В категории:Латинска Америка / Свят

Защо Тръмп не успя да ликвидира Мадуро? (видео, снимки)

Какви подробности за осуетения преврат във Венесуела разкриват двамата заловени американски наемници и другите терористи? Да убият или да отвлекат президента са се канели? Имали ли са връзка с върхушката във Вашингтон? Каква е ролята на американската служба за борба с наркотиците? Как ще се измъкне от клопката на незаконните действия Хуан Гуайдо, след като и личният му стратег потвърди как двамата са договаряли въоръжен пуч?

Американските наемници Люк Денман и Айран Бери (в червени кръгчета) заедно с други от задържаните от рибари в Арагуа на 4 май терористи. Снимка: Туитър

В изборна година и насред драматична криза с ширещата се пандемия от Covid-19, президентът на САЩ Доналд Тръмп се оказа в центъра и на бомбастичен международен скандал, подпален от осуетения опит за организиране на преврат във Венесуела и отвличане на президента ѝ Николас Мадуро с участието на американски наемници. Излъчени на 6 май видеопоказания на един от заловените заговорници – гражданина на САЩ Люк Денман – сочат лично Тръмп като върховен предводител на операцията. А на 7 май дойдоха и показанията на другия американец – Аран Бери. Той пък твърди, че заповедта била Мадуро направо да бъде убит.

Първият запис бе показан по време на видео-пресконференция на Мадуро, състояла се на 6 май, а вторият бе представен на следващия ден, на 7 май, от министъра на информацията Хорхе Родригес.

На своята изява на 6 май държавният глава направи подробен обзор на всички събития от последните дни, започнали с осуетяването на първия опит за проникване на терористична група по море от Колумбия призори на 3 май край селцето Макуто в щата Ла Гуайра. При престрелка с бреговата охрана са убити осем от нашествениците, а двама са арестувани.

На следващия ден – 4 май, друга въоръжена група е неутрализирана от рибари в село Чуао, щата Арагуа, на около 200 км от първото място. Там са арестувани още осем заговорници, сред тях и двама американски граждани, бивши „зелени барети” – споменатият Люк Денман и Айран Бери. А на 5 май са били задържани и още четирима участници в конспирацията.

Част от задържаните заговорници преди откарването им в Каракас от специалните части. Люк Денман и Айран Бери са оградени в червени кръгчета. Снимка: VTV

Мадуро припомни и медийните изявления, направени междувременно от собственика на американската наемническа фирма Silvercorp Джордан Гудроу, който е обучавал в тренировъчни лагери в Колумбия нахлулите сега във Венесуела въоръжени групи. В интервю за излъчваща от Маями венесуелска опозиционна журналистка Гудроу показа договор за оказване на „услуги” от фирмата му, подписан от самообявилия се за „временен президент” на Венесуела Хуан Гуайдо и още двама негови съратници. Наемникът се оплака, че Гуайдо и сие не му платили договорените 212 милиона долара и не помогнали с нищо на навлезлите тези дни на венесуелска територия въоръжени групи.

Мадуро посочи на пресконференцията си, че Гудроу е работил „в течение на няколко години директно с Тръмп, в контакт с Белия дом и с Държавния департамент”.

Но „бомбата” на тази пресконференция беше споменатото видео с американеца Люк Денман. На него задържаният отговаря подробно на задаваните му въпроси.

Той казва, че целта на предприетата операция е била да се извърши държавен преврат във Венесуела. Лично на Денман било разпоредено от Гудроу да установи със своята група контрол над летището в Каракас. Там трябвало да му докарат  венесуелския президент, който щял вече да е пленен от друга група. Денман имал задачата да го натовари на самолет и да осигури излитането му за САЩ. За всичко това очаквал заплащане между 50 000 и 100 000 долара.

Гудроу осигурявал въоръжението, униформите и разходите по цялата операция. Денман твърди категорично, че собственикът на Silvercorp бил „пряко командван от президента на САЩ Доналд Тръмп”.

