В категории:България

Борба за бряг. Като на кино…

Реалност и художествена измислица се сляха напълно в една страховита история на север от Златни пясъци

 

Рибарското селище на север от Златни пясъци до скоро изглеждаше така. Снимка: Фейсбук група „Нека да спасим рибарското селище „Френклиман“ от застрояване“

Мястото е малко на север от Златни пясъци. Красив български бряг. Морето се мие в скали. През 1960 г. държавата решава да направи там пречиствателна станция на разрастващия се курорт. Собствениците на околни лозя и дворни места са обезщетени. Пречиствателната станция става факт. 20 години по-късно обаче ,,непослушната земя” тръгва надолу – свлачище, пречиствателната станция трябва да се премести.

Разработен е проект за нова, а на мястото на старата Окръжният народен съвет решава да прати рибари. Построено е едно от многото рибарски селища по българското крайбрежие . Това са места, в които рибарите живеят и ловуват. Постройките са им малки – колиби по тогавашните стандарти, бунгала по сегашните. Всъщност селищата не ги строи държавата, а самите рибари – коват колиби,

прокарват си ток, превръщат пътеките в пътища,

осигуряват си хладилници, техника за лодките… Засаждат дървета, носят камъни, мъчат се да укрепват брега… Държавата им урежда документално правото на ползване.

Минават още 10 години. Социализмът пада, идва демокрацията.  ,,Хорото на живота” вече се играе с нова музика. Макар и свлачищен, районът става апетитен за далеч по-значими люде от рибарите. Около 1995 г. се появява поземлена комисия и реституира парцелите. Старите обезщетения никой не ги брои, защото новата държава и новото общество претендират да построят изцяло нов свят – на нова сметка.

Рибарите регистрират сдружение и управляват селището и поминъка си според сменените законови правила.  Да, ама новото време не е справедливо за някои хора. За други определено е. С реституираната собственост рибарското селище е заплашено. И не от баби, репресирани от ,,народната власт“ чрез изземване на собствеността. Реституираната земя в един момент се оказва собственост на фирма. Тя строи комплекси наоколо. И се мъчи да си влезе в имота.

През всичките тези години рибарите пишат жалби до държава, община (Аксаково), съд. Казват, че

собствеността не може да е частна, намира се на самия бряг,

това е свлачищен район, намесено е офшорно участие… Резултат няма. Сигнализират медии, появяват се репортажи. Резултат отново няма. Всъщност не само това, а и други рибарски селища са заплашени в новите времена по същия начин. Социалистическата държава не им е издала нотариални актове навремето, уредила е ползването административно. В един момент при пазарната икономика се появяват собственици, които искат да си ползват собствеността. В последните петнадесетина години имаше много такива скандали със замесени лица от висшата власт. Цели зам.-министри. По оправните рибари успяват да се жалват до Бойко Борисов.

Новият собственик строи ограда… Снимка: Фейсбук група „Нека да спасим рибарското селище „Френклиман“ от застрояване“

Някъде в първите месеци на 2017 г. в заливчето на север от Златни пясъци се появява фирмата собственик. Започва да побива колчета. Иска да си огради имота, да препречи достъпа на рибарите. До бараките е сложено писмено предупреждение, че трябва да се изнесат. Следва протест, пак шум из медиите. Всъщност фирмата е на руски граждани, не е сред популярните.„Всичко е законно. Беше направен кадастър на плажната ивица, имаше време за обжалване, всичко е одобрено и прието”, казва през март 2017 г. представител на инвеститора, цитирана от вестник ,,Монитор”. Изданието продължава: ,,От фирмата твърдяха още, че

имат всички необходими документи, доказващи, че те са собственик

на терена, върху който се намират бараките и лодките на рибарите. Освен това, имат разрешителни за укрепване на свлачището в този район, а след приключване на това укрепване – и за строителни дейности”.

Държавата също има мнение по въпроса. Областният управител на Варна Стоян Пасев казва пред БНТ, че с оглед на сегашната права рамка продажбата на терените е незаконна, но собственикът има права, защото ги е придобил преди това. А и фирмата имала сертификат за инвеститор клас А. ,,Всички държавни институции би следвало да съдействат относно съкращаване на сроковете за каквото и да било инвестиционно намерение. Ако направи предписания и си изпълни брегоукрепването, инвеститорът може да си изпълни намеренията”, казва Пасев. А за рибарите твърди: ,,Нямат никакви строителни книжа, всеки е сглобил някакви къщи, има и масивни естествено, но са без каквито и да е строителни книжа. Всички лежат на това, че имат едно писмо от Градски народен съвет. Но то не ги прави собственици на територията, нито ползватели по надлежния ред . Просто са си изкарали партиди с ток и вода навремето”.

А делата за собствеността и ползването продължават да се точат. Рибарите обжалват и издадени скорошни административни актове. Медиите пишат, но общественият отзвук е все така безрезултатен.

През цялата 2017 г. рибарите протестират. Сигнализират прокуратурата. Също и съд, община, държава… Има защо. Джипове се навъртат и ги предупреждават, че трябва да се изнасят.

Появява се огън – истински.

Няколко пъти в последните 15 месеца рибарски бараки горят. Причината остава неизяснена за органите на реда. ,,Най-вероятно е късо съединение”, казва представител на полицията пред журналисти при един от случаите.

12 от постройките вече са история. Снимка: Фейсбук група „Нека да спасим рибарското селище „Френклиман“ от застрояване“

Вчера, 28 декември 2017 г., багер срина 12 рибарски постройки. Най-вероятно – законно. Съдия изпълнител бе дал срок на рибарите до 20 декември да напуснат. И те напускат. Едни се предават, други – не. От десетина рибари, основали селището през 1981 г. и увеличили се после до 50, сега пак са останали десетина.

Това накратко бе историята на местността ,,Френклиман” на север от Златни пясъци. Парче живописен български бряг.

През 2015 г. на телевизионния пазар излезе българският филм ,,Бартер”. Режисьор – Атанас Киряков, оператор – Иван Тонев, музиката е на Теодосий Спасов. Участват Филип Аврамов, Татяна Лолова, Михаил Мутафов, Владо Пенев, Калин Вельов и други. Разказва се за рибарско селище, чиято земя е купена от едър инвеститор. Във филма има

рибари, които се предават, други, които не се предават. Навъртат се джипове.

Има заплахи, незнайно как лумнали пожари, законно развилнял се багер…

Кадър от филма „Бартер“. Илюстрацията е на БНТ.

Иронията не е, че две години по-рано един български филм разказа все още неслучила се история. А че тя, историята, се случва на много места в България – еднакво, пункт по пункт. И че е лесно предвидима как точно ще се развие.

Налице е най-обикновен стандартен случай. Бряг. Върху който реалността не може да изненада художествената измислица.

Битие.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар