Жан-Люк Меланшон, левият бунтовник кандидат за президент на Франция, е във възход. Неговата кандидатура, организирана в рамките на новосъздадената партия La France Insoumise (Непокорна Франция), започна като донкихотовски опит, но само за няколко месеца се превърна в жизнеспособно предизвикателство.
Говорейки против икономическото неравенство, участието в чужди войни и политическата корупция, Меланшон успя да се изкачи бързо в социологическите проучвания и почти да се изравни с фаворитите. (Възходът бе придружен с пускането на уеб-базирана видео игра, наречена “Фискална битка”, в която Меланшон се бие с корумпирани политици и банкери). Тази графика на Financial Times демонстрира скока в популярността на Меланшон на база осреднени резултати от социологическите проучвания:
Тъй като никой кандидат не се очаква да получи мнозинството от гласовете на изборите на 23 април, първият тур на практика ще представлява кръг за елиминиране. Двамата кандидати с най-висок резултат ще се състезават на балотажа на 7 май. За да получи шанс да спечели президентството, Меланшон трябва да измести или центристът Емануел Макрон, или крайно дясната Марин Льо Пен, които според проучванията изпреварват с малко него и консерватора Франсоа Фийон.
Мнозина правят съпоставки между Меланшон и Бърни Сандърс. Говорителят на кампанията на Меланшон Ракел Гаридо коментира пред списание Jacobin, че подобно на Сандърс, той използва популистка платформа, която има за цел да говори на всяка част от обществото, а не само на традиционното ляво. “Смятам, че си приличаме с Бърни Сандърс по това, че не говорим толкова за “лявото”, колкото за борбата на хората срещу единият процент или класата на милиардерите”, заявява тя.
Много от привържениците на Меланпон разпространяват из социалните мрежи тази картинка, сравняваща него със Сандърс, Льо Пен с Тръмп и Макрон с Клинтън. Текстът гласи, че “за да се победи Тръмп, бе нужно да се подкрепи Сандърс. Нека не правим същата грешка”.
Обаче има една значителна разлика между Сандърс и Меланшон. Американецът избра да десйтва през съществуваща политическа партия, докато французинът се опитва да се състезава срещу традиционните партии. Това е причината Меланшон, за разлика от Сандърс, все още да участва в късния етап на надпреварата и да се възползва от огорчението на избирателите от крайната десница и кооптирания център.
Преди да обяви кандидатурата си за за Белия дом, Сандърс трябваше да избере дали да се състезава като независим, както правеше в изборите за сенатор във Вермонт, или в рамките на Демократическата партия. В своя интервю от март 2014 г. той открито говори за проблемите, свързани с този избор. “Днес има все повече отчуждение от Републиканската и Демократическата партии, отколкото в цялата история на тази страна… в този смисъл участието в избори извън двупартийната система може да е позитивно в политически аспект”, изтъква Сандърс. “От друга страна, предвид природата на политическата система и на медиите в Америка, би било много по-трудно да получиш адекватно отразяване от мейнстрийм медиите, ако кампанията ти е извън двупартийната система. Със сигурност ще е много трудно, ако не и невъзможно да се включиш в дебатите. Това би изисквало изграждане на цялостна политическа инфраструктура извън съществуващата двупартийна система – за да можеш да стигнеш до бюлетината, да можеш да направиш всичко, което е нужно за сериозна кампания”, добавя той.
По същите тези причини, след като изгуби първичните избори на Демократическата партия от Хилари Клинтън, той предпочете да не продължи участието си в изборите като независим – макар че от дълго време настояваше, че има по-добри шансове от нея да победи Доналд Тръмп.
Ако в САЩ бе по-лесно да участваш в избори извън двупартийната система, Сандърс можеше да направи успешна самостоятелна кампания и евентуално с наближаване на изборния ден да излезе с аргумента, че Клинтън е тази, която източва гласове от него и застрашава да подари победата на Тръмп, а не обратното.
Меланшон вероятно се чуди дали официалният кандидат на Социалистическата партия Беноа Амон, който според проучванията получава осем процента от гласовете, ще му попречи да се класира за втория тур. Меланшон е заемал високопоставени позиции като член на Социалистическата партия, която е френският еквивалент на демократите в САЩ. Но с обръщането на социалистическата партия към неолиберализма, той я изоставя и прекарва дълго време в политическата пустош. Когато през миналата година обяви, че ще излезе срещу мейнстрийм партиите в президентските избори, никой не го считаше за фактор.
