Вчера Близкият Изток за пореден път стана център на световното внимание, като отново причина за това станаха цинични демонстрации на двойни стандарти и варварски кръвопролития. Докато течеше лустросаното парти за откриването на новото посолство на САЩ в Йерусалим, на няколко десетки километра от там, на границата на обсадената Ивица Газа, израелските военни разстрелваха протестиращи.
Според последните данни убитите са 58, а ранените над 2700 – половината от които са поразени от огнестрелно оръжие. С това общият брой на убитите по време на протестите по границата на Газа палестинци наближава 1000, а ранените са над 6000.
Left: #Jerusalem
Right: #Gaza(Pictures taken at the same time this afternoon) pic.twitter.com/0ySzaGjQC9
— Patrick Galey (@patrickgaley) May 14, 2018
Над две трети от блокираните в Газа близо 2 млн. души са бежанци или потомци на бежанци от градове и селища, намиращи се в териториите, които сега са в Израел. Протестите под наслова „Голям марш за завръщане” започнаха на 30 март, отбелязван от палестинците като „Ден на земята” в памет на израелски араби, убити от израелските сили за сигурност при протести срещу изземването на земята им през 1976 г. Целта на „Маршът за завръщане” бе да привлече вниманието върху отчайващото положение на живеещите в Газа, отказваното им от Израел право да се завърнат по родните си места и най-вече 70-тата годишнина от това, което палестинците наричат Накба, или катастрофата – прогонването на над 700 хил. палестинци от домовете им при основаването на Израел през 1948 г.
Израел веднага отговори на протестите в Газа със смъртоносна сила. Макар израелските военни и правителство да твърдят, че използват сила много внимателно и само при крайна необходимост, видеокадрите от Газа показват, че се извършва безразборна стрелба по хора, които не са въоръжени и не представляват опасност – включително деца и журналисти. В едно от публикуваните видеа се вижда как израелски снайперисти ликуват, след като са простреляли палестинец край границата. Много от ранените са осакатени заради използването на експлозивни муниции.
What a great day for the great American-Israeli alliance ????
צילום: אבי אוחיון, לע״מ pic.twitter.com/Q2rUdD3ID5
— Benjamin Netanyahu (@netanyahu) May 14, 2018
Макар очевидно да става въпрос за едностранно клане, при което не е пострадал дори един израелски военен или цивилен, в отразяването в повечето световни медии се говори за „сблъсъци”, а някои медии като CNN и BBC дори пускат заглавия, според които палестинците са „загинали”, но не и „убити”. Това е част от една типичната уклончивост, когато някой „съюзнически” режим извършва зверства и медиите сякаш инстинктивно се опитват да разграничат ставащото от други ситуации, при които „вражески” режими биват бомбардирани и сваляни и за по-малки провинения. (По отношение на Израел това се проявява и например когато се цитират поредните обвинения на Нетаняху за ядрената програма на Иран, но без да се споменава, че Израел има ядрен арсенал, сравним с този на Франция и Великобритания, но отказва какъвто и да е международен контрол).
Въпреки инерцията на двойните стандарти, действията на израелските власти в Газа предизвикаха вълна от възмущение по света, особено от страна на хуманитарните организации. Amnesty International излезе с позиция, че в Газа „ставаме свидетели на ужасяващо потъпкване на международното право и човешките права”. Директорът на организацията за Близкия Изток и Северна Африка Филип Лутер заяви, че „това е пореден ужасяващ пример за използване на прекомерна сила и бойни муниции по напълно осъдителен начин от страна на израелските военни. Това е нарушение на международните стандарти, което в някои случаи изглежда като извършване на умишлени убийства, които представляват военни престъпления”.
„Случилото се днес е неприемливо и нечовечно. Непоносимо е да наблюдаваме как такъв огромен брой невъоръжени хора биват застрелвани за толкова кратко време”, заявява говорителката на Лекари без граници Мари-Елизабет Ингрес. „Тази кървава баня е продължение на политиката на израелската армия от последните седем седмици: стрелба с бойни патрони по демонстранти на основа на презумпцията, че всеки, доближил оградата, е легитимна цел”, допълва тя.
