Докато цялата държава се взира в спасяването на Копривщица, във Варна тихомълком се развива друга любопитна история. Става дума за втората ѝ по големина болница – „Св. Анна”. По абсолютно същия начин част от нея един ден може да се превърна в мол, казино, хотел или просто жилищни кооперации – зависи от това какви решения ще бъдат взети днес.
Болницата е в широкия център на града. Разположена е върху около 80 декара площ. Десетината ѝ сгради се пръснати из просторен двор, в който има паркинг, улица, алеи, градинки, детски площадки, дори и малък парк. През социализма това бе най-голямата болница в региона, затова варненци я наричат Окръжна. През демокрацията тя отстъпи първенството на „Св. Марина”, а към огромния ѝ терен започнаха да се появяват апетити. Успоредно с това течаха непрекъснати спорове за собствеността ѝ между държавата и община Варна. Разправиите са за дяловете – след като и двете страни искаха по-голям процент, сега съотношението е 72 към 18 в полза на държавата (другите 10 са на останалите общини от областта). Интересното е, че високият държавен дял бе достигнат след увеличение на капитала през 2015 г., като причината бе извършен ремонт от правителството и осигурен компютърен томограф. И двете ги откри с фанфари Бойко Борисов. Правилно разбрахте –
след като държавата предоставя придобивки, ознаменувани с лентата на ББ, после си ги прибира под формата на собственост.
Още по-интересното е, че частните интереси винаги са свързани с местни политици. През 2010 г. маститият бизнесмен Красимир Узунов („Интерсервиз Узунови”) искаше да вземе част от терена. Обясняваше, че ще построи изцяло нова болница, като в замяна настоява за парцел от двора, върху който… да вдигне студентски общежития. Тази филантропия остана недооценена от държавата и общината, затова бизнесменът, който за краткото си пребиваване в политиката успя да бъде съпричастен и към бизнеспартията „Глас”, и към ГЕРБ, не получи апетитния имот.
След него дойде Веселин Марешки. През 2014 г. съпругата му Светлана внесе предложение до общинския съвет за покупка на терен от болницата. Тя, в качеството си на управител на „Варнафарма холдинг“, пожела парцела, върху който е разположена сграда на фирмата. Зданието е с изглед към улица „Селиолу”, намира се в края на болничния двор, то е цитаделата на Марешки (и аптека има вътре, офис, помещения за политическа дейност…) Общинският съвет не се съгласи. По това време Марешки вече нямаше съветници, макар че трябваше да има. Година по-рано той оттегли тримата си представители в местния парламент, като повод бяха протестите, довели до свалянето на Кирил Йорданов – аптекарят просто рече, че съветът за нищо не става и нареди на цялата си листа да се откаже. Коя точно бе партията вече никой не помни.
Цялата сага с двора на „Св. Анна” стана актуална тези дни. Журналисти и местни политици взеха да я припомнят, защото ненадейно служебният здравен министър Илко Семерджиев поиска да смени управленския борд. Двама от четиримата представители на държавата са хора на Марешки – д-р Кирил Лозанов, който е управител на неговия медицински център в квартал „Младост”, както и д-р Стоян Калоянов, който практикува там. Другите двама предложени от Министерството на здравеопазването също нямат общо с лечебното заведение – Теменужка Янкова, бивш зам.-директор на НАП по времето на Орешарски (в биографията си има и служба в „Софарма”), както и Радостина Николова-Петрин, за последно пиар на Комисията за финансов надзор.
Досегашните членове на борда бяха все медици от болницата. Скандалното намерение на Семерджиев успя както никога да обедини варненските общински съветници. В момента Марешки няма лоби в съвета и
те почти единодушно се възпротивиха на „парашутистите”.
В четвъртък съветът определи свой представител на общото събрание на болницата, разпореждайки му да гласува срещу смяната на членовете на борда. Но гласът му ще тежи едва 18%. Всичко зависи от Семерджиев.
Официално министърът предприе рокади в няколко болници от страната заради лошо финансово състояние. Усилията стартираха преди изборите. Но на сесията на варненските съветници стана ясно, че болница „Св. Анна” има да получава около 600 000 лв. от Здравната каса, на червено е с едва около 100 000 лв. По-големият проблем е защо точно хора на Марешки следва да влязат в управата. Покрай апетитите му това е конфликт на интереси – не пряк, разбира се, но достатъчно виден за всеки управник, който не иска да си затваря очите. Всъщност за никакво замижване на иде реч, точно обратното – служебният министър Семерджиев
директно и целенасочено иска да вкара
в борда на болницата хора на Марешки. Не на друг, а точно на аптекаря.
Общото събрание е насрочено за 4 април. Развръзката предстои. При такива казуси обикновено на общи събрания кворум не се постига, след което решенията се вземат почти силово. От Семерджиев зависи. Важно е докога точно ще остане министър, а и, разбира се, каква роля ще има Марешки в следващото управление на страната.
