Снежната виелица в сряда стана причина за една колкото комична, толкова и трагична история. Действието се разви край хасковското село Маслиново, разположено под северните родопски ридове. Училищен автобус трябваше да се превърне в снегорин, но, естествено, не успя да изпълни мисията. Случката показа много от недъзите на т.нар. училищна реформа.
По някаква неясна все още причина ваканция в този район не бе обявена и учениците трябваше да са в класната стая, както всеки ден. Децата от Маслиново и околните селища учат в ОУ ,,Васил Левски“, което се намира в друго село – Книжовник. Автобусът, който трябва да ,,обере“ малчуганите от селата, тръгва в 6 сутринта. Към 7 часа в сряда той успява да вземе шест ученика от село Горно Войводино, но на разклона малко преди Маслиново закъсва. Всъщност това не е типичният училищен жълт автобус, а голям, който превозва много пътници. Защо училището не е ползвало жълтия автобус, а се е наложило да наема друг, голям?
Много просто – в снега малкият закъсва.
,,Те имат два училищна автобуса, ама не може с тях в това време. Затуй са се опитали с друг да извозят децата“, обясни за ,,Барикада“ кметът на Горно Войводино Гого Младенов.
След като закъсва големият, шофьорът се обажда на Пътна помощ, областна управа, община… където може. Реакция – никаква. Тогава на помощ се налага да се притече един от малките автобуси, тоест училищен. Трябвало е като типичен снегорин да си пробие път през ледените пътища и да извози децата. Той тъкмо пристига на мястото на произшествието и,…. затъва в преспите. И той не успява да изпълни задачата да прокара път сред снежния ад.
Бедата не свършва до тук. От едно от селата тръгва снегорин, за да спаси децата. Натоварен е с тонове пясък, за да направи настилката годна за движение. Машината тъкмо поема и…. о, каква идненада – закъсва и тя!
През това време децата и пътуващите с тях учители бутат закъсалите возила. Шофьорът на големия автобус не изключва двигателя, за да не измръзнат всички при минус 15 градуса навън. По едно време пеш, или след като са сложили приспособления за риене върху автомобилите си (снегорини ,,направи си сам“), пристигат и селските кметове. В крайна сметка с дружни усилия големият автобус е избутан от преспите и децата са извозени до школото в Книжовник, след като престояват над три часа насред полето.
Бихте ли искали да сте на мястото на родителите им?
Всичко това нито е изолиран случай, нито се случва само по време на лют сняг. Дори зимата да е с обичаен характер, в планински и полупланински райони придвижването с малките училищни автобуси е много трудно. Обичайна практика е школски директори и кметове да търсят други по-мастити возила. Понякога се налагат да извозват ученици и с лични джипове. Ваканция няма как да се обявява при всеки сняг, затова и в настоящата история от Хасковско не липсата ѝ е основният проблем. Бедата е, че през зимата върху половината територия на България придвижването с училищните автобуси е рисковано и трудно. А покрай затварянето на стотици училища на никой не му мина през ум това. Казваше се, че школските автобуси са решение. Не са обаче.
Тези проблеми никога нямаше да ги има, ако училищата бяха в близост да местоживеенето на децата.
За да е качествено образованието учебни заведения не трябва да се закриват, а да се разкриват – тази проста истина обаче все още не е прозряна в България. Специално в област Хасково преди десетина години бяха затворени 7 училища.
Подобна случка имаше и в понеделник, само че в община Дряново. Шест деца закъсаха с автобуса на връщане от училище между селата Славейково и Гостилица. Пожарната ги откара на безопасно място.
Уважаеми читатели, докато четете тази статия нейде на топло, трябва да знаете, че хиляди деца от български села бродят из ледените шосета сред свирепия студ на път от и за училище. А родителите им треперят, да не би нещо да се случи с автобуса. И така е в продължение на 3-4 месеца всяка година. Медиите не описват случаите, просто защото не могат да се занимават с нещо толкова тривиално и обичайно. Всичко това се случва, защото според водещата концепция в ,,Оптимизацията на училищната мрежа“ разстоянията нямат значение.
