В категории:България

Министър Ананиев предлага премахване на солидарния здравноосигурителен модел

При избирането си на поста Кирил Ананиев обяви, че ще предложи „два алтернативни модела”, но при представянето им стана ясно, че става дума за два надграждащи се етапа на един и същи модел. Целта им е проста – повече пазар в здравеопазването

Посещението на лекар в бъдеще може да започва с преглед на застрахователния пакет на клиента. Снимка: Pixabay

Вместо да предложи два различни модела за реформа на здравната система, каквито бяха предварителните заявки, Кирил Ананиев предлага два еднотипни модела, като дори смята, че и двата трябва да бъдат приложени един след друг. На първия етап той иска да въведе допълнителна задължителна вноска към частен застраховател, а на втория да се пристъпи към система, при която цялата вноска се пренасочва към избран застраховател. При тази крачка обществената здравна каса се превръща в един от няколкото конкуриращи се застрахователи, но и изпълнява функцията на гарант в случай на фалит на някой от частните играчи на пазара.

В своята презентация, представена на кръгла маса в НДК, министърът заявява желанието си за „преминаването от чисто солидарен осигурителен модел към персонализиран здравно-осигурителен модел.” Идеята на солидарните модели по принцип е по-младите, по-здравите и по-богатите да платят повече, отколкото реално ползват, за да се гарантира правото на здравна грижа за децата, възрастните, хората с увреждания, хронично и тежко болните. Този модел на практика вече е подкопан от съществуването на максимален осигурителен доход (2600 лв.), който означава, че най-заможните плащат процентно по-малко от мнозинството работещи – през 2016 г. 97% от заетите получават по-малко от 2600 лв./месец. Преминаването към персонализиран застрахователен модел означава в една или друга степен обвързване на оказваната здравна помощ с дохода, което би могло да доведе до повече разходи или повече лишения от здравна грижа за по-бедните, по-възрастните, семействата с деца и пр.

Пенсионният модел – в здравеопазването

Кирил Ананиев предлага въвеждането на тристълбов модел на финансиране на здравната система – задължителна вноска в обществената здравна каса, задължителна частна застраховка и доброволна допълнителна частна застраховка. Този модел плътно повтаря пенсионноосигурителния, от който държавата вече частично се отказа, премахвайки задължителността на осигуровката в частен фонд. Това се случи, след като стана ясно, че в общия случай доходността на фондовете няма да осигури по-високи пенсии, докато пренасочването на средства към тях отваря по-широко дупката в бюджета на НОИ. 

Доброволната частна застраховка, която трябва да е третият финансов стълб на новата система, също няма да е съвсем доброволна. Според плановете на Ананиев медицинската помощ и закупуването на изделия ще включва регламентирано доплащане от страна на пациента. То вероятно ще бъде в размер на 15% от т.нар. Гранична линия, която на първо време ще е в размер от 700 лв. и ще се актуализира ежегодно. Интересното е, че в презентацията на министъра става дума за 10% доплащане, но това явно се е променило по пътя до НДК, така че то би могло да се увеличи и още преди да стигне до Народното събрание.

При тази схема Здравната каса ще заплаща до 595 лв. от лечението, пациентът следващите 105 лв. (които може да му бъдат възстановени, ако има доброволна допълнителна застраховка), а ако процедурата се окаже по-скъпа, горницата ще се поема от задължителната застраховка. Това означава, че хората ще трябва да платят две допълнителни застраховки, ако искат да има вероятност да не доплащат нищо за лечението си. Но това ще се случи, само ако извършената услуга е част от застрахователния им пакет.

Допълнителната задължителна застраховка, за която се твърди, че ще е в размер на 12 лв./месец, също вероятно ще претърпи корекция нагоре, след като представители на застрахователния бранш вече изразиха резерви към очакванията, с които са натоварени срещу 144 лв. годишно. От гледна точка на гражданите, това представлява допълнителен регресивен данък, доколкото сумата е една и съща независимо от дохода на лицето. За хората на минимална заплата това представлява 3% от нетните им доходи, докато за лица с доход в размер на 10 минимални заплати – 0.28% от нетния доход. Съответно за онези, които имат най-малка възможност да доплащат за лечение, както и да инвестират в превенция и здравословен начин на живот, задължителната и доброволната застраховка ще тежат несравнимо повече, отколкото за по-богатите.