By blaming solely Hamas for the Gaza border killings, Trump gives the Israeli snipers a green light to keep killing. https://t.co/LVpLuH8wJN pic.twitter.com/1vcU8B9Fmf
— Kenneth Roth (@KenRoth) May 15, 2018
Директорът на Human Rights Watch Кенет Рот публикува следното изявление в Twitter: „Израелски снайперисти застрелват протестиращи палестинци на границата с Газа, израелски булдозери разрушават палестински училища на Западния бряг, израелските власти прогонват изследовател от Human Rights Watch, защото съобщава за тези неща. Стои ли Израел зад нещо различно от „силата прави правото”? Рот също така изтъква, че като застава зад израелските твърдения, че за случващото са отговорни единствено Хамас, Тръмп дава зелена светлина за убийствата.
Критиката към действията на Нетаняху и Тръмп не идва само извън Израел. Израелската правозащитна организация B’Tselem, която наблюдава живота на палестинците, живеещи под военно режим в териториите, окупирани от Израел през 1967 г. също осъди убийствата като демонстрация на „отвратително безразличие към човешкия живот от страна на израелското правителство и висши военни”. Още преди събитията основателят на израелското НПО Terrestrial Jerusalem предупреждаваше, че в резултат на преместването на щатското посолство „ще се лее кръв”. Той също така заявява, че най-големият дестабилизатор ще е „пълната безнадежност”, породена от тези действия.
Колумнистът от израелския вестник Haaretz Хеми Шалев отбелязва, че „текущата основа на щатско-израелските отношения са фундаменталисти, месианисти и запалени фенове на края на Света”, имайки предвид християните-евангелисти, които са едни от най-верните последователи на Тръмп. Те приветстват преместването на посолството, защото според тях това е изпълнение на библейски предсказания за Апокалипсиса.
„Това е клане на население без държава, живеещо под военна окупация. Всички сме съучастници, ако не направим повече, за да го спрем”, заявява от своя страна израело-американската писателка Маирав Зонсзейн. „Според социологическо проучване от април, 83% от израелските евреи смятат, че политиката на армията за стрелба в Газа е подходяща. Само часове след клането хиляди излязоха по улиците на тел Авив, за да празнуват победата на Нета Барзилай в Евровизия”, допълва тя. (Инцел-консервативното множество по света и у нас критикува яростно избора на победител в Евровизия, но не защото легитимира политиката на държава, нарушаваща всички международни хуманитарни норми, а заради външния вид на изпълнителката и феминистката песен. Просто една тъжна равносметка за извратените приоритети на общественото внимание).
„Израелската армия не проявява никакъв срам докато върши нещо, което изглежда като военно престъпление. Това са сериозни обвинения, на които армията отговаря със свиване на рамене. Блокирайки Газа, Израел затваря 2 млн. души зад телени огради и военни караули. Израел третира насилието по начина, по който тъмничар се отнася към затворнически бунт: трагична вина на затворниците… Днес посланикът на господин Тръмп, който финансира крайнодесни групи в Израел, откри посолството на САЩ в Йерусалим. Това е безразсъдна и провокативна стъпка, която ще накърни перспективата за мир”, пише в редакционния си коментар британския Guardian.
According to the White House, Khhamas launched 41 protesters into unsuspecting Israeli bullets https://t.co/Xh9bROkUqI
— Max Blumenthal (@MaxBlumenthal) May 14, 2018
Най-острата политическа реакция също дойде от Великобритания, но не от правителството, а от лидера на опозиционната Лейбъристка партия Джереми Корбин. Той нарече убийствата на протестиращи „клане” и „вулгарно пренебрегване на международното право”, което изисква не само осъждане, но и действия за търсене от отговорност от виновните. В САЩ само неколцина конгресмени и един единствен сенатор – Бърни Сандърс, излязоха с изявления, осъждащи действията на Израел, макар и по-плахо и двусмислено от Корбин.
