През 2014 г. местните власти в град Сиатъл прокараха наредба за поетапно повишаване на минималната работна заплата до 15 долара на час, което бе най-високото ниво в САЩ. Още преди да е изсъхнало мастилото върху този документ заваляха злокобни предупреждения, че това ще доведе до икономически колапс, припомня Bloomberg в свой коментар.
Пророците на апокалипсиса предупреждаваха, че безработицата ще скочи до небето, икономическият растеж в региона ще се забави, а ресторанти и малки бизнеси ще затварят масово. Очакваше се заслуженото наказание за повишаването на заплащането да бъде бързо и сурово. (Идентични мантри изпълват и българското медийно пространство всеки път, когато се обсъжда повишаване на МРЗ)
По пътя на Сиатъл към икономическия колапс обаче се случи нещо странно – градът започна да процъфтява. Ресторантите не само не затвориха, но броят им започна да се увеличава. Безработицата спадна до под 4 на сто – над един процент под средното за страната. По всички показатели градът на щатското тихоокеанско крайбрежие просперира.
Как лошите пророци сгрешиха толкова? Както и при много други политически мотивирани икономически анализи, прогнозите представляваха това, което опонентите на решението се надяваха да стане, защото се вписва в начина, по който си мислят, че светът би трябвало да работи. Фактите от Сиатъл обаче показват, че по-високото минимално заплащане може да подобри жизнения стандарт на работниците и да стимулира местната икономика.
Вината може да се търси във фундаментално неразбиране на икономиката на минималните заплати и разбира се – в добрите стари политически пристрастия. Вече има многобройни опити данните да бъдат прочетени по начин, чрез който може да се заключи, че повишените заплати вредят на заетостта. Тези интерпретации обаче не издържат на проверка.
Дебатът за минималната заплата в САЩ може да се проследи до доклад на Националното бюро за икономически изследвания от 1993 г. В него авторите Алън Крюгер и Дейвид Кард разглеждат какво се случва със заетостта в индустрията за бързо хранене, когато минималните заплати биват повишавани в един пазар, но не и в съседните. Изследването открива, че няма забавяне в растежа на работни места на пазара, където са повишени заплатите – дори се случва точно обратното. Икономическият урок от този доклад е, че умерения ръст на минималната заплата не вреди на заетостта и има тенденция да увеличава икономическата активност.
Тогава защо толкова икономисти грешат по въпроса? Те се вглеждат в микроикономическата картина и игнорират макро ефектите. В базисния модел на търсене и предлагане, увеличаването на разходите за нещо намалява търсенето. Това може би е вярно в изолирана лабораторна обстановка. Но когато минималната заплата се повиши в реалния свят, това се отразява не само на участващите в транзакцията, но и на регионалната икономика. Като се вземат предвид само отношенията между работодател и служител, ограниченият научен апарат се фокусира върху прекалено тясна картина. Критиците не успяват да осмислят ефекта от това нископлатените работници да печелят повече пари – а това са хора, които обикновено харчат всичко, което изкарват. Това означава, че когато им се плаща повече, тези допълнителни суми се връщат директно в местната икономика.
Заключенията на доклада от 1993 г. са потвърдени от редица по-късни изследвания и са издържали проверката на времето. Все пак като се говори за успеха на Сиатъл, трябва да се имат предвид някои особености. В този град са съсредоточени някои от най-бързо развиващите се компании и индустрии в САЩ. Той е не само сред най-бързо растящите градове в САЩ по брой на населението, но и по среден доход на домакинство, който възлиза на над 80 хил. долара годишно. Други градове в САЩ, които наскоро са повишили минималните работни заплати – Сан Франциско, Ню Йорк, Лос Анджелис и Портланд, също са крайбрежни градове с високи средни доходи.
Когато повишенията на минималното заплащане се прилагат интелигентно, за местната икономика е сравнително лесно да абсорбира по-високите разходи, като често нетният резултат е позитивен. Появяват се и все повече данни, че повишаването на заплатите е отразява позитивно и на бизнеса. Пример за това е най-големият частен работодател в САЩ – търговската верига Wal-Mart. След като в началото на миналата година веригата започна да повишава заплащането на своите 2.2 млн. служители, ефективността на магазините и обслужването на клиенти се подобрява.
