Нада Набил от град Газа, окупирана Палестина, Middle East Eye
След като три години израелски геноцид го лиши от формално образование, 13-годишният Акрам Хелес най-накрая се завръща в класната стая.
Палестинското момче седи на тънък матрак редом със съучениците си от седми клас в бяла импровизирана палатка в първия ден от учебната 2026 година.
В предната част на палатката стои голяма бяла дъска. До нея има един-единствен стол за учителя им в Подготвителното училище на община Газа, разположено в района Катиба в южната част на квартал Римал, в западната част на град Газа.
Жегата вътре в палатката е непоносима. Учениците седят на голата земя. Въпреки това Хелес е развълнуван, че се е върнал.
„Все още не можем да повярваме, че Акрам най-накрая успя да постъпи в истинско училище след всичко, през което преминахме“, каза баща му, 38-годишният Мохамед Хелес, пред Middle East Eye.
„По време на войната Акрам и братята и сестрите му бяха извън образователната система за дълги периоди. За тях не беше лесно да се справят с онлайн обучението или да се запишат в частни училища“, добави той.
Според УНИЦЕФ около 700 000 ученици са били лишени от формално образование от началото на геноцида през 2023 г.
В неделя около 500 000 ученици се върнаха на училище в цяла Газа за първи път оттогава – 350 000 в държавни училища и 150 000 в училища, управлявани от УНРВА, агенцията на ООН за палестинските бежанци.
Но училищата, в които се връщат, почти не приличат на онези, които са познавали преди войната.
Около 98 процента от училищата в ивицата Газа са повредени от израелската армия, като около 80 процента са били пряко ударени, според УНИЦЕФ. Много от останалите сгради са превърнати в убежища за разселени палестинци, което прави редовното посещаване на училище невъзможно.
В сътрудничество с партньори, сред които УНИЦЕФ и УНРВА, Министерството на образованието е организирало ограничен брой класни стаи в убежища и палатки от найлон, много от които нямат чинове, столове и основни удобства.
Дори при тези импровизирани условия не всеки ученик е успял да се запише.
„Преживяхме много, преди най-накрая да успеем да запишем Акрам и братята и сестрите му в учебен център близо до лагера, където живеем“, каза Хелес.
„Опитахме се да запишем децата си някъде наблизо, защото се страхуваме от внезапни бомбардировки и искаме да сме до тях. Освен това те не могат да пътуват до отдалечени райони, защото транспортът липсва или е твърде скъп.“
За Хелес намирането на подходящо училище е само едно от препятствията.
Той се е борил и да осигури на трите си деца основни нужди, включително дрехи, раници и канцеларски материали.
„Цените на пазарите са изключително високи, а аз загубих работата си заради войната. Сега помагам на брат ми в малък уличен щанд, така че не мога да си позволя всичко, от което се нуждаят децата ми, особено като се има предвид, че няма униформа и им трябват няколко комплекта дрехи“, каза Хелес.
„За разлика от годините преди войната, купувах само най-необходимото.“
Хиляди ученици остават изключени
Това не са единствените разлики между образованието преди войната и днес.
Вместо да ходят на училище всеки ден, учениците сега следват система на ротация, въведена от Министерството на образованието в Газа. Момчетата ходят на училище в събота, понеделник и сряда, докато момичетата – в неделя, вторник и четвъртък. Всеки ден е разделен на три смени, за да се настанят колкото се може повече ученици.
Докато семейство Хелес е облекчено, че е записало трите си деца в безплатни държавни училища, стотици семейства все още не успяват да намерят места за децата си в държавната образователна система.
43-годишният Осама Айта се бори да запише двете си деца, Мария и Таер, защото близо до дома им няма безплатно училище. „Проблемът е, че не мога да изпратя децата си, които са на осем и единадесет години, в училища, които са далеч“, каза Айта пред MEE.
„Това е опасно; пътищата са несигурни, а социалните условия – нестабилни. Страхувам се, че може да им се случи нещо, когато са далеч от нашия район.“
Частните училища също са недостъпни. Айта няма източник на доходи и не може да си позволи таксите за тях.
Десетки частни училища отвориха врати в целия сектор Газа след примирието от януари 2025 г., но високите такси за обучение означават, че само ограничен брой семейства могат да си позволят да запишат децата си.
„Успях да ги запиша в близък безплатен образователен център, но условията там са изключително лоши и няма никакви удобства. В същото време все още търся по-добър вариант за тях“, каза Айта.
Трудностите на семейства като това на Айта разкриват мащаба на кризата в образованието, пред която е изправена Газа, тъй като ивицата навлиза в първата си официална учебна година от 2023 г. насам.
Училищата са натоварени над капацитета си
57-годишната Вафа Макат, директорка на Подготвителното училище на община Газа, заяви, че търсенето на места в училищата е огромно, а предизвикателствата при провеждането на занятията остават огромни.
„Имаме много голям брой ученици и препълнени класни стаи, а училищното обзавеждане е почти нулево. В нашето училище, например, няма маси, столове или шкафове“, каза Макат пред MEE. Според Министерството на образованието 208 държавни училища са отворили врати отново, но са необходими три пъти повече, за да се настанят всички ученици.
За да облекчи недостига, министерството заявява, че работи с международни партньори за създаване на допълнителни временни училища и учебни пространства в цялата ивица.
Подготвителното училище на община Газа е ярък пример за напрежението, пред което са изправени училищата в цялата ивица.
То приема над 350 ученици на смяна, което прави общо над 2 100 ученици. Въпреки това училището разполага само с четири тоалетни.
„Ситуацията със санитарните условия е изключително трудна. Има прекалено много ученици за четири тоалетни, а водата не е достатъчна. Непрекъснато се сблъскваме с недостиг на вода“, обясни Макат.
Той добави, че училището няма и отделен резервоар за питейна вода, което влошава по-широката криза с водата, засягаща семействата в районите с разселени лица.
Докато училищата се борят да се справят в палатките, те се подготвят и за наближаващата зима.
„През зимата се сблъскваме с големи проблеми – било то тъмнината в палатките поради липсата на електричество, или дъждовната вода, която наводнява пода. Това принуждава учениците да стават от матраците си и да присъстват на уроците прави“, каза Макат.
Тези условия сериозно затрудняват ученето на учениците, които и без това вече се борят с продължителни прекъсвания в образованието си.
„От нас се очаква на този етап да наваксаме изгубените образователни умения и да запълним пропуските. Но реалността ни принуждава да се справяме с основни проблеми за оцеляване на много нива едновременно“, каза Макат.
Министерството на образованието посочи също така недостига на канцеларски материали и бели дъски, както и ниското финансово възнаграждение на учителите, като допълнителни пречки за възстановяването на образованието в Газа.
Докато образователните власти се борят с мащаба на кризата, семейството на Айта продължава да е хванато в ежедневното търсене на място, където децата им да могат да учат безопасно.
„След всичко, което децата ми загубиха като умения през последните години, просто не можем да си позволим да ги оставим да загубят още“, каза Айта.
„Ще продължа да търся, докато не се уверя, че децата ми получават образование.“
About The Author
