Подставеното лице Георгиус Георгиу се заменя с високоподставеното лице Марк Жирардели. Така радио „Ереван“ коментира смяната на собствеността в „Юлен“ АД – фамозното търговско дружество, което държи съвсем реалната концесия на ски зоната в Банско.
Новината за замяната на един безработен кипърски гражданин с четирикратен световен шампион по ски алпийски дисциплини нажирардели българското гражданство и предизвика лавина от въпроси в социалните мрежи.
Защо точно Марк Жирардели, не можаха ли да ни доведат поне Анджелина Джоли?
Дали пък не е станала грешка с имената? Това ли е „новият“ концесионер или истинското му име е Марк Минев? Или пък Цеко Жирардели?
А да не би да става дума всъщност за Гинка Жирардели от Люксембург, която реално е Гинка Върбакова от Пазарджик, и не е баш от Пазарджик, ами по-точно от Стамболийски – малък град край Куртово Конаре… Тя има богат опит в аутсорсинга на самоличност, както и в управлението на стратегически инвестиции. А концесията в Банско е с много по-голямо стратегическо значение за българската държава отколкото Енергото, което тя така и не успя да закупи.
Вярно ли е, че другите кандидати за „Юлен“ са били спринтьор от Бахамите, ръгбист от Каймановите острови и футболист от Панама? Имало ли е сред тях и бобслеист от Вирджинските острови или той в последния момент е изхвърчал от пързалката и е изпуснал полета за София?
Спас Русеф дали също е предложил услугите си? Или пък, може би, е бил твърде зает с поетите ангажименти към друго спортно дружество от стратегически порядък?
Ако този Спас е бил зает, защо не са ангажирали другия – онзи от Кочериново? Още повече, че Спас (по фейсбук профил – Александър Николов) притежава най-голям опит в туроператорски дейности. Пък и ей го къде е Кочериново – на един хребет от Банско, таман ще може да наглежда собствеността си като добър стопанин…
Но да оставим персоналните въпроси, макар те винаги да предизвикват най-голям интерес. Далеч по-важният, принципният въпрос гласи: новият собственик на „Юлен“ само концесионер на ски зоната в Банско ли става или и на няколкото партии, десетината ведомства, дузината кметове и поне тримата министри, които са постоянно ангажирани в обслужване на концесията?
Както се вижда – куп въпроси, а отговори липсват. Само едно е безспорно. Както една жена каза, обобщавайки масовите настроения – „Най ме е яд, че не могат поне един път да ни излъжат порядъчно!“.