Ден по-късно, на 7 май, бе разпространено и видео с показанията на другия американски наемник – Айран Бери, ветеран от Ирак и Афганистан. И той като Люк Денман твърди, че имал за задача да напътства другите бойци и да осигури достъп до летище в Каракас. Но не става съвсем ясно дали има предвид международното летище край града или по-скоро военното летище на базата на ВВС „Карлота“, разположена в самата столица. Задържаният изрично я споменава като един от „специалните обекти“, които трябвало да бъдат завзети. Сред тях е и централата на службите за сигурност,  и президентският дворец „Мирафлорес“.

За разлика от Денман, който сочи, че операцията е целяла отвличане и изпращане на Мадуро в САЩ, Бери твърди, че на групата им е било възложено директно да убият венесуелския президент.

Преди още да станат известни показанията на Бери, на пресконференцията си на 6 май Мадуро коментира по следния начин разпространените междувременно уверения на самия Тръмп и на Държавния департамент на САЩ, че американските власти нямат нищо общо с всички тези събития във Венесуела: „Ако им се беше получило, щяха да опитат ескалация и интервенция. А щом се е провалило – измиват си ръцете като Пилат Понтийски и лъжат спокойно”.

Николас Мазуро показва документите на двамата заловени американски наемници по време на пресконференцията си. Снимка: Prensa Presidencial

Венесуелският президент заяви, че е разпоредил на своя външен министър Хорхе Ареаса да събере всички доклади, видеозаписи, договори, доказателства и да ги добави към материалите на вече подадената от Венесуела жалба в Международния съд в Хага срещу правителството на САЩ за незаконни действия срещу венесуелската държава.

За задържаните американски граждани Мадуро каза, че ще бъдат разследвани от венесуелската прокуратура и съдени от граждански венесуелски съдилища „със съблюдаване на всички гаранции”. Той допълни, че силите за сигурност „продължават да преследват и другите терористи”, които още не са заловени. Според предшествалите изявления на Гудроу на венесуелска територия трябва да са проникнали около 60 въоръжени заговорници. Мадуро обяви, че ще иска екстрадицията на Гудроу от САЩ. Шефът на Silvercorp е пряко свързан и с предшествали разкрития за готвен преврат във Венесуела, изтекли в края на март, когато с изявления по въпроса излезе живеещият в Колумбия бивш венесуелски генерал Кливер Алкала. Гудроу и Алкала са действали в тясно сътрудничество. Но Алкала „по грешка” (според самия него и според Гудроу) е бил включен от правосъдното министерство на САЩ в списък с пропагандно обвинени в наркотрафик висши венесуелски дейци, сред които и самия президент Мадуро. Разбира се, тогава венесуелскят президент гневно отхвърли обвиненията към себе си и съмишлениците си като абсурдни и скалъпени с политическа цел. А Алкала даде интервю пред колумбийско радио, за да поясни, че всъщност е от другия отбор и се бори за свалянето на Мадуро. Въпреки това бе откаран в САЩ, където сега чака дело.

Не е ясно къде точно се намира в момента Гудроу От дадените от него видеоинтервюта може да се допусне, че е в Колумбия – там всъщност са разположени и тренировъчните лагери, в които са били обучавани бойните групи за нахлуване във Венесуела.

Мадуро изрази убеденост, че и президентът на Колумбия Иван Дуке е съучастник в конспирацията, защото е невъзможно колумбийските власти да не са били в течение на цялата подготовка. Според венесуелския лидер лодките с терористите са били спрени от колумбийската брегова охрана още преди да напуснат колумбийските териториални води, но обаждане от „висок пост” в Богота разпоредило да не им се пречи.

Освен това Мадуро спомена състоял се неотдавна разговор между Тръмп и Дуке, като посъветва „конгресмените от САЩ да изискат съответните записи, има такива”. Тръмп бил казал на Дуке: „Нужно ми е най-после нещо да стане във Венесуела”.

