Вместо Националната здравно-осигурителна каса, някаква нова комисия в Министерството на здравеопазването да решава на кой пациент каква молекула да даде или да осребри, предложи министър Кирил Ананиев. Чудно, толкова ли е раздут бюджетът на министерството, че да поеме без корекция толкова важна нова комисия? От друг ъгъл, тя прилича повече на постреволюционен трибунал, който нито ще сложи нов принципен ред, нито ще поправя старите недъзи, само ще вдигне толкова шум, че те да се забравят. Макар премиерът Бойко Борисов мъдро да каза, че „молекула срещу автоголове няма”, най-прясно назначеният министър, още преди да е навършил 100 дни в кабинета, плонжира пред вратата на ГЕРБ в политическия футбол. Ако административно се решава кой болен да живее и кой по-бързо да умира, парламентарната криза със злополучния мораториум ще се задълбочи.
Откъде опитният администратор Ананиев е почерпил опит? След няколко революции по света – и Октомврийската, и Великата френска, и при африканските преврати – са се създавали трибунали, с които по бързата процедура са се справяли с неудобните. Във френското правосъдие и до днес един състав, наречен трибунал, поправя грешки в съдебните актове. Куп книги за фашизма също свидетелстват за формални комисии в концентрационните лагери, които преглеждали картоните (или зъбите?) на затворниците и като последна инстанция отсичали на кого газовата камера ще му помогне.
Управляващите у нас прегърнаха бюрократичната сламка, предложена от министъра. Ананиев изтъкна, че в МЗ имало много експерти, готови да се заровят да проверяват епикризите на пациентите с рак. Което няма как да не забави навременното прилагане на иновативните лекарства. Този ход няма да поправи и леталната грешка да се политиканства на територията на човешкия живот, на здравето и сетната надежда на болните.
Каквито и да са политическите ви убеждения, хора, не се нареждайте на опашка пред тази Комисия! Рецептата на Ананиев е като спам в пощенските кутии: тя нито ще излекува тежко болните, нито ще запуши прогнилата каца на здравната администрация.
Стъпили върху грамадата сбъркани практики в здравеопазването, политиците арогантно пробутват бюрократични решения вместо ефикасни здравни услуги. „Останахме неразбрани за мораториума”, оплака се и председателката на парламента Цвета Караянчева, също избрана наскоро. Но не гражданите, а сегашният състав на Народно събрание не проумява, че е опасно да се прави политика и икономия със здравето и с лечението. От високомерие, от алчност или заслепени от егото си, управляващите са се захванали с нехуманна задача, и ще изтребят и малкото останал електорат, който им даде привилегията да предрешават съдбата му. Територията е свръхчувствителна и не подхожда точно по тази тема институциите да се надцакват институциите. Парламентарните водачи не виждат или крият, че резултатът от активността им няма нищо общо с демокрацията и с всеобщите човешки права.
Ето поне три обществено-политически причини, поради които терапията на Ананиев прилича на трибунал:
Първото експертно обяснение вече обходи социалните мрежи. Д-р Илко Семерджиев описа защо починът с нова онко-комисия в МЗ е не само главоломен, но и скъп и безперспективен:
„В момента се води политически разговор за маскиране на истинските последствия от счетоводния подход към здравеопазването. Предложеният днес механизъм МЗ да покрива вместо НЗОК разходите за „молекули“ на нуждаещите се болни (около 9000 човека по експертна оценка) е отдавна разрушен от министър Стефан Константинов (третият министър на ГЕРБ от общо 7 за три непълни мандата, без да броим служебните, които са още двама – назначени от президента Плевнелиев), който прехвърли съществуващото до тогава задължение на МЗ да плаща за социално значими заболявания към НЗОК, т. е. сега ГЕРБ искат да възстановяват унищожен от тях механизъм, но вече без съществуващите в МЗ бюджетни средства за целта. Това показва не само липсата на знание и опит, но и недобросъвестност защото предложеното е невъзможно без актуализация на държавния бюджет, в същото време отхвърлиха ветото на президента при положение, че то не променя параметрите на бюджета на НЗОК, а само ангажира 25 млн. лв. от резерва, който се управлява оперативно от Надзорния съвет на НЗОК. В крайна сметка, при забрана от страна на държавата на иновативното лечение, заинтересованите ще имат пълното основание да кандидатстват за лечение в чужбина, което не може да им бъде отказано, след като у нас не се прилага, а това ще струва на държавата много по-скъпо”.
Второ, чл. 52, ал. 3 Конституцията изрично казва, че „Държавата закриля здравето на гражданите”. Предишната ал. 2 уточнява, че „Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет...” Идеята комисия в МЗ вместо НЗОК да преценява дали да отпусне и дали да реимбурсира иновативните лекарства звучи странно и заобикаля императива на Конституцията, в която народните представители са се клели. „Във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа”, рецитираха депутатите, встъпвайки в пълномощия. Омбудсманът Мая Манолова вижда достатъчно основания да сезира Конституционния съд, за да разтълкува той дали такава комисия нарушава основния закон. Независимо с какъв мотив – от корпоративни интереси, некомпетентност или заради партийна дисциплина – депутатите са гласували и прегласували спорния текст от бюджета. Имат ли морално оправдание да продължават да законотворят в този дух, щом си престъпват клетвата?
Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании у нас, в която членуват представителствата на международните концерни, изчисли, че имало 21 лекарства, от които се нуждаели над 1000 пациента, и че конституционно гарантираното им лечение би струвало около 25 млн. лв. на фона на увеличения бюджет от 1,1 млрд. лв. за лекарства. Ако сметката е точна, откъде и с какви средства министър Ананиев разчита да финансира новата комисия в МЗ? Тя също няма да работи без пари, щом де факто ще подмени Здравната каса?
Обект на мораториума са 21 забранени лекарства, изброява ги и д-р Семерджиев, но те щели да засегнат не хиляда, а над 9000 диагностицирани с рак българи. Семерджиев предупреждава и за по-голяма „манипулация, която се разиграва в момента, с твърденията, че става дума за лекарства, които са в процес на клинични изпитания или са неразрешени за употреба.” Семерджиев посочва, че иновативните медикаменти били преминали клиничните изпитания и били получили необходимите регистрации в много повече от 9 страни от ЕС. В Европа те се прилагат „на основата на терапевтичната полза от тях, удължаване на продължителността и подобряване качеството на живота, намаляване на усложненията от основното заболяване. За някои от тях са водени преговори с НЗОК и дори са стигнали до споразумения за отстъпки в цените”, заявява д-р Семерджиев. Думите му разобличават условието на премиера Борисов да приложи тези лекарства и в България, ако поне 9 държави-членки в ЕС са ги одобрили.
Автогол ли е доктор по противопожарна безопасност да поставя условия за канцерогенна терапия на хиляди граждани? По повод на огласените намерения на министър-председателя извънпарламентарната дясна партия ЕНП с лидер Мария Капон заведе иск в Комисията по защита от дискриминация срещу правителството. Ако не е цинично за раково болни хора да се говори с футболни термини, то министър Ананиев не само че не вади, ами бута топката още по-навътре във вратата на ГЕРБ.
Трето, защо препирнята между президента и Народното събрание за мораториума върху иновативните лекарства очерта класическа парламентарна криза? Дори ако с процедура след преодоляното вето депутатите пак се заловят с мораториума, няма да се уталожи напрежението, сътворено от натискането на бутоните по партийно указание. Нерядко сред хирурзите има касапи, сред политиците по-често има дилетанти, а чрез този състав на Народно събрание некомпетентността и заместването ѝ с дисциплина и субординация са на път да вземат още повече жертви. Проблемът е, че сегашните депутати не са способни да генерират решение и не знаят колко назад да се върнат, за да се поправят.
Думите и съдбата на Стефан Данаилов трогнаха половин България, обаче дебатите бяха безплодни, еднообразни и без полза. Депутати и бивши министри повтаряха некролозите на роднините си, без да обяснят защо и на кого му трябва мораториум и защо НЗОК, т. е. държавата отказва да финансира иновациите в борбата с коварната болест.
Е, за какво бюджетът да издържа толкова скъп парламент, който решава без логика, и само казва чий баща и чия майка са починали от рак? И депутатите имат чувства, и те са хора, и статистически всяко българско семейство е попарено от смърт след тежката диагноза. За какво тогава парламентът гласува и прегласува за мораториум, вижда ли по-далеч от носа си? Защо парламентаристите не се разровят да разберат и да огласят кому в НЗОК е нужен „едногодишният отдих”, според обяснението на проф. Камен Плочев? И още, има ли връзка с политиката на сваления вече екип на проф. Николай Петров, който също кадруваше с всички сили в Управителния съвет на НЗОК, имали ли са интерес предишните заместник-министри от мораториум върху иновативните лекарства? Замислиха ли се депутатите има ли връзка между мораториума и реекспорта на лекарства, за който напоследък се появиха и журналистически, и прокурорски разследвания?
Ако се разпореди на мнозинството, то несъмнено ще подкрепи създаването на комисията, предложена от Ананиев. Въпреки опита като финансист и администратор, действащият здравен министър бърка с идеята за комисия . Демократ ли е наистина, щом прибягва до инструмент от типа на трибунал и до сливане, а не до разделение на властите и компетенциите във властта?
Парламентарна криза е, когато депутатите нямат власт над такъв министър, макар той да не е навършил първите си 100 дни във властта.
Криза е и Народното събрание да търпи безропотно предизвикателното или подигравателното понякога отношение на министър-председателя, когото уж има власт да избира. Бойко Борисов, който по конституция е назначен и може да бъде свален от законодатената власт, не за първи път се изказа в стил „ще им кажа на ония в парламента да прегласуват мораториума”. Или премиерът дължи повече уважение на законодателния орган, или мнозинството не знае какво да прави без указания от премиера, но и в двата случая е налице парламентарна криза, която идващото Председателство на Съвета на ЕС няма как да прикрие като с европейски смокинов лист.
Нещо повече:
Предстоящото Председателство на Съвета на ЕС само ще задълбочи драмата с възбраната да се прилага иновативно лечение при онкоболни, защото вторият от двата приоритета в сектора здравеопазване, които България налага да се дискутират в ЕС, е „Недостигът на иновативни лекарства”. Изборът на този приоритет пак е по наследство от предишния министър Николай Петров, чийто екип си отиде по други причини и преди да се заговори, че Министерството ще се нагърбва да работи вместо НЗОК.
На 6 март 2018 г. Председателството организира международна конференция в София за „Недостига на иновативните лекарства”. И в Европа темата е противоречива заради сблъсъка на национални, корпоративни, експортни и чисто човешки интереси.
На 22 април 2018 г. министрите на здравеопазването от държавите-членки на ЕС ще се съберат на неформален съвет пак в София, в НДК и ще водят министерски дебати, т. е. всички ще говорят по определения регламент на Съвета точно по темата за иновативните лекарства.
Интересно какво ще им разказва Кирил Ананиев за връщането към комисията тип трибунал: че е негов патент да измести НЗОК или че е принос към бюджета?
