В категории:Анализи / България

Реформите на Ананиев: вместо лекарство – отрова

Прикривайки се зад загрижеността на гражданите от състоянието на здравеопазването, здравният министър се готви да вкара още повече пазар в опазареното ни здравеопазване

Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев се подсмихва на депутатите от опозицията. Снимка: Барикада

Окаяното състояние на здравната ни система се обсъжда от години. Здравните реформи в посока повече пазар и по-малко солидарност не само не решиха проблемите, но и ги задълбочиха. Напоследък все по-усилено се говори за възможността българите да се превърнат в „здравни емигранти“, търсещи необходимото лечение в други страни от Европейския съюз.

Безспорно се нуждаем от спешна и генерална реформа на здравеопазването. Такива реформи се предлагат всяка година при представянето на държавния бюджет и бюджета на НЗОК. На 29 май 2019 г. при награждаването на „Лекарите, на които вярваме“, здравният министър Кирил Ананиев за пореден път атакува системата на финансиране на здравната система. Безспорно е, че в момента тя е порочна, но предлаганото от него лечение съвсем не цели да разреши съществуващите проблеми, а точно обратното – прикривайки се зад изразената „загриженост“ за гражданите, ще ги задълбочи още повече. Нека видим защо.

През 2018 г. се очакваше здравният министър Кирил Ананиев да предложи два различни модела за реформа на здравеопазването. В крайна сметка предложи два еднотипни и еднакво лоши за мнозинството от гражданите модела. В презентацията им той каза: „Най-съществената характеристика  на новия здравен модел е преминаването от чисто солидарен осигурителен модел към персонализиран здравно-осигурителен модел.“

Първият предложен модел представлява пренасочване на здравните вноски от НЗОК към частни застрахователи по желание на осигуреното лице, като така НЗОК не само ще изгуби част от приходите си, но и ще се превърне в гарант в случай, че някой от собствените ѝ конкуренти фалира. Абсурдът се корени в това, че наличието на подобна гаранция ще бъде главната причина за прехвърлянето на здравноосигурителните вноски към частни застрахователи, тъй като осигуреното лице ще бъде сигурно, че няма да изгуби здравните си права, ако избере неподходящ застраховател. По този начин рискът винаги ще се прехвърля върху НЗОК и съответно ще се отворят вратите към нелоялна конкуренция от страна на застрахователите.

Вторият предложен модел се крепи на три стълба: задължително осигуряване, задължително застраховане и доброволно застраховане. Задължителното осигуряване ще бъде към НЗОК като единствен осигурител и със същата ставка на вноската като досега – 8% от доходите до максималния осигурителен доход. НЗОК ще покрива само основен пакет от услуги. Задължителното застраховане към частно застрахователно дружество ще покрива допълнителни услуги. Задължителните застраховки няма да са съобразени с доходите на осигуряващите се лица, което означава, че хората с минимална заплата ще заплащат същата сума като хората с най-високи доходи в страната, и неравенството ще се задълбочава все повече. Вторият стълб ще поема разходите над определена „гранична линия“ и условно ще струва 12 лв. на месец. Третият е доброволен и ще действа както сегашните доброволни застраховки.

За да изясни метода на прилагане на предложената реформа, министър Ананиев дава следния пример: При гранична линия от 700 лв. и болничен престой на същата или по-ниска стойност (статистически това отговаря на 84% от случаите)  разходите се разпределят както следва: 90% от 700 (630 лв.) се заплащат от НЗОК и 10% (70 лв.) се доплащат от пациента. Пациентът освен това заплаща и „допълнителните екстри“, които е избрал сам по време на лечението си. За какви „екстри“ става въпрос, не е уточнено. Длъжни сме да напомним, че множество здравни структури след превръщането им в търговски дружества започнаха да изискват от пациентите да заплащат елементарни консумативи, като бинтове и спринцовки. Можем само да си пожелаем да не ни се налага да заплащаме за подобни „екстри“ и в бъдеще.

В обобщение: здравноосигурените лица ще са принудени да заплащат здравни застраховки към частни застрахователи и да поемат 10% от лечението си. Системата ненужно ще се усложни и следователно ще се повишат административните разходи. Застрахователите, бидейки търговски дружества, ще работят с цел печалба, което би могло да доведе до редица отрицателни външни ефекти. С наличието на допълнителни икономически субекти на пазара на здравните осигуровки се рискува увеличение на общите цени на медицинските услуги, за да се гарантират печалбите им (например, застрахователите биха могли да изберат да работят с лечебни заведения, манипулиращи цените).

Накрая, застрахователите винаги са се стремели да извършват скрита селекция на риска, а този проблем е изключително труден за контролиране и санкциониране. Като преимущества на подобно предложение спрямо досегашната система, не бихме могли да изтъкнем нито едно, тъй като дори набирането на допълнителни средства за здравеопазването, каквото безспорно е необходимо, би се извършвало по схема с еднакви вноски, несъобразена с разликите в доходите, и съответно увеличаваща неравенството у нас, което и днес е най-високото в ЕС.

Оставете коментар