Възходът на олигархията и рязкото увеличение на неравенството в богатството и доходите е най-големият морален, икономически и политически проблем на нашето време. И въпреки това почти не е отразяван от корпоративните медии.
Колко често новинарските емисии включват репортажи за 40-те милиона американци, живеещи в бедност, или за това, че САЩ имат по-високо ниво на детска бедност в сравнение с почти всички големи държави по света? Колко често медиите обсъждат реалния факт, че днес обществото ни е по-неравно, отколкото когато и да е от 20-те години на 20 век насам, като горният 0.1% притежава почти толкова богатство, колкото 90% от населението? Колко често сте чували медиите да отразяват историите на милионите хора, които работят по-дълго за по-малки заплати, отколкото преди 40 години?
Колко често ABC, CBS или NBC обсъждат ролята, която братя Кох и други милиардери играят в оформянето на политическа система, която позволява на хората с много пари и власт да упражняват значителен контрол върху изборите и законодателния процес в Конгреса?
За съжаление отговорът на тези въпроси е “почти никога”. Корпоративните медии не позволяват на хората да разберат напълно икономическите сили, оформящи техния живот. Сили, заради които на много от тях се налага да работят на 2-3 места едновременно, докато изпълнителните директори печелят стотици пъти повече от тях. Вместо това ден след ден, 24 часа в денонощието, сме заливани с постоянните драми в Белия дом на Тръмп, истории за Сторми Даниелс и най-актуалните политически клюки.
Спешно трябва да обсъдим днешната икономическа и политическа система и да започнем да се борим да създадем икономика, която работи за всички, а не само за единият процент.
Ние трябва да задаваме трудните въпроси, които корпоративните медии не успяват да зададат: Кой притежава Америка и у кого е политическата власт? Защо в най-богатата страна в историята на света толкова много хора живеят в бедност? Кои са силите, на които се дължи бързото западане на американската средна класа, на която някога завиждаше целия свят? Какво можем да научим от държави, които са успели да намалят икономическото неравенство, да създадат силна и жизнена средна класа и да осигурят основни услуги за всички?
Ние трябва да разказваме историите на страдащите американци, чиято гледна точка рядко стига до вестниците и телевизията. Освен ако не разберем какви са житейските реалности за американските работнически семейства, ние никога няма да променим тези реалности.
Докато не проумеем, че дясноконсервативните братя Кох имат повече политическа мощ от Националния комитет на Републиканската партия, и че големите банки, фармацевтични компании и мултинационални корпорации харчат неограничени суми, за да подправят политическия процес, ние няма да можем да преобърнем катастрофалните съдебни решения за финансирането на политически кампании, да преминем към обществено финансиране на изборите и да сложим край на корпоративната алчност.
Докато не проумеем, че федералната минималната заплата от 7.25 долара на час е равносилна на гладуване, и че хората не могат да свързват двата края и когато получават 9 или 10 долара на час, няма да можем да прокараме минимална работна заплата от поне 15 долара, която да покрива жизнения минимум.
Докато не разберем, че през последните 40 години мултинационалните корпорации са наложили данъчни и търговски политики, които да им позволят да изхвърлят американските работници на улицата и да прехвърлят работните места в страни с ниско заплащане, няма да можем да въведем закони, които да спрат надпреварата към дъното и да накарат богатите да платят своя справедлив дял.
Докато не проумеем, че живеем в силно конкурентна глобална икономика и е контрапродуктивно милиони хора да не могат да си позволят висше образование, или заради него да затъват в дългове, няма да можем да създадем публични колежи и да премахнем университетските такси.
Докато не проумеем, че сме единствената развита държава в света, която не гарантира здравеопазване на всичките си граждани, и че харчим много повече на глава от населението за здравеопазване, отколкото която и да е друга държава, няма да можем да прокараме програма за универсално здравеопазване с единен платец.
Докато не проумеем, че в САЩ се плащат най-високите цени в света за лекарства с рецепта, защото фармацевтичните компании могат да налагат каквито искат цени за животоспасяващи медикаменти, няма да можем да понижим скандалните цени на тези лекарства.
Докато не проумеем, че климатичните промени са реални, причинени са от човека и предизвикват опустошителни проблеми по целия свят, особено за бедните хора, няма да сме способни да осъществим преход в енергийната ни система от изкопаемите горива към устойчиви форми на енергия.
Трябва да повишим политическата съзнателност в Америка и да придвижим напред прогресивен дневен ред, който да отговаря на нуждите на работещите семейства. От всички нас зависи да се включим в разговора – това е само началото.
