Може ли в аптеки да се издават касови бонове с изписано име на партия, устремена към парламента, това да става в предизборна кампания и да не е нарушение? Може ли на касовите бележки да фигурира името на кандидат-депутат и всичко да е наред? Може ли на всяко гише край лекарствата да грее ликът на същия кандидат, да се раздават рекламни вестници, а на торбичката с покупки пак да е изписано името му – и отново да не е нарушение? Може. Всичко е възможно, ако кандидатът се казва Веселин Марешки, а партията е неговата – „Воля”.
На 11 март „Барикада” разказа за гореизброените мурафети, ползвани от Марешки. Те бяха установени от варненската Районна избирателна комисия (РИК). Тя логично разпореди аптекарят да се откаже от тази форма на агитация. Не така обаче стоят нещата при височайшия орган, който трябва още по-стриктно да следи за законността – Централната избирателна комисия (ЦИК). За абсолютно същите нарушения бизнесменът не бе санкциониран, той получи правото да върши каквото си иска. ЦИК не успя да събере мнозинство, с което да го накаже – решенията се вземат с две трети от гласовете, а малко над едната трета
гласува така, сякаш току-що е изпила странни евтини медикаменти.
Марешки е в пряк сблъсък с поне три текста от Изборния кодекс. Чл. 191 постановява: „Забранява се в търговска реклама да се отправят политически внушения в полза или във вреда на една или друга партия, коалиции или инициативен комитет или кандидат”. В чл. 183, ал. 2 се казва: „Всеки агитационен материал съдържа информация, че купуването и продаването на гласове е престъпление, като информацията заема не по-малко от 10 на сто от лицевата площ…” (няма такъв надпис на касовите бонове и торбичките). Съседната алинея пък разпорежда, че агитационни материали се поставят или на определени от кмета места, или на сгради, огради и витрини (не вътре до касите, както става в аптеките). Отделно от това има текст, който казва, че агитацията не трябва да накърнява добрите нрави. Всичките тези правила са залегнали и в наредба на ЦИК от 1 февруари. Но дискутирайки казуса с Марешки, някои членове на комисията тълкуват по лично усмотрение пределно ясните текстове от Изборния кодекс.
Обезсмислят собствените си инструкции,
въртят на шиш „теорията и практиката”. Целта е една – да се вземе точно определено решение за конкретен човек. Случаят е показателен и за това как юристи се произнасят различно по еднаква материя (ЦИК и РИК-Варна). А че Марешки е всесилен и че някаква варненска комисия не му е по ранга, е повече от ясно.
Агитацията в аптеките е дискутирана в ЦИК на 18 март. Докладчик е Цветозар Томов. Социологът е кажи-речи е единственият, който от начало до край настоява Марешки да бъде наказан. Дебатите в комисията са обобщени в протокол, качен на нейния сайт. Томов докладва:
Сигналът до ЦИК е от Бургас, местната РИК е установила в три аптеки брошури на бизнесмена край всяка каса. Плюс агитация върху касови бонове, на торбички… Същото е положението и в 8 варненски аптеки, доказано от варненската РИК. Томов дори си е направил труда лично да провери:
„Тази сутрин станах, и за да се убедя, че става дума за явление в цялата страна, проверих пет софийски аптеки.
И всички констатации на РИК–Варна и РИК-Бургас се потвърдиха, защото на аптеките са поставени същите
плакати…. По-късно отидох до най-близката – на „Оборище” 97, предлагаха се листовки от същия тип като във Варна и Бургас. Мисля, че ЦИК трябва да направи обосновано предположение, че ПП „Воля” използва аптечната мрежа под търговското наименование „Марешки” за целите на своята предизборна кампания”. Томов съобщава и още подробности – ликът на Марешки бил редом до продукти на „Актавис”, в една аптека снимал плакатите, след малко те изчезнали…
Пратил свой човек да шпионира в друга аптека – навсякъде същото…
Томов рови в закона за лекарствените продукти, който забранява подобни дейности в аптеки, стига до заключението, че има „нарушение на добрите нрави”. Заради всичко това е написал проекторешение: ЦИК констатира нарушение, съставя акт, разпорежда на областните управители да въдворят ред в аптеките и препраща документацията на Изпълнителната агенция по лекарства.
Пръв след него думата взема Бойчо Арнаудов, който предлага лека корекция – ЦИК да не навлиза в медицински тематики (всички членове след това казват същото, а и РИК-Варна се е произнесла в такъв аспект). Истинският танц със законовите „дух и материя” обаче е стартиран от Ерхан Чаушев. „Ако става въпрос за агитационни материали, къде дойдоха тези областни управители, които ще махат (агитационните материали – бел. авт.). Аз не знам този текст как го проектирате в реалността…
Не знам дали областните управители могат да влизат в частна собственост и да махат някакви си материали…
Той ще дойде на базата на нашето решение (губернаторът) и ще нахока фармацевтите и ще каже: „Махайте го това“. Ама не го виждам това. Виждате ли как ще стане и впоследствие ще създадем излишен смут…”, каканиже Чаушев.