По време на пресконференцията си Мадуро пусна и още един интересен запис – с показания на също задържания венесуелски гражданин Хосе Алберто Сокоро Ернандес с прякор Пеперо. По твърдения на самия арестант, а и на Мадуро, Пеперо е агент на DEA – американската служба за борба с наркотиците. Както каза венесуелският президент преди да бъде излъчено видеото, обичайната практика на DEA е да набира агенти сред действащи наркотрафиканти, за да ги използва после при свои операции.

Задържаният Хосе Алберто Сокоро Ернандес с прякор Пеперо свидетелства, че по поръчка на DEA е предизвикал безредици в квартал на Каракас на 1, 2 и 3 май, за да отвлече вниманието на венесуелската полиция. Снимка: Туитър

Пеперо обясни, че в случая на него му било възложено от друг агент на DEA – Орландо Лауфер, да осигури логистика за отклоняване на вниманието на венесуелските сили за сигурност от дебаркирането на терористичните групи по крайбрежието. Задачата на Пеперо била да организира фалшиви безредици в един от най-населените квартали на Каракас, известен и с високата си престъпност – Петаре. Той изпълнил възложеното, като се договорил с две влиятелни банди да имитират ожесточени престрелки помежду си, без да си причиняват жертви. Всичко това се разиграло на 1, 2 и 3 май, предимно в нощните часове, за да се предизвика по-голяма паника сред населението и повече внимание от силите за сигурност.

Въпреки това все пак и опитите за десант на 3 и 4 май са били неутрализирани. Мадуро определи DEA на пресконференцията си като „оперативното тяло” на осуетената нашественическа операция.

Американските медии вече правят сравнения между всички тези събития и гръмкия провал на организирания от ЦРУ наемнически десант в Залива на свинете в Куба през април 1961 г.

А има и още подобни операции, плачещи за паралели. Например, епопеята „Иран-контри” от 80-те години на 20-ти век. Тогава администрацията на президента Роналд Рейгън заобиколи Конгреса, който не искаше да финансира подривни операции срещу сандиниското правителство в Никарагуа. И чрез широка международна мрежа, включваща и Израел, започна да продава американско оръжие на ембаргов Иран. А оттам, чрез превъртане на средствата и през латиноамерикански наркомафии, спечеленото се превръщаше в оръжейни доставки за воюващите срещу сандинистите „контри”. Когато свален от никарагуанската ПВО американски пилот разкри схемата, се оказа, че вашинготнската върхушка е невинна, а всичко това го е вършил един-единствен жертвоготовен полковник – Оливър Норт. Уж го осъдиха, но през 1992-ра вече станалият президент Джордж Буш-баща, бивш вице на Рейгън и бивш директор на ЦРУ, го помилва. Вярно, преди това Буш-татко спретна и една бърза война срещу Панама в края на 1989-та – само и само да отвлече оттам недоволния от своя дял в заверата панамски генерал Мануел Антонио Нориега, който беше ключова брънка сред наркоагентите на САЩ в региона и плашеше да се разприказва. Така устата на потъналия из американските затвори Нориега замлъкна завинаги – до смъртта му прлез 2017-та.

Никой, запознат с този богат и колоритен опит от дърводелски намеси на САЩ в „задния им двор”, изобщо не е изненадан от поредния епизод в този безкраен сериал. Този път теренът е във Венесуела. Само смях могат да будят твърденията на Тръмп, че „за първи път чувал” за осуетения на 3 май призори опит за наемническо дебаркиране на венесуелския бряг – в отговор на въпрос, зададен му ден по-късно, когато първите разкрития за американско участие в това вече бяха обиколили света. Още по-разсмиваща е „шегичката” на държавния секретар Майк Помпео, който също отхвърли Вашингтон да има пръст в тези събития с убийствения аргумент: „Ако бяхме участвали, щеше да завърши другояче”. Как ли? Със срамен провал – като в Залива на свинете в Куба? Със само временна победа и нова днешна ескалация – като в Никарагуа? С война и отвличане на дразнещ деец – като в Панама?

