Ерик Талмадж, Associated Press
През десетте години, в които се е занимавал с изкопаване на снаряди от Корейската война, майор Чен Ил Хьон е загубил петима колеги при експлозии. Той носи със себе си запалка, която един от тях му е дал, преди да загине. Той също така има белег на лявата си буза, останал от инцидент при обезвреждане на бомба.
Шестдесет и четири години след края си, войната на Корейския полуостров все още напомня за себе си чрез хиляди неизбухнали бомби и снаряди. Почти всички от тях са американски, но Чен изтъква, че още дузина други държави са се били на страната на САЩ и от време на време изникват и техни бомби.
„Експертите казват, че ще отнеме 100 години да се изчистят всички неизбухнали боеприпаси, но аз смятам, че ще е нужно много повече време”, заявява майорът по време на интервю в покрайнините на втория най-голям град в страната Хамхън. През февруари работници от града са открили ръждясал, но все още потенциално смъртоносен снаряд от миномет. През миналия октомври още 370 такива снаряди са открити в близост до двора на начално училище.
Чен заявява, че неговият сапьорски отряд е един от девет такива в Северна Корея – по един във всяка провинция. Само неговият отряд е обезвредил 2900 останали от войната експлозиви през миналата година – от бомби и мини до артилерийски снаряди. От началото на тази година е трябвало да се справят с около 1200 снаряда.
За щастие през последните години е имало само няколко наранявания от такива боеприпаси. Чен обаче разказва, че 11 годишно момче е изгубило няколко от пръстите си през май заради бомба, която е избухнала, докато си е играло с нея.
Северна Корея е само една от много държави, които все още имат проблеми с експлозиви, останали от големи войни. Само в Азия Виетнам, Камбоджа, Лаос и дори Япония продължават да прочистват големи количества неизбухнали снаряди. Тригодишната Корейска война, която завършва с примирие, което се предвижда като временно на 27 юли 1953 г., е една от най-бруталните в историята.
На практика всички 22 големи града в Северна Корея понасят тежки разрушения, а стотици хиляди цивилни са убити от килимните бомбардировки на САЩ. Тонажът на бомбите, хвърлени върху Севера, е приблизително същия като този на бомбите, хвърлени от САЩ върху Япония по време на цялата Втора световна война. Северна Корея изостава единствено от Камбоджа като най-тежко бомбардираната страна в историята.
Още през 1952 г. бомбардировките са били толкова широкомащабни, че щатските ВВС вече не могат да намерят ценни цели. Северна Корея твърди, че само върху Пхенян са хвърлени 400 хил. бомби – приблизително по една бомба за всеки жител на града по онова време. Само две модерни сгради в столицата са останали незасегнати от въздушните удари. САЩ са хвърлили общо 635 хил. тона бомби в Корея по време на войната, повечето над Севера, включително 32 хил. тона напалм. Между 12 и 15 на сто от населението на Севера загива във войната.
Историкът от Колумбийския университет Чарлз Армстронг коментира, че разширяването на килимните бомбардировки в Северна Корея е нещо като повратна точка в стратегията на САЩ. По време на Виетнамската война САЩ прилагат още по-мащабни бомбардировки. „До ден днешен севернокорейските власти и медии посочват американските бомбардировки като военно престъпление и като основно оправдание за постоянната мобилизация на населението, както и за разработването на ядрени оръжия като защита от бъдещи атаки”, заявява той.
Армстронг изтъква, че околността на Хамхън и близкото пристанище Хуннам са били атакувани особено силно от щатски бомбардировки, защото са представлявали индустриален център, където се е намирал и най-големия завод за азотни торове в Азия. Азотните торове могат да се използват за производство на експлозиви, поради което щатските ВВС унищожават зоната през декември 1950 г. По-късно заводът е възстановен и до ден днешен функционира и е сред големите забележителности на града.
Сапьорските отряди отговарят на сигнали при откриване на експлозиви, проверяват строителни площадки преди започване на строителни дейности и провеждат образователна дейност за опасностите от неизбухнали експлозиви, най-вече сред ученици. Отрядът на Чен, който отговаря за провинция Южен Хамхън, е от девет души. Най-големият такъв отряд, действащ по границата с Южна Корея, има 15 члена.
През март фермери откриват бомба, докато копаят канал за напояване покрай железопътна линия, свързваща Хамхън с Пхенян и североизточния пристанищен град Чхънджин. „Тази ж.п. линия е съществувала и по време на войната и е била цел”, казва Йом Хак Чол, ръководещ 4-та бригада в замеделския кооператив Поанг. Той е сред работниците, открили бомбата. „Трябваше да евакуираме района. Сапьорите я взривиха ето там”, разказва той и посочва тесен канал между царевични полета, където пасат крави. „Взривът остави дупка, дълбока три метра”.
Някой бомби не са лесно разпознаваеми за нетренирано око. Чен разказва, че се с сблъсквал с изненадващо разнообразие на бомби. Той разказва подробно за един от видовете – „бомба пеперуда”, която използва подобни на крила елементи, за да разпръсква по-малко снаряди на голяма повърхност. Бомбата първоначално е разработена от нацистка Германия по време на Втората световна война. По-късно САЩ преработват дизайна и я използват в Корейската война.
Чен казва, че много остаряващи бомби стават по-опасни с времето, тъй като ръждата ерозира детонаторите им и те могат да избухнат при най-слабото движение. „Сигурен съм, че и поколението на дъщеря ми ще страда от този проблем. Искам света да знае за това”, казва той.