„Излишно смутена” е и Катя Иванова. Не ѝ станало ясно от експозето на Томов кое било политически плакати, кое реклама на лекарства… Оплаква се от „смесване между двете понятия”. След което забива пирон: „А дотолкова, доколкото върху съответните касови бележки и фискални бонове отзад на гърба има разлепено лого на съответна политическа сила, аз считам, че
това са счетоводни документи по смисъла на Закона за счетоводството
и че контролът върху тях също се осъществява от едни други органи”. Предлага касовите бонове да бъдат препратени на НАП. Тоест ЦИК да си затрае, просто да прехвърли топката на НАП. Въпрос за гимназисти – може ли НАП да се занимава с предизборна агитация? Отговорът е ясен, затова може би гимназисти не стават членове на ЦИК.
Иванова не е доволна от някои юридически неточности на Томов. Недоумява и Иванка Грозева – тя пък се чуди с какво Марешки нарушава добрите нрави.
„Когато болници започнат да правят политическа пропаганда, или пък почнат да я правят интензивните отделения –
чак тогава ли ще видите накърняване на добрите нрави? Иде реч за аптеки, там болни хора отиват да купят лекарства!?”, не издържа Томов, провиква се. Социологът е защитен единствено от Александър Андреев: „Колегата Томов не е юрист, представил е нещата така, както ги е видял… Независимо дали се говори за агитация, дали за реклама, имаме принципен въпрос – това са аптеки. Изборният кодекс казва, че върху частни имоти може да се поставят агитационни материали на витрини и огради, но тук имаме вътре в тях… Трябва да излезем с решение, че е установено нарушение…”. Думата обаче взема Ивайло Ивков, който връща нещата в изходно положение: „Да не бъркаме морала с правото… Тези нарушения са по един друг закон и отговорен е друг орган да наложи наказания…”. „Другият орган” според него е Агенцията по лекарствата.
Томов е обезкуражен. Проснат и туширан. Простенва: „Иво, изцяло е нарушен чл. 191!” (за смесване на политическа и търговска реклама). Иво обаче е непоколебим: „Аз не съм пък видял аптека, особено от тези които са в централните части и по-лъскави, да няма вътре купища търговски реклами. Това че до тях има и политическа агитация, е отделен въпрос, но те не се смесват. Не е в това смисълът на този текст от Изборния кодекс”. Така става ясно, че според юриста Ивков „смесване” има само ако политическата и търговската реклама са в един продукт, а не един до друг в търговски обект… А за касовите бонове и марката „Воля” върху тях?
„Аз не съм видял касов бон, на който това да пише”,
казва Ивков, очевидно представител на висша форма емпиризъм – видяното от Томов, бургаската и варненската РИК нямат значение, важното е той какво лично ще види и пипне.
Към края думата пак е при Ерхан Чаушев. Най-после той открива, че в цялата ситуация има нещо очевидно. Очевидно, безспорно и консенсусно! Какво ли е то? Сигурно е нещо твърде забележително! Очевидното за Чаушев е наличието на
твърдение за нарушение на Марешки.
Не нарушение, а само твърдение! От там нататък: „Има органи в държавата, които следят за тези нарушения по закон… Фискалните бонове – към НАП. Преписката за аптеките – или към Изпълнителната агенция по лекарства, или към регионалните здравни инспекции”. Чаушев даже
хока Българския фармацевтичен съюз, подател на жалбата, че занимава ЦИК с такива истории.
Недоволна е и Росица Матева. Тя иска по-голяма прецизност от Томов. И други искат, Томов почти е изкаран дилетант.
След толкова много недоволство, че едва ли не си губят времето, председателката Ивилина Алексиева подлага на гласуване почти невероятно предложение – че ЦИК принципно не може да се произнесе по казуса „Марешки”. Продаваш аспирин, агитираш чрез него – ЦИК няма касателство. Идеята не събира мнозинство. По-късно се пристъпва към разглеждане на изначалното предложение на Томов. Оказва се обаче, че аспиринът и агитацията чрез него не е проблем. Ерхан Чаушев (от квотата на ДПС), Ивайло Ивков (РБ), Йорданка Ганчева (ГЕРБ), Метин Сюлейман (ДПС), Румен Цачев (ГЕРБ) и Севинч Солакова (ДПС) вдигат ръчичка „против”, така комисията не успява да събере нужните гласове. Предложението на Цветозар Томов не минава, Веселин Марешки е недосегаем. Истинско тържество на агитаспирина!
В мотивите за отрицателния вот звучи още музика за ухото. Ивайло Ивков:
„Според мене най-естественото нещо е, ако аз имам обекти из цялата страна и заплащам за тях наем или съм ги придобил, да рекламирам или да правя агитация за себе си точно в моите обекти”.
Ерхан Чаушев пък е ядосан – само в две области били установени нарушения, а Томов тръгнал да разпорежда на всички губернатори да хукват по аптеките… За финал документацията е пратена на Агенцията по лекарства. НАП обаче ще остане непричом, защото идеята да ѝ бъдат пратени касовите бонове също катастрофира в липсата на мнозинство.
Решението на ЦИК е обжалвано от бургаския клон на Българския фармацевтичен съюз. Върховният административен съд все още не се е произнесъл. И да го направи днес-утре, кампанията свършва. Ако някой се чуди как в България законите се превръщат в беззакония и това става съвсем официално и юридически подковано – сагата „Марешки в ЦИК” го показа.
Показва и друго. Над варненския аптекар вече има чадър. Не срещу дъжд.
