В категории:Икономика

Мрачната страна на американския шистов бум

Шистовият добив на петрол и газ в САЩ носи икономически и финансови ползи, които за мнозина са по-важни от щетите върху околната среда. В дългосрочен план обаче за САЩ може би ще има и друг негативен ефект – няма да са готови за бъдещето без изкопаеми горива. И то за разлика от Китай, който вече залага на възобновяемите източници за енергийната независимост и икономическия си растеж

Между моментната печалба и бъдещето, САЩ изглежда залагат на моментната печалба. Снимка: pixabay.com/

Джъстин Фокс, Bloomberg

Според последните прогнози на Международната енергийна агенция, през следващите пет години САЩ ще се превърнат в най-големия производител на петрол, задминавайки Русия. Това представлява впечатляващ обрат за щатската петролна индустрия, която западаше в продължение на десетилетия преди началото на шистовия бум през 2009 г.

САЩ вече са най-големият производител на природен газ, изпреварвайки с малко Русия. Макар този сектор в САЩ да не е преживявал спад, подобен на петролния, през последното десетилетие производството на газ също отбелязва впечатляващо развитие.

Производство на петрол в САЩ, в млрд. барела. Източник: Bloomberg

Този бум на енергийното производство, дължащ се на хидравличното разбиване и други сравнително нови методи за добив от шистови залежи, има различни позитивни ефекти за икономиката. През 2015 г. група икономисти изчислиха, че между 2005 г. и 2012 г. са били създадени 725 хил. нови работни места, свързани с добива на петрол и газ. През 2016 г. други икономисти излязоха с оценка, че по-широките икономически ползи от шистовия бум възлизат на 4.6 млн. нетни нови работни места и увеличение с 3.5 трлн. долара на стойността на капиталовия пазар. През януари външнотърговският дефицит на САЩ достигна най-високите си нива от рецесията насам, но щеше да се е разраснал повече, ако не бе резкия спад на вноса на петрол през последното десетилетие. Повишеното производство на природен газ позволи мащабно намаляване на генерираната с въглища електроенергия. Това бе ужасно за миньорите, но носи по-чист въздух и неочакван прогрес в съкращаването на емисиите на въглероден диоксид.

Така че какво има да не му харесваш?

Като начало има някои незабавни негативни последствия за околната среда от фракинга – и особено от лошо осъществявания фракинг – включително замърсяване на водите и земетресения. Също така съществуват доказателства, че метанът, отделян при производството на природен газ, нулира частично или дори изцяло понижението на емисиите заради намаленото изгаряне на въглища.

Добив на природен газ в САЩ, в трлн. кубични фута. Източник: Bloomberg

За САЩ обаче има още един голям проблем, който е добре описан от Айми Майерс Джафе в статията ѝ “Възобновяемата енергия и китайската сила”, публикувана във Foreign Affairs. След недотам успешните усилия да изгради глобална мрежа от приятелски настроени прозиводители на петрол, Китай реши, че възобновямата енергия е пътят към енергийна автономия и растеж.

“Целта не е само да се намали зависимостта на Китай от чужд петрол и газ, но и да се избегне изпадането на страната в неблагоприятно икономическо положение спрямо САЩ, чийто собствен растеж ще може да бъде подсилен в бъдеще от износа на енергийни ресурси за Китай. Целите са и стратегически. Заемайки водещи позиции в зелената енергия, Пекин се надява да се превърне в износител на енергия, който да може да се конкурира със САЩ. Китай ще предостави и на други държави възможност да намалят вноса на петрол и газ – което ще доведе и до намаляване на въглеродните им емисии”, пише Джафе.

В същото време отношението на САЩ към чистата енергия остава много двусмислено. Производството на електроенергия вероятно ще продължи да се прехвърля към възобновяемите източници, въпреки усилията на текущата администрация да подсили въглищната индустрия. От много време се говори как електрическите автомобили са технологията на утрешния ден, като този утрешен ден изглежда все по-близо. Освен това цялостната консумация на енергия в САЩ почти не е мръднала от началото на века. Засега обаче се оказва невъзможно да се изгради какъвто и да е стабилен вътрешнополитически консенсус за борбата с климатичните промени. В сравнение с други богати държави, САЩ показват значително по-малко желание да облагат допълнително изкопаемите горива и да налагат използването на възобновяеми енергийни източници.

Разбира се подобни противоречия за замяната на изкопаемите горива не са изненадващи за една държава, която е на път да си върне позицията на световен лидер при изкопаемите горива (САЩ изостават единствено от Китай в производството на въглища). Това е притеснително. Заради шистовия бум за САЩ може би ще невъзможно да поемат водеща роля в оформянето на световния енергиен пейзаж, след като изкопаемите горива останат в миналото. Изглежда много по-вероятно Китай да влезе в тази роля.

В известен смисъл е глупаво човек да се безпокои за това. За тези над 15 години, откакто пиша за енергетика, съм научил, че в този сектор никой не знае със сигурност какво ще се случи утре. Шистовият бум носи финансови ползи в момента, а последствията, за които говоря, са несигурни и могат да се очакват след години. Но някой ден ерата на изкопаемите горива със сигурност ще свърши – а САЩ се придържат към курс, заради който изглежда по-вероятно да бъдат насила извлечени към следващата енергийна епоха с ритници и крясъци, вместо те да водят.

Оставете коментар