По-добре да дойдат застрахователите

На втория етап министър Ананиев предлага по-нататъшно въвеждане на пазарния принцип на финансиране на здравеопазването като здравната каса се превърне от солидарна в един от няколкото конкуриращи се застрахователи. Както вече отбелязахме, при избирането си на поста министърът обяви, че ще предложи „два алтернативни модела”, но сега се вижда, че става дума за два етапа от един и същи модел на пълно въвеждане на пазарното начало в здравната грижа: „от съвместно участие на НЗОК и застрахователите в дейностите, до пълна и цялостна демонополизация на НЗОК”. Новината за двата алтернативни модела от юни месец все още е водеща на сайта на МЗ.

В този етап гражданите ще могат да прехвърлят цялата си вноска към даден частен застраховател, който потенциално предлага услуга, която подхожда по-добре на нуждите им. Тук Кирил Ананиев предлага на застрахователите да се забрани селектирането на клиенти, т.е. те да бъдат задължени да приемат всички желаещи на фиксирана цена. Това е логично, тъй като иначе компаниите биха отказвали на възрастни и рискови пациенти, или биха им предлагали застраховка на много по-висока цена, каквато в общи линии е системата в САЩ.

Доколкото се разбира от презентацията на министъра държавата ще определя законодателно риска на базата на възрастта, пола и местоживеенето на лицата и на тази база ще коригира сумата, която фирмите получават. Пациентите ще продължат да плащат 8% осигуровка, но ако в дадена компания има повече възрастни хора, тя ще получи малко повече за сметка на друга, която обслужва по-млади пациенти. Отново, не е изключено това да претърпи промени в хода на реформата в посока на по-малка регулация с цел повече свободна конкуренция.

На първо време държавата изглежда смята да принуди всички лекари и всички болници да сключат договори с всички застрахователи с цел да се избегне „американската” ситуация, в която пациент не може да отиде при избран от него лекар, ако той няма договор с неговия застраховател, а лекарят не може да го прати в най-подходящата за него болница.

Спорен е и моментът, в който НЗОК е поставена на конкурентни начала с частните играчи, но трябва да послужи и като гарант за потенциалния им провал. Когато някой застраховател фалира, пациентите, които са се осигурявали при него, ще трябва да бъдат поети от обществената здравна каса. Това е класически пример за социализация за щетите, но трудно може да бъде избегнат, доколкото здравната грижа е човешко право и не може да бъде отказана на човек, който е направил неподходящ потребителски избор. Министър Ананиев предлага гаранционен фонд, който да покрива подобни щети, което обаче означава, че част от парите за здраве ще трябва да бъдат замразени в този фонд.

Повече пари, но за какво?

Допълнителните застраховки означават повече разходи за здравеопазване на домакинствата. Това противоречи на резултатите от социологическото проучване, което МЗ само е поръчало, според което само 6% от хората са склонни да плащат повече от досегашната си вноска, като 81% предпочитат да се затегне контролът.

Освен това, част от допълнителното плащане няма да отиде за здравеопазване, а за застрахователите, които „могат да генерират печалба при ред и условия, определени от КФН”, според презентацията на Кирил Ананиев. Те ще имат и паралелни административни разходи по отношение на договорите си с всички лекари и болници, както и такива за споровете около това дали трябва да възстановят платени от пациентите сметки. Разходите на маркетинга и изобщо за конкуриране с останалите играчи на пазара също не бива да се подценяват. Самите лекари и болници също ще бъдат натоварени административно от необходимостта да се договарят с всички застрахователи, особено на втория етап от планираната реформа.

На този етап изглежда, че новият министър иска от хората да платят повече за една по-бюрократизирана система с мъглявото обещание, че конкуренцията ще донесе повече ефективност. По-бедните и хората с увреждания и хронични заболявания ще бъдат непропорционално засегнати от реформата. Лекарите ще бъдат натоварени административно без гаранция, че новата система ще повиши доходите им. Единствените, които със сигурност ще спечелят, са застрахователните компании.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар