От началото на войната с Украйна десетки хиляди жители на самопровъзгласилите се републики в Донбас са били насилствено мобилизирани. Самите наборници страдат от недостиг на медицински грижи, униформи и дори храна. Техните роднини, които се осмеляват да говорят за публично за тези проблеми, са преследвани от службите за сигурност. Междувременно мините и комуналните предприятия в ЛНР и ДНР спират работа поради недостиг на работници, а рискът от причинени от човека бедствия в Донбас е по-висок от всякога.
Опустял град
Анна (името е променено по нейно желание) живее в Луганск от раждането си. Тя го напуска само за няколко години, от 2015 до 2019 г., за да учи в университет в Ростов на Дон, но след това се връща у дома.
„През 2014 г. завършвах гимназия и чаках да започне истинската младост, студентските години. Но вместо това избухна война и аз трябваше да напусна родния си град“, спомня си тя.
На 21 февруари съпругът на Анна – Андрей (името е променено), получава призовка за явяване в службата за военна повинност. Андрей е служител на Държавната банка на ЛНР, основната банка на републиката. Андрей разчита, че работодателят му ще му осигури изключение, т.нар „бронь“ – единственият законен начин за мъжете на възраст от 18 до 55 години в ЛНР да избегнат мобилизация.
Но Андрей не спира да получава обаждания от службата за набиране на военнослужещи и скоро в отдела за човешки ресурси на банката пристига призовка. След това съпругът на Анна се отправя към сборния пункт.
„В продължение на 24 часа ги разкарваха из града [до различни пунктове за събиране и снабдяване с материали] и им връчваха униформи. Тук [в Луганск] беше още една седмица, а след това всички наборни войници бяха извозени с влак през нощта през границата с Русия. След още няколко дни те се озовават във Валуйки в Белгородска област заедно с руски професионални войници. Седмица и половина по-късно нашите бяха преместени в Харковска област. Оттогава те са там. Преместват се от село в село. Там те служат като „пушечно месо“”, казва Анна. Тя добавя: “Знам само, че съпругът ми и колегите му войници копаят окопи. За останалото казва, че не е за телефонен разговор“.
Тя не е виждала съпруга си от мобилизацията му. Позволява им се да говорят по телефона веднъж на два дни. Според Анна в Луганск е имало малко доброволци, които са били готови да отидат да се бият с Украйна. Поради това военните започват да отвеждат насила всички мъже, които видят – включително „безделници и пияници“.
„Градът се изпразни веднага щом започнаха да прибират всички от улиците. За около два месеца имаше затишие, а след това постепенно всички мъже на наборна възраст започнаха отново да излизат по улицата”, казва тя.
По данни на “Източната група за правата на човека”, до средата на юни в Донбас са били мобилизирани около 140 000 души. Според Павел Лисиански, основател на тази правозащитна организация, към април 48 000 мобилизирани хора са се включили в сраженията – някои от тях са били ранени или убити. Той уточнява, че броят на хората, изпратени да се сражават, сега може да е двойно по-голям. Разликата между броя на призованите в армията и изпратените на фронта се обяснява с това, че много от насилствено мобилизираните се използват за тилово обезпечение. Няма официални публични данни за броя на мобилизираните.
Всички се считат за годни
След като съпругът на Анна заминава да воюва, тя научава, че той е могъл да избегне участие в бойните действия срещу подкуп от 1500 долара. За това са ѝ разказали познати, които са успели да избегнат изпращането на фронта. Срещу тази сума новобранецът в ЛНР/ДНР може да остане в Луганск или Донецк и да работи в подразделението – като домакин или шофьор.
„Медуза“ не е успяла да говори с хора, които са се възползвали от тази възможност. Но източник, свързан с властите в ДНР, е заявил пред медията, че тази практика съществува и че размерът на подкупа е приблизително същият там.
По думите му в Донецк сумата варира от 1000 до 2000 долара. Хората „внасят“ пари в службата за военна регистрация и записване, а след това тези средства се разпределят между командирите на военните части. След това комендантът издава удостоверение на новобранеца, че е разпределен в определена част и изпълнява тилови задължения. Средната заплата в самопровъзгласилите се републики е по-малко от двадесет и три хиляди рубли (около 365 долара).
„Но ако си пратен на фронта, вече нищо не може да ти помогне. Някои хора се опитаха да преминат през медицинската комисия, за да бъдат освободени от служба. Някои почти си счупиха ръка или крак, но без резултат. Един мъж с херния седял на фронтовата линия без никаква помощ повече от две седмици. Две шибани седмици!“ – казва Анна.
Тя все пак знае и за някои случаи на мобилизирани, които са успели да се върнат в тила по здравословни причини: „Съпругът на една колежка наскоро беше откаран с притиснат нерв. Друг познат имаше язва, а трети – отравяне. Срещу заплащане те останаха тук [в Луганск] и все още са в „отпуск по болест“.
Друга жителка на Луганск, Ирина (името е променено по нейна молба), разказва, че болният ѝ съпруг Игор (името е променено), инженер в стоманодобивен завод, е изпратен да се бие в Харковска област. Той също не е получил „бронь“ от фабриката.
През първите три месеца на войната Ирина успява да поддържа връзка със съпруга си. Тя губи връзка с него на 23 май. Според нея това се случило, когато е решено полкът им да бъде пратен на учения – това се случило, колкото и да е странно, след три месеца война. На 1 юни Ирина научава от свой познат, че съпругът ѝ е в болница. Тя не може да разбере причината, поради която той е там, нито местоположението на болницата. През изминалите три месеца полкът на съпруга ѝ е „поддържал позиции“, т.е. копаел е окопи, патрулирал е в завзетите територии и е строил землянки.
„Той има разширени вени. Кракът му е подут и подпухнал и има сериозни проблеми с кръвообращението. И го изпратиха да се бие по този начин. Мисля, че докато е копаел окопи, си е счупил крака и затова е попаднал в болницата”, казва Ирина.
На 11 юни съпругът ѝ се обажда по телефона и ѝ съобщава, че е освободен от служба по здравословни причини. Но след няколко часа той се обажда, за да каже, че го изпращат обратно на фронта, в Северодонецк. Сраженията за този град продължават до края на юни и в момента той е под контрола на руската армия.
На 21 юни Игор е откаран в болница в Луганск за лечение. Там той е опериран, но все още е в лошо състояние заради възпаление на крака. Той казал на жена си, че от четиридесетте мъже в ротата му, когато се върнал, останали само осем.
„Нашето безплатно здравеопазване за военните далеч не е безплатно – плащаме дори за превръзки и скалпели „, отбелязва Ирина.
На 1 юни критичният към донецките власти Telegram канал ““БЭТМЕН ДНР” публикува видеоклип с войници от 113-и стрелкови полк от мобилизационния резерв на ДНР. В него войниците се обