Намери ли си БСП дясна патерица и в здравеопазването?

След като се отказаха от прогресивния данък и от ревизията на образователния закон, социалистите изхвърлили от платформата си и текста, че болниците не трябва да бъдат търговски дружества

Илко Семерджиев е архитект на „пазарната“ реформа в здравеопазването. Снимка: bTV

Покрай масирания пиар на листите на БСП, който потече отвсякъде заради включването на няколко интелектуалци в тях, незабелязано мина един странен факт: нито един от новите водачи не е лекар, а от списъците на кандидатите за депутати изненадващо изпадна досегашният говорител на социалистите по политиката в здравеопазването д-р Емил Райнов. Досега той беше начело в Монтана, където мястото се заема от Атанас Костадинов – мениджър на консултантски и инвестиционни дружества и двукратен зам.-министър на екологията.

Фактът е странен поради две причини. Първата – досега от листите бяха отстранени предимно хора от бившето ръководство, начело с Михаил Миков, и от лявото крило в БСП. Някои от тях бяха извадени поради „принципни“ съображения – нововъведеното правило за не повече от три депутатски мандата за един политик; други изчезнаха без много обяснения. Райнов досега не е взимал открито страна във вътрешнопартийните борби. Втората странност в случая е, че в последния парламент социалистите бяха особено активни именно по темата здравеопазване. И точно тук могат да се похвалят с известни успехи. Единственият вот на недоверие, който БСП успя да внесе в 43-тото НС, беше срещу здравната политика на правителството. Заради разделянето на здравноосигурителните пакети на основен и допълнителен опозиционни депутати сезираха и Конституционния съд, който върна за ново разглеждане в парламента сърцевината на т.нар. „реформа на Москов“.

„Срам ли ви е, колеги, от лекарите в БСП?“ – попитал д-р Райнов в неделя делегатите на софийската партийна конференция и цитирал реплика от „Пипи Дългото чорапче“: „Когато имате нужда от нас, ще ни намерите точно там, където ни оставихте, когато нямахте нужда от нас“. В отговор се чули само ръкопляскания. Бившата зам.-министърка на образованието проф. Ваня Добрева пък директно обвинила ръководството, че в БСП се провеждат чистки на неудобни кадри. „С такива актове се подменя партията! И това хората тепърва ще разберат“, казала тя.

Но да оставим вътрешните проблеми на „Позитано“ 20 и драмите с реденето на листите – те са си евъргрийн. Много по-важен е въпросът за политиката, която избирателите на БСП чакат, и дали за пореден път няма да получат нещо различно. След като социалистите се отказаха да въвеждат прогресивно данъчно облагане, след като се отрекоха дори от въвеждането на необлагаем минимум за най-бедните, но пък обещаха да насърчават „млади предприемачи“, след като забравиха заканите си да отменят скандалния Закон за предучилищното и училищно образование, с който се въвежда държавно финансиране на частни училища, след като прекръстиха коалицията си от „БСП-Лява България“ на „БСП за България“ и след като в речта си на последния конгрес Корнелия Нинова не спомена нито веднъж думата „неравенство“, партията е на път да се откаже от още една своя традиционна постановка. А именно – че здравеопазването не е стока и че болниците не трябва да бъдат търговски дружества. За първи път от 17 години този ангажимент е отпаднал от предизборната платформа на партията, съобщил Райнов. Парадоксалното е, че дори десни политици вече включват подобни тези в изказванията си.

На този фон в БСП вече открито се говори за топлата връзка на сегашното ръководство с новия стар министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев, известен като архитект на здравната реформа в България от времето на кабинета „Костов“. Лидерката на партията Корнелия Нинова многократно отрече да се е намесвала в кадровия подбор на президента, но Райнов се е усъмнил в нейните думи. „Кой превърна здравеопазването в стока? Може би някой друг или сегашният служебен министър? Сега ще чуя репликата, че ние не сме се бъркали в министрите, които били назначени от президента. Позволявам си леко да се усъмня, още повече, че чувам, че вече наши членове ще го съветват“, казал още ексдепутатът пред софийския партиен актив.

Първите действия на Семерджиев предизвикаха ентусиазъм сред червени симпатизанти в социалните мрежи, главно защото служебният министър е яростен критик на бившия си съпартиец в ДСБ Петър Москов. Малцина обърнаха внимание, че критиките му идват от още по-десни позиции. С встъпването си в длъжност Семерджиев започна да обвинява своя предшественик в провеждането на… „лява (!) политика“. Забелязва се и дисонанс между възгледите на здравния министър и на премиера Огнян Герджиков, който наскоро възкликна: „Здравеопазването не трябва да е бизнес. И няма как болниците да са търговски дружества и да търгуват със здравето. Вън търговците от храма, това е престъпление срещу хората!“.

Стоматологът Илко Семерджиев е известен и като привърженик на поставянето на НЗОК „в остра конкурентна среда“. Тоест – на пренасочването на здравните вноски и към частни здравноосигурителни фондове по модела на провалилите се допълнителни частни пенсионни фондове, които дълго време бяха задължителни. По време на Тройната коалиция и на кабинета „Орешарски“ подобни намерения се прокарваха от ДПС, но от БСП успяваха да стопират пазарният им ентусиазъм.

Семерджиев развиваше идеите си за демонополизация на НЗОК в качеството си на председател на неправителствената организация Международен институт по здравеопазване и здравно осигуряване. На изборите през 2014 г. това беше основна точка в програмата на коалиция „Десните“ (Единна народна партия, Български демократичен форум и партия „Синьо единство“), на която сегашният министър беше председател и водач на две листи. В кампанията си той критикуваше останалите десни партии, включително ДСБ, че силно са олевяли и се кълнеше, че не е склонен да прави компромиси с дясното си мислене, биография и ценности. В последните месеци на кабинета „Борисов-2“ дясната му ръка в коалицията и в института Деница Сачева стана зам.-министър на труда и социалната политика. Познати на служебния министър не изключват той да се закрепи на поста и при евентуално коалиционно правителство след изборите предвид симпатиите, с които се ползва от редица централи.

Окончателният отговор на въпроса дали БСП си намери дясна „патерица“ и в здравеопазването остава за след изборите. До тогава подобни политически и идеологически теми ще бъдат заглушавани с нови дози популярен патриотизъм и загриженост за „българщината“, леещи се щедро от предизборните изяви на социалистите. Или от медийни хитове като новината, че съпругата на Богомил Бонев – друг министър от кабинета „Костов“, е поредното популярно лице, за което се е намерило място в листите на БСП. И както е тръгнало, шлагерът на Нона Йотова „Синьо безвремие“ идеално ще пасне за слоган на тазгодишната червена кампания.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар