Бурлеската на безсмъртния политически феникс Силвио Берлускони скоро май пак ще ни забавлява. Изправени на парламентарните избори днес между напомпаното антиевропейското страшилище „Пет звезди” и спуканата от неолибералните напъни на Матео Ренци Демократическа партия, италианците като нищо ще извадят пак от нафталина успокояващо познатия им и вечен Ил Кавалиере.
Е, самостоятелно мнозинство неговата „Форца Италия” няма шанс да докара, но под артистичните си послания за „стабилност” и „европеизъм” тя вече е събрала обичайната си „десноцентристка” коалиция, с която пак лесно може да оседлае властта. Вътре са сепаратистите и ксенофобите от Лигата (тя спря да е Северна и остана само Лига), неофашистите от „Италиански братя”, както и малка секта християндемократи.
Ето начело на този представителен отбор вече 81-годишният веселяк, който преди десетина години с възхита мереше плещите на Бойко Борисов по време на една международна среща в Гданск, скоро пак може да поеме командването на Италия. А май и на цяла Европа. Където други с неговия опит и поразителна способност за политическо възраждане просто не останаха.
Европейските лостове ще са ошлайфано негови и по една друга техническа (и не само) причина. Събудена бе „спящата клетка” на бившия PR на Берлускони – Антонио Таяни, подвизаващ се само временно като председател на Европейския парламент. Щом Ил Кавалиере му свирна, Таяни веднага козирува, че е готов да поеме параван-премиерския пост в Рим. Тъй като италианското правосъдие е лишило Берлускони от правото да бъде избиран до 2019-та, налага му се да прибегне до удобен и верен фигурант – в случая Таяни – за формално оглавяване на бъдещото „европейско” италианско правителство.
Явно бивши PR-и, както и бивши ченгета, няма. Таяни вече вдъхновено пиарства из свои интервюта и коментари как „Берлускони единствен е способен да спъне популизма в Италия”. И, разбира се, вече никой в тиражиращите това прозрение европейски медии „не помни”, че по време на последния си премиерски мандат (2008-2011 г.) самият цар на „бунга-бунга” също бе определян като популист.
Таяни бърза да реставрира най-професионално образа на своя предводител с атрактивни краски и да го съчетае с модния европейски вкус. „Да, Берлускони е непредвидим, но Европа днес го разбира по-добре отпреди и го възприема като гаранция за стабилност в Италия пред риска от екстремизми,” поучава все още председателстващият Европарламента.
Доказателствата, с които Таяни е избрал да убеждава европейските лидери колко са недооценявали досега Ил Кавалиере, са неговите пророчества отпреди седем години до какви тежки последствия ще доведе войната на Запада в Либия, съпроводена със свалянето и линчуването на Муамар Кадафи. „Европа разрба колко тежко сбърка спрямо Берлускони,” натяква сега Таяни, цитиран от в. „Ел Паис”. „Той предупреждаваше, че ще е голяма грешка да се убие Кадафи. Европейските лидери смятаха, че след Кадафи в Либия ще се създаде като с магическа пръчка една Камара на лордовете. Но дойдоха Мюсюлманските братя и сега ситуацията в Либия е по-лоша, отколкото преди 10 години. Берлускони и Италия разбираха това.”
Това го разбираха и много алтернативни лидери по света (достатъчно е да споменем клеймените и досега като „популисти“ президенти от „лявата вълна“ в Латинска Америка), да не говорим за трезвите политически анализатори, които изобщо не мълчаха тогава. И за разлика от загрижения единствено от неизбежния мигрантски наплив към Италия Берлускони, предупреждаваха, че войните на САЩ и съюзниците им само подхранват и множат световния тероризъм и пораждащото го все по-драматично световно неравенство.
За да се прозре това, не е необходимо да си политически гений, за какъвто сега Таяни се старае да представя Берлускони. Достатъчно е да притежаваш здрав разум и да го употребяваш с мисъл за общото благо, а не само за прекия изборен, банков, корпоративен или военнопромишлен интерес. Нещо, което не е точно случаят на Берлускони.
С PR-кампанията си сега ловкият Таяни едновременно се цели в два заека – освен в европейския, също и в домашния, във все по-ксенофобския среден избирател, настръхнал срещу отприщения от падането на либийската дига мигрантски поток от Африка към Италия. Щом още през 2011-та Ил Кавалиере е предупреждавал за това, значи партията му сега трябва да събира урожая на доверието от урните. Или поне така смята явно добре изчелият сондажите Таяни.
Той знае също, че колкото повече гласоподаватели успее да притегли от отборите на коалиционните партньори и най-вече на Лигата, толкова по-добре това ще е за „Форца Италия” и толкова по-вероятно става собственото му премиерско бъдеще. Защото Лигата също има претенции към министър-председателското кресло – иска го за своя лидер Матео Салвини. В крайна сметка от това, дали „Форца Италия” или Лигата ще събере повече гласове, зависи и това, дали следващият премиер ще се казва Таяни (с Берлускони отзад) или Салвини.
Още няколко часа – и ще разберем дали непредвидимия Ил Кавалиере отново ще заиграе „бунга-бунга” на гърба на предвидимите избиратели.
Ако наистина се случи, това ще е и личният реванш на Берлускони срещу доста вгорчилата живота му навремето с изблиците си срещу южната разхайтеност германска канцлерка Ангела Меркел. В неотдавнашните избори у дома си тя не успя да си подсигури солидно мнозинство сред педантичните германци дори със 177-странична предизборна програма на нейния Християндемократически съюз. И сега виси като заложничка на социалдемократите.
Берлускони пък е засилил „Форца Италия” към властта с едва 12-странична програма и с едно-единствено конкретно обещание вътре – да се изравнят данъците за частните лица и за фирмите. Готви се да дърпа конците, изобщо не мисли за широки коалиции и сияе по екрани и снимки с повече ботокс по опънатото лице, откогато и да било по-рано. Лицето на европейското бъдеще.
А плещите са тук.