На дипломатическо ниво най-решителната реакция срещу Израел дойде от ЮАР, които отзоваха посланика си от страната. В това има известна ирония, като се има предвид колко близки съюзници бяха двете държави във времето, в което ЮАР също прилагаше политика на апартейд. Далеч по-отблъскваща ирония представляват позите на турския президент Реджеп Ердоган, който в знак на протест също привика посланиците от САЩ и Израел. Самият той обаче е зает да смазва протести и да провежда етническо прочистване срещу кюрдите в Турция и в окупираните територии на съседни държави.
Turkey’s #Erdogan: “Israel is a terror state and commits crimes against humanity. It’s a genocide.”
Here are some crimes against humanity committed by Erdogan’s army in Kurdish cities in 2016:#Cizre #Nusaybin #Sirnex pic.twitter.com/H77Gt4w0Q2
— Cahîda Dêrsim (@dersi4m) May 15, 2018
Израелските власти и военни разбира се заеха обичайната си цинична позиция, според която всички хора в Газа са представители на Хамас и с включването си в протестите сами се приравняват с „терористи”. Позицията на управляващата в Израел върхушка може да се обобщи от изказването на съпартиеца на Нетаняху и бивш ръководител на разузнавателните служби Ави Дихтер, според когото „армията има куршуми за всички”.
Израелските власти получават пълна подкрепа от официален Вашингтон. Това обаче води до някои конфузни ситуации между верните съюзници – когато например израелското правителство се опита да изкара първия убит от снайперисти палестински журналист в Газа агент на Хамас, но се оказа, че той е получил грант от Държавния департамент. Тук е добър момент да се напомни, че дълго време политиката на Израел бе да стимулира развитието на ислямисткото движение Хамас, за да разедини и отслаби светската палестинска опозиция. Резултатите са налице – сега управляващите в Израел десни екстремисти си имат други есктремисти за плашило, с което да оправдават антихуманната си политика към палестинците.
По отношение на външната политика на САЩ това е поредната демонстрация на двойните и тройни стандарти, които превърнаха термини като „международно право”, „хуманитарна интервенция” и „демократични ценности” в еквивалент на оруелския лозунг „войната е мир”. Стрелбата по протестиращи – независимо дали реална, потенциална или с неясни извършители – е използвана като аргумент за осъждане, санкциониране, тайни операции и открити военни действия срещу безброй неудобни правителства не само в Близкия Изток, но и в Латинска Америка, че и в Европа. Когато обаче например саудитските съюзници избиват протестиращи в съседен Бахрейн, това дори не заслужава да бъде отбелязвано, а отговорността за убийствата на палестинци в окупираните територии без колебание бива прехвърляна на убитите. Като за капак посланикът на САЩ в ООН Ники Хейли, която много обича да показва снимки на детски трупове по време на споровете в Съвета за сигурност, блокира поредното искане за независимо разследване на убийствата в Газа. Очевидно детските трупове престават да са морален аргумент, когато са от Газа. Или пък Йемен.
Наблюдавайки ставащото в Газа, си заслужава да си припомним дипломатическо-медийните кампании срещу офанзивите на сирийската армия в Източен Алепо и Източна Гута. Там правоверната интерпретация на Държавния департамент описваше обсадените региони като населени само от цивилни, без да се споменава, че тези територии бяха контролирани от джихадистки групировки, тормозещи местното население. Същевременно цивилните жертви на килимните бомбардировки на „коалицията” в Ракка и Мосул бяха или отричани, или обяснявани само със злосторничеството на ИДИЛ. За Газа пък се използва трети вариант – всички цивилни там се третират като потенциални съучастници на контролиращите ивицата ислямисти, без да се отчита, че 2 млн. души са блокирани против волята си в този затвор на открито, който според ООН скоро ще стане напълно необитаем. Това е живот, толкова нетърпим и отчайващ, че за много хора вероятността да бъдат разстреляни на границата не е по-страшна от това да продължават по този начин.