Панама беше вододелът на света преди и след промените от 1989-та. Те даже още не бяха завършили. Паралелно с войната за Нориега се разигра румънската революция и екзекуцията на Чаушеску. Та затова отсам Атлантика малцина обърнаха внимание на панамските събития. А те показаха още тогава, че САЩ вече нямат страх от никакъв противовес и ще правят по света каквото си искат. Много скоро след това го показаха в Ирак, Афганистан, пак Ирак, Либия, Сирия и т.н.

Поелата през 1999-та по алтернативен път Венесуела също отдавна им е на мушката. Да не забравяме опита за преврат срещу президента Уго Чавес от април 2002 г. Той не успя, защото във Вашингтон не бяха калкулирали силната подкрепа на армията за Чавес. Изненада ги и масовото изпълване на улиците на Каракас от привърженици на президента, които накрая го върнаха на ръце в президентския дворец.

Бедата на американските покровители на венесуелската опозиция е, че лесно се хващат на нейните легенди и на собствената си пропаганда – започват сами да си вярват. Плененият сега американски наемник Люк Денман, изглеждаше на записа, излъчен по време на пресконференцията на Мадуро, искрено смутен, че венесуелците не са се хвърлили да посрещат като освободители него и другите опитали да проникнат в родината им заговорници. Денман бил убеден, че идва да им „върне контрола над тяхната страна”. Само че венесуелските рибари, които първи хванали дошлите по море нашественици – още преди да пристигнат силите за сигурност – явно са били на съвсем различно мнение.

Доста американски медии се усъмниха в разказа на Мадуро, че да, именно рибари, членуващи в отрядите на народните милиции, са били най-активните при залавянето на групите терористи, неутрализирани в щатите Ла Гуайра и Арагуа. Защото това не съответства на пропагандния филм, насаден в главите и на самите пропагандатори – та нали народът на Венесуела уж трябва да жадува с нетърпение свалянето на „диктатора” Мадуро, а не да пленява въоръжени наемници… И как може някакви си рибари да надвиват тренирани американски „зелени барети”…

Рибари в Чуао, щата Арагуа, карат в лодката си задържани от тях в морето наемници, които стоят вътре с вдигнати ръце. На брега друг рибар от народните милиции (в средата) вече е приготвил пистолета си, за да ги посрещне. Идва и полицай. Снимка: Туитър

Е, да, Мадуро припомни по време на пресконференцията си войната във Виетнам и как виетнамците там също са се справили с много по-добре въоръжената и обучена американска армия, защото просто са защитавали родината си. Но как може да се взимат насериозно думите на един „диктатор”… Къде повече доверие заслужават Тръмп и Помпео.

Да не говорим за любимото им отроче – самообявилия се за „временен президент” Хуан Гуайдо. Само дето за него в момента не е съвсем ясно каква точно версия на събитията отстоява. При първото съобщение на властите за разбитата на 3 май в Ла Гуайра банда Гуайдо и опозиционната му компания отначало твърдяха, че ставало дума за „постановка на режима”, че нямало никаква акция, че само се търсел повод за репресии и т.н. Когато обаче на следващия ден беше заловена още една група в Арагуа, включително двамата американски наемници, а пък от Колумбия се обади да потвърди „битката за свобода” трениралият ги Гудроу, версията на Гуайдо веднага се завъртя на 180 градуса. И той пусна умопомрачителния туит: „Николас Мадуро, ти си виновният, знаели сте за тази операция, следили сте участниците в нея и сте ги чакали, за да ги избиете”.

