Светът е голям и „Инерком“ дебне отвсякъде – от „Капитал“ до „Пик“

„Кой прави PR-а на „Инерком“ и Гинка Върбакова“, попита „Капитал“ на 7 март, а материалът предизвика политически скандал заради съдържащата се в него теза, че връзките с обществеността на нашумялата компания, купувач на бизнеса на ЧЕЗ в България, са поверени на съпругата на Сергей Станишев Моника Йосифова.

По ирония на съдбата, ден по-късно се оказа, че едва ли има нужда колегите от „Капитал“ да правят огромно разследване кой се грижи за публичния образ на „Инерком“ и станалата пословична Гинка Върбакова. Достатъчно е просто да се разходят до офиса на собствения си маркетингов отдел, който се грижи за рекламите в изданието.

През последните дни „Инерком“ е предприела масирана онлайн рекламна атака с банери, които куриозно обединяват иначе съперничещи си медийни групи и противоположни по публичен образ и претенции издания.

Така рекламата на „Инерком“ в момента грее както на страниците на „Капитал“, така например и на страниците на ПИК.

Банерът на компанията на Гинка Върбакова може да ни отведе до сайта ѝ както ако сме читатели на „Инвестор“, така и ако обичаме да се информираме от „24 часа“.

Важно уточнение е, че въпросните реклами не достигат до потребителите през Google Ads, което често предизвиква куриозни случаи поради специфичния начин за таргетиране, който зависи от профила на съответния потребител. В случая става дума за договорени, платени и публикувани реклами на компанията „Инерком“ във въпросните издания, а не на работата на автоматичните алгоритми на Google.

Случаят много напомня на този отпреди години, когато в хартиеното издание „Капитал“ рекламираше „Lafka“ на Делян Пеевски, докато изданията от групата на „Икономедия“ участваха в кампанията за бойкот на веригата павилиони.

И ако целта на „Капитал“, „Пик“ и компания е ясна, то не е ясно как PR екипът на „Инерком“ си представя възвращаемостта на вложените за рекламата сериозни средства, тъй като към момента сайтът им съдържа оскъдна информация. Освен въпроса дали подобна стратегия е особено добре премислена, сериозни са основанията да смятаме, че тя е и доста закъсняла.