Меланшон защитава не само левичарски идеи като по-високи данъци за богатите, но също така се обявява и за цялостно преправяне на френската политическа система. Съществуват редица начини, по които се избират националните парламенти в различните държави, но те могат са бъдат групирани в две основни категории. Едната е мажоритарната система, използвана в САЩ, Канада, Обединеното кралство и още няколко държави, при която от всеки избирателен район се избира един депутат. Победителят във всеки район получава всичко, така че на теория една партия може да победи с 51% във всеки от избирателните райони и така да получи 100% от местата в парламента. Това създава стимул за манипулации при оформянето на избирателни райони и води до големи затруднения за развитието на нови партии. На практика това води до доминация само на две партии над политическата система. При това избирателите обикновено се групират около тези две парии и гласуват за едната, за да не дойде на власт другата.
Алтернативата е пропорционалната система, при която депутатските места се разпределят според това какъв процент от вота са спечелили отделните партии на национално ниво. При тази система не е нужно да си спечелил мнозинството от гласовете в някой от географски определените райони, за да влезеш в парламента. Това дава възможност за бързо развитие на партии на малцинствата и повече политическо разнообразие. Така например заради пропорционалното представителство в израелския Кнесет има 10 политически партии, а в парламента на Швеция – осем.
Либералът Джъстин Трюдо, който спечели изборите в Канада през 2015 г., обещаваше да работи за въвеждане на пропорционална система, но впоследствие обърна гръб на тези идеи. Канадският вестник The Globe & Mail публикува видео, което показва как би работела пропорционалната избирателна система в страната:
Франция, за разлика от повечето други европейски държави, избира депутатите си мажоритарно, подобно на САЩ и Великобритания. Това води до манипулация на избирателните райони в полза на доминиращите партии и е много трудно да се наложат нови формации. На парламентарните избори през 2012 г. например радикалният “Ляв фронт” успя да спечели 23% от вота на избирателите, но получи едва 2% от местата в парламента.
Меланшон иска да промени това. Той призовава за конституционна реформа и преход към изцяло пропорционална система. Амон и Льо Пен също са изказвали подкрепа за подобни промени. Текущата политическа система във Франция е установена през 1958 г. и бива наричана “Петата република”. Меланшон иска да бъде създадена “Шеста република” чрез преход към пропорционална избирателна система и други промени в структурата на правителството.
Бърни Сандърс говореше за “политическа революция”, но се посвети на това да придвижи Демократическата партия в по-популистка посока. Меланшон от своя страна вярва, че нужните промени във френското общество могат да бъдат постигнати само чрез изместване на сегашните политически партии. Говорейки за състоянието на сегашните партии, говорителката на Меланшон Гаридо е пряма “Те ще загинат заедно с Петата република. Те са организирани да държат властта в рамките на тази система. Ще бъде създаден нов политически терен. Идеята не е да се реформират или поправят повредените партии на Петата република, а да се позволи на нови политически инструменти да се организират”, изтъква тя.
Как би изглеждал американският вариант на плановете на Меланшон за френската демокрация? Невъзможно е да се предивиди какви биха били резултатите от избиране на Конгреса на САЩ по пропорционална система, например. Но знаем, че сега действащата система далеч не е популярна, като в същото време е много трудно да бъде променена. През 2016 г. над 97% от членовете на Камарата на представителите са били преизбрани. В същото време социологическите проучвания показват, че Конгресът има рейтинг на одобрение от едва 24%.
Промяна подобна на предлаганата от Меланшон би изисквала и промени в Конституцията, които са много трудни за прилагане. Но същото може да бъде казано за много от идеите в кампанията на Сандърс, като например настояването за конституционна поправка, която да върне по-строгите изисквания за финансиране на политически кампании.
Както Меланшон, така и Сандърс разбират, че идеите, които циркулират в политическите дискусии не трябва да бъдат ограничавани само до това, което може да бъде незабавно приложено – и че представянето и защитаването на радикални идеи е един от начините да бъде преместен центъра на политическата гравитация. В крайна сметка имаше времена, в които да бъдеш демократичен социалист, както се определя Сандърс, би означавало да нямаш каквото и да е място в политическата сцена на САЩ. Днес обаче той е най-популярният политик в страната.
Освен това промените често се случват там, където най-малко ги очакваш. Пример за това е щатът Мейн, който определено не е известен с радикализъм. Той обаче стана първият, приел система за гласуване с преференции след референдум, проведен през ноември 2016 г. При тази система избирателите ще имат възможност да класират предпочитанията си сред различни кандидати и партии, вместо просто да пускат един глас за всяка длъжност. Ако никой кандидат не получи мнозинството от първите преференции, се вземат предвид вторите и така докато един от кандидатите получи мнозинство. Това не е пропорционална система, но е стъпка към даване на повече сила на малките партии и разбиване на традиционния двупартиен модел. Може би Америка също започва да става малко по-непокорна.
