В категории:Икономика

Изкуственият интелект вещаe края на капитализма

„Роботи от всички страни, обединявайте се!“ или защо ако бъде регулиран по правилния начин, ние трябва да приветстваме, а не да се страхуваме от изкуствения интелект

Фън Сианг, The Washington Post

Изкуственият интелект е най-голямото предизвикателство, пред което са изправени съвременните социални и икономически системи. Ако той остане под контрола на пазарните сили, то неизбежно можем да очакваме оформянето на свръхбогат олигопол, съставен от „информационни“ милиардери, които ще жънат несметните богатства, създадени от роботите, които ще са заменили човешкия труд, оставяйки огромна безработица след себе си.

Но социалистическата пазарна икономика на Китай може би има решение за този проблем. Ако изкуственият интелект може рационално да разпределя ресурсите чрез прецизен анализ на огромното количество от данни, и ако събраната от него информация позволи замяната на несъвършенствата на „невидимата ръка“ на пазара и справедливото разпределяне на създадените огромни богатства, то ще станем свидетели на планова икономика, която действително да функционира.

Колкото повече изкуственият интелект навлиза в технологиите, които ползваме ежедневно, толкова по-малко смисъл има той да остане в частни ръце, обслужвайки интересите на малцинството, вместо на мнозинството. Неизбежността на масовата безработица и търсенето на всеобщо благоденствие със сигурност ще стимулират повече от всякога идеята за социализиране или национализиране на изкуствения интелект.

Една от най-известните мисли на Маркс – „От всекиго според възможностите, всекиму според потребностите“, трябва да се осъвремени спрямо XXI век – „От невъзможността на изкуствения интелект да даде работа и заплата на всекиго, на всекиму според потребностите“.

Дори и сега можем да видим, че идеята, че дигиталния капитализъм ще превърне някак си социалното благополучие в свой приоритет, е някаква приказка. Милиардерите на Google и Apple депозират огромните печалби на своите компаниите в офшорни зони, за да избегнат данъчното облагане и едва ли са пример за социалната отговорност. Продължаващият скандал около бизнес модела на Facebook, който поставя печалбата над хората, е още един пример за това как в ерата на дигиталния капитализъм частните компании ще продължат да се грижат само за собствените си интереси – често за сметка на останалата част от обществото.

Човек лесно може да види къде ще ни отведе всичко това, особено щом технологичната безработица се задълбочи. „Нашата отговорност е пред нашите акционери“, ще кажат собствениците на роботи, допълвайки: „Ние не сме агенция по заетостта или благотворително дружество“.

Тези компании са успели да се измъкнат от последствията на социално безотговорното си поведение, защото правната система и нейните вратички на Запад са насочени към защита на частната собственост преди всичко друго. Разбира се, в Китай също има големи частни интернет компании като Alibaba и Tencent. Но за разлика от Запада, тук те се наблюдават от държавата и не се смятат за по-висши или неподлежащи на социален контрол.

Именно широкото разпространение на изкуствения интелект ще доведе до края на господството на пазара. Макар и да създава неравенство, съществуването на пазара е оправдано, стига той да създава нови работни места. Когато обаче той започне да създава безработица, тъй като роботите ще заменят все повече и повече хора, то няма друга добра алтернатива, освен държавата да се намеси.

И колкото повече изкуственият интелект навлиза в икономическия и социалния ни живот, толкова повече въпросите, свързани със закона за частния сектор ще стават обществени, а регулирането на частните компании ще се превърне в необходимост да се поддържа известна стабилност в обществата, обезпокоени от постоянните иновации.

Считам този исторически процес за стъпка към планова пазарна икономика. Както ни е известно, Laissez-faire капитализмът не може да доведе до нищо друго, освен до диктатура на AI олигарсите, които събират рента, защото притежават права върху интелектуалната собственост върху средствата за производство. В глобален мащаб е лесно да си представим как този отприщен дигитален капитализъм, водещ до битка между роботите за пазарен дял, ще свърши толкова катастрофално, колкото империалистическите войни в предходните епохи.

За целите на социалното благополучие и сигурността, както на физическите лица, така и на частните компании, не бива да се допуска те да притежават екслузивни права върху най-съвременните технологии или базовите платформи за изкуствен интелект. Подобно на ядрените и биохимичните оръжия, поне докогато те съществуват, нищо друго освен стабилна и силна държава не може да осигури безопасността на обществото. Ако не национализираме изкуствения интелект, бихме могли да потънем в една дистопия, напомняща за ранната мизерия на Индустриалната революция, със сатанинските си месомелачки и уличните хлапаци, просейки за коричка хляб.

Мечтата на комунизма е да освободи човечеството от робията на експлоататорския труд. Ако изкуственият интелект служи на обществото, а не на частните корпорации, той обещава да направи именно това – освобождавайки огромно количество хора от това коварство, създавайки същевременно богатство, способно да издържа всички.

Ако държавата контролира пазара, вместо дигиталният капитализъм да контролира държавата, истинските комунистически стремежи ще бъдат постижими. И тъй като изкуственият интелект все повече дава възможност за управление на сложни системи чрез обработка на масивно количество информация и бързи интензивни обратни връзки, то за пръв път се появява истински способна алтернатива на пазара, които дълго време оправдаваше идеологията на laissez-faire капитализма и всичките злини, идващи с него.

Китайската социалистическа пазарна икономика, която има за цел да обере плодовете на производството за цялото население, а не само за малкия елит, работещ за своите егоцентрични интереси, може да доведе до този нов етап в развитието на човечеството.

Ако бъде регулиран по този начин, ние трябва да приветстваме, а не да се страхуваме от изкуствения интелект. Ако бъде подложен на социален контрол, той най-накрая ще освободи работниците от отдаването на време и пот, само и само за да обогатят тези на върха. Комунизмът на бъдещето трябва да приеме нов лозунг: „Роботи от всички страни, обединявайте се!

* Фън Сианг е професор по право в университета Цинхуа. Той е един от най-известните юридически специалисти в Китай, и освен това говори на семинара по изкуствен интелект на Института „Бергруен Институт“ за изкуствен интелект през март в Пекин.

Оставете коментар