка Къдринова
Ето такъв тип споскане по въже се нарича „канопи“. Снимка: Къдринка Къдринова

Последната дестинация на петте ни „журналистически” автобуса беше в запазилото духа на 19-ти век градче музей Тринидад, откъм южната част на Куба, гледаща към Карибско море. Оживен център на захарната промишленост в миналото, градът остава „извън времето”, когато построената жп линия минава не през него, а доста встрани. И производството постепенно запада, а Тринидад задълго става „глуха провинция”.

Именно това обаче става богатството му в ерата на модерния туризъм, който е тъй жаден за автентични късчета жива история – а тя тук е в силуета на всяка наследена от колониалната епоха сграда, във всяка калдаръмена уличка, във всяка бръчка на дядовците, подрънкващи с китарите си след туристите…

Уличен оркестър от пенсионери в Тринидад. Снимка: Къдринка Къдринова
Уличен оркестър от пенсионери в Тринидад. Снимка: Къдринка Къдринова

Тук опитахме от типичния местен коктейл канчанчара – с ром и мед. Видяхме и шеметен спектакъл с ритуали на сантерия – създадена от някогашните чернокожи роби религия, кръстосала пренесените им от Африка култове с католицизма и с индианските магии. Имаше и модерни танци – с тях пък ни посрещнаха в подслонилия ни комплекс „Лас Куевас” с пръснати из зелен хълм бунгала.

Но за всички хубости на Тринидад също си запазвам един бъдещ репортаж.

Куба е дълга и шарена приказка – тепърва ще я продължавам…

Авторката с двама от танцьорите на закриването на FITCuba2018
Авторката с двама от танцьорите на закриването на FITCuba2018
Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди. За връзка във Фейсбук – тук.

Оставете коментар