Мадуро не скри, че властите наистина са имали свои информатори и са били в течение на конспирацията, но това прави ли архангели от замислялите държавен преврат и отвличане на президента заговорници? И защо всъщност подписът на „демократа” Гуайдо стои под онзи договор за извършване на преврат във Венесуела, сключен с фирмата на Гудроу?

Гуайдо побърза да увери, че по никакъв начин не е свързан с тази операция, нищо не знаел за никакъв договор и въобще такъв документ нямало. Много неудобно наистина, но личният му доверен стратег, живеещият в Маями Хуан Хосе Реднон, чийто подпис също стои под въпросния документ, потвърди в интервюта пред „Вашингтон пост” и Си Ен Ен, че такъв договор наистина е бил подготвен миналата есен. Вярно, според него това било само предварителна версия, като към известните сега 8 страници имало и 42 страници с анекси.

Хуан Хосе Рендон и Хуан Гуайдо. Снимка: TeleSur

Рендон поясни и съдържанието на договора – в него се постановявало, че трябва да се постигне смяна на властта в Каракас с въоръжени действия, а президентът Мадуро и приближените му да бъдат изпратени със самолет в САЩ.  Гудроу сам щял да осигури финансирането на цялата операция, а след успешния ѝ край да получи 212 милиона долара. Те щели да дойдат от петролните приходи на Венесуела, когато властта вече бъде поета от Гуайдо.

В същото време интелектуалецът Рендон, известен като един от най-добрите експерти в Латинска Америка по психологическа обработка на масите по време на предизборни кампании, обяснява пред „Вашингтон пост” как екипът на Гуайдо се стараел да осигури юридическа обосновка за въоръжена акция срещу властта в Каракас като срещу „универсален враг” – по подобие на акциите по залавяне на нацистки престъпници след Втората световна война.

После обаче, когато Гудроу започнал да иска за „услугите си” авансово изплащане на 1,5 милиона долара, Гуайдо и Рендон взели да губят доверието си в наемника и в способността му да подготви успешен преврат. Все пак Рендон му осигурил 50 000 долара.

От обясненията на стратега не става ясно какво именно – освен паричните въпроси – е породило засилване на разочарованието от Гудроу. Но в крайна сметка по думите му контактите с него били прекъснати. И Гуайдо и Рендон сметнали „операцията за мъртва”.

А „Вашингтон пост” пише за Гудроу, че според данни, качени на сайта на компанията му, той е подбирал и ръководил „международни екипи за охрана на президента на Съединените щати и на секретаря по отбраната”…

Вестникът споменава и среща на Гудроу с бившия заместник-помощник на Тръмп и диретор на Службата за действия към Овалния кабинет Кийт Шилер, с когото са общували миналата година във Флорида. Самиат Гудроу твърди, че е поддържал контакт и със сътрудник от офиса на вицепрезидента Майк Пенс. Разбира се, администрациите както на презизента на САЩ, така и на вицето отричат каквато и да е връзка с Гудроу и с цялата операция във Венесуела.

Помпео обяви, че Вашингтон, макар да нямал нищо общо със събитията, щял да направи всичко възможно, за да измъкне Денман и Бери от Каракас, защото все пак са американски граждани. Беше обявено също така, че за посланик на САЩ във Венесуела се назначава Джеймс Брауърд Стори, който досега е отговарял за венесуелските теми в американското посолство в Колумбия. Допреди Каракас да скъса дипломатическите си отношения с Щатите през януари 2019 г. – заради признаването им на Гуайдо за „временен президент“-  Брауърд Стори беше временно управляващ американското посолство във венесуелската столица. Не е ясно как ще реализира той сега новото си назначение, след като Венесуела няма намерение да подновява дипломатическите отношения със САЩ, и дали въобще ще се пренася в Каракас.

Остросюжетният сериал между Венесуела, САЩ и Колумбия очевидно няма изгледи скоро да спре. Замесените в него са доста словоохотливи и очакваме с интерес следващите им откровения…

 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар