Европарламентът избра на второ гласуване с 345 гласа италианеца Давид Мария Сасоли за свой нов председател.
Той е роден преди 63 години във Флоренция и е бивш журналист – бил е популярен телевизионен водещ. Представител е на католическото крило в Демократическата партия, членуваща в групата на социалистите и демократите в ЕП. Избиран е за евродепутат през 2009-та, 2014-та и 2019-та. В досегашния ЕП беше един от заместниците на председателя – сънародника си Антонио Таяни, който също по-рано е работил в медиите. Само че Таяни е от десницата – един от основателите е на партията „Форца, Италия” на Силвио Берлускони.
Сасоли се слави като диалогичен човек на компромиса. Близък е с президента на Италия Серджо Матарела. Поддържа тесни връзки с Ватикана. Женен е за архитектката, която отговаря за възстановяването на градчето Акила в Централна Италия, сринато от силно земетресение през 2009 г. Семейството има син и дъщеря.
Кандидатурата на Сасоли бе издигната още във вторник вечерта от групата на социалистите и демократите в ЕП. Завъртялото се по време на предшествалия маратонски Европейски съвет предложение Сергей Станишев да оглави ЕП не е внасяно официално. Има информации, че самият Станишев не е поискал да се кандидатира.
Другите големи групи в Европарламента – на Европейската народна партия и на либералите – изобщо не издигнаха свои кандидати и предварително дадоха да се разбере, че ще подкрепят номинацията на социалистите – което и направиха при двете гласувания в пленарна зала. Това дойде като логично продължение на договорките, така мъчително постигнати от Европейския съвет – председателството на Еврокомисията да отиде при представител на взелата най-много гласове на евроизборите ЕНП (за кандидатка бе излъчена настоящата германска военна министърка Урсула фон дер Лайен), а ръководството на Европарламента да се даде на представител на класиралите се втори социалисти. Но това ще е само за половината мандат, тоест за две години и половина. След това за оставащия период председателският пост в ЕП ще се поеме от представител на ЕНП – най-вероятно от германеца Манфред Вебер.
Сасоли победи в състезание с още трима кандидати, излъчени от трите по-малки групи в ЕП – чеха Ян Захрадил от групата на консерваторите и реформаторите, германката Ска Келер от зелените и испанката Сира Рего от Левицата.
В гласуването участваха 735 депутати. За да бъде избран още на първия кръг, на Сасоли му трябваха 332 гласа, но той получи 325 и затова се наложи повторен вот. При него той вече събра 345 гласа. Ян Захрадил получи 160, Ска Келер 119, а Сира Рего 43.
В групата на социалистите и демократите италианската делегация е втората по големина след испанската. Председателка на групата е испанката Ираче Гарсия Перес и именно тя е настояла за издигането на Сасоли. Според испански медии симпатиите на управляващите в Мадрид социалисти са на страната на Сасоли, защото той не подкрепя каталунските сепаратисти и е против отцепването на областта от Испания – позиция, която заема и правителството на испанския премиер Педро Санчес. Сасоли поддържа и решението, взето от предшественика му Таяни, който не позволи на трима изявени каталунски сепаратисти, избрани за евродепутати (сред тях е и бившият премиер на областта Карлес Пучдемон), да заемат местата си в ЕП без да минат през регистрация в Мадрид. А те отказват да отидат до испанската столица, защото там ще бъдат арестувани заради повдигнати им обвинения в нарушение на конституцията. Така на тримата беше попречено да станат евродепутати.
Освен този чувствителен за Мадрид казус, повлиял за избирането на Сасони, налице е и цялостна приятелска приемственост между италиански и испански представители. Според решенията на Европейския съвет испанските социалисти получават сега мястото на върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността, което бе заемано от италианката Федерика Могерини. За неин наследник е предвиден настоящият испански външен министър Жозеп Борел.
Очевидно „южноевропейската ос” работи доста смазано за своите. Което не може да се каже за източноевропейската. Станишев беше единственият представител на нашия край на Европа, чието име се споменаваше сериозно в предварителните обсъждания като възможен кандидат за шеф на ЕП. След като издигането му така и не стана факт, Източна Европа засега остава без нито един свой представител на важните ръководни позиции в ЕС.
Номинациите, направени от Европейския съвет за ключовите постове в европейската върхушка, няма да се разминат с горещи дебати в Европарламента. Евродепутатите от трите групи, невключени в новата тройна широка коалиция между ЕНП, социалистите и либералите, вече възнегодуваха от недемократичността на предварителните договорки в Европейския съвет и от факта, че с изключение на Сасони и Жозеп Борел, никой от другите трима кандидати не е минал през пряк избор на европейските граждани. Става дума както за споменатата вече кандидат-председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, така и за предложените като ръководители на Европейския съвет и на Европейската централна банка Луи Мишел и Кристин Лагард.
Простата аритметика на гласовете в Европарламента сочи, че колкото и остри критики да се сипят от другите групи (вече се чуха остри слова от Ска Келер за „задкулисието”), броят на евродепутатите от ЕНП и от групите на социалистите и либералите е достатъчен, за да бъде прокарана всяка от договорените вече в Европейския съвет кандидатури. Както стана със Сасоли. Тоест поне за момента статуквото в ЕС си остава непроменено.
