Рязкото повишаване на доходите, на което са се радвали хората в развитите държави от т.нар. Поколение X (родени между 1966 и 1980 г.) е недостижимо за следващите поколения, показва публикувано тази седмица изследване на Resolution Foundation.
В доклада е разгледано как приходите, заетостта и собствеността върху жилищата са се променяли поколение спрямо поколение в периода след Втората световна война. Изследването обхваща група развити държави с висок жизнен стандарт, където в продължение на дълъг период всяко поколение е постигало значително по-висок стандарт от предишното. Данните обаче показват, че сегашните млади хора се радват само на минимално подобрение, а в много случаи живеят дори по-лошо, отколкото родителите си, когато са били на същата възраст.
Анализът показва, че доходите на хората от “милениъл” поколението, които в момента са на 30-34 години, са със средно 4% по-ниски, отколкото реалните доходи на хората от поколение Х, когато са били на същата възраст. Сред изследваните държави се открояват Гърция, Испания и Италия, където хората в началото на 30-те си години живеят с доходи, които са със съответно 31, 30 и 17 на сто по-ниски, отколкото тези на родителите им, когато са били на същата възраст. В Германия, САЩ и Дания също се отчита влошаване със съответно 9, 5 и 1 процента.
Във Финландия, Великобритания и Норвегия има известно повишение на доходите на милениълите спрямо предходното поколение. То обаче е значително по-слабо от ръста на жизнения стандарт на хората от поколение Х спрямо този на родителите им от поколението на “бейби бумърите”, родени между 1946 и 1965 г. Във Великобритания хората от поколение Х са имали средно 54% по-високи доходи от родителите си, докато при следващото поколение повишението е само с 6 на сто. Само в Испания разликата е по-голяма. В никоя от разглежданите държави “милениълите” не са преживели ръст на жизнения стандарт, подобен на този на родителите си. В Норвегия разликата е най-малка, но също е значителна – 35% срещу 13%.
Обединеното кралство се отличава и по силния спад на броя млади, които са собственици на жилище. Само 33% от британците, наближаващи 30 години, са собственици, в сравнение с 52% при поколение Х и 60% при бейби-бумърите, когато са били на същата възраст. Влошаване по този показател се наблюдава и в САЩ, Испания и Австралия, но в по-ниска степен.
“Не е тайна, че финансовата криза удари силно повечето развити икономики, което ограничи ръста на доходите за младото поколение”, коментира пред Bloomberg Даниел Томлинсън, анализатор в Resolution Foundation. “Но само в Испания и Обединеното кралство се наблюдава толкова явен цикъл на ръст и срив, при който повишаването на доходите спрямо предишното поколение е спряло за сегашните млади”, добавя той.
Великобритания страда и от влошаване на реалните трудови възнаграждения. Преизчисленото спрямо инфлацията почасово заплащане на британските милениъли е с 13% по-ниско, отколкото това на предишното поколение. Сред разглежданите държави само в Гърция има по-силен спад по този показател. Единствено в Швеция и Норвегия се отчита значителен ръст на реалното заплащане, както за хората под 30 години, така и за тези между 50 и 59 г. В САЩ типичният доход за хора, родени в края на 60-те, не е по-висок от този на хората, родени през 20-те, когато са били на същата средна възраст.
Социологическите проучвания също показват, че повечето британци са песимистично настроени за икономическите перспективи пред младото поколение, отбелязва Financial times. Половината британски респонденти на анкета, проведена от Ipsos в края на 2016 г., очакват днешните млади да се живеят по-лошо от родителите си. Само 22% са отговорили, че младите се справят по-добре. Същото изследване обхваща общо 20 държави, като анкетираните във Франция, Белгия, Испания и Южна Корея са били дори по-песимистично настроени от британците.
В повечето страни основните притеснения се свързват с това, че младите няма да са способни да се сдобият със собствен дом. Това отново е изявено най-силно във Великобритания, където едва 11% от запитаните са отговорили, че днешните млади имат по-голям шанс да си купят жилище, отколкото предишното поколение, а 77% са заявили, че възможностите за това са по-слаби. “Великобритания може и да е избегнала шокиращите нива на младежка безработица, каквито имаше в Южна Европа, но въпреки това не е способна да осигури на младите семейства такъв прогрес, какъвто е бил очакван за техните родители”, отбелязва Томлинсън.