Макар Конгресът на САЩ да взема решението за преместване на посолството в Йерусалим още в средата на 90-те, всички президентски администрации оттогава – дори тази на Буш-младши – проявяваха достатъчно разум, за да не го приложат. Подобно на въпроса с палестинските бежанци, незаконните еврейски селища в окупираните територии и границите на Израел, статусът на Йерусалим е изключително чувствителен и нерешен въпрос. Не е случайно, че решението на Тръмп да премести посолството бе осъдено от 128 членки на ООН, включително ключови съюзници на Вашингтон като Германия, Великобритания и Франция.
Преместването на посолството, което признава Йерусалим за столица на Израел, не само легитимира окупацията и дава индулгенция за нарушенията на международното право, но и представлява пореден, а вероятно и последен пирон в ковчега на „двудържавното решение”. Освен принципните въпроси, този ход повдига и съвсем практични такива – например каква ще е съдбата на 300-те хиляди палестинци, живеещи в Източен Йерусалим, след като Нетаняху и десните сили в Израел получиха такъв картбланш да твърдят, че това не е и техен дом?
Подобно на другия огромен подарък, който Тръмп и републиканците направиха на Нетаняху – изтеглянето от ядреното споразумение с Иран – преместването на посолството дестабилизира още повече този взривоопасен регион, който и без това вече е на ръба. Разбира се тщеславната душица Тръмп едва ли се тормози с подобни въпроси – вероятно той е далеч по-развълнуван и поласкан от това, че перчемът му ще бъде увековечен върху юбилейна израелска монета редом до образа на Кир Велики или че известен с расистките си фенове израелски футболен клуб вече ще носи неговото име.
Самият Тръм не присъства на церемонията по откриване на посолството, но бе пратил като свои представители дъщеря си Иванка и зет си Джаред Кушнер. Като оставим на страна странния династичен характер на щатската представителна демокрация (Тръмп само следва шуробаджанашките традиции на Буш и Клинтън), това е демонстрация и на нещо друго – пълния фалш на „мирния процес” под опеката на Вашингтон. Кушнер бе назначен от тъста си да отговаря за мирния процес между израелци и палестинци, въпреки явно произраелските си позиции и значителните му финансови интереси в Израел.
Кушнер не се притесни да демонстрира пристрастията си и при откриването на посолството, когато той обвини палестинските протестиращи за случващото се на границата с Газа, а не снайперистите, които ги убиват. „Както виждаме от протестите през последните месеци, тези, провокиращи насилие, са част от проблема, а не част от решението”, заяви той. Кушнер има съмнително близки отношения и със саудитския сатрап принц Мохамед бин Салман, който напоследък все по-често демонстрира, че стратегическият антиирански съюз между Риад и Тел Авив му е далеч по-голям приоритет от съдбата на палестинците.
На фона на трагедията в Палестина има и известни положителни тенденции. Политиката на израелската десница все повече отблъсква част от американската еврейска общност, което води до немислимо доскоро нарушаване на табута – например отказът на Натали Портман да приеме награда от ционистка организация. Международното движение, призоваващо за бойкот и санкции на Израел, също се развива въпреки яростното преследване от страна на произраелските лобита. По-голямата част от „международната общност” пък отказва да се подравнява по Белия дом в последните му агресивни авантюри в Близкия Изток.
Тези тенденции обаче не са достатъчно силни, за да имат практически ефект – поне не в близко време. А времето изтича. Газа представлява хуманитарна катастрофа, която вече избухва. Подкрепяното от ООН двудържавно решение е погребано под бетона на незаконните селища, а агресивната политика на Израел само подхранва фанатизма и безкомпромисността и от двете страни. Каква тогава е алтернативата? Със сигурност не е единна държава с равни права за араби и евреи – идея, която се вижда кошмарна и неосъшествима дори на либералните ционисти, камо ли на хардлайнерите. На какво тогава се надяват Нетаняху и десните му сподвижници в Израел и САЩ? На перманентна окупация? Или на някакво налудно „окончателно решение”, за което се чака подходяща международна обстановка?
About The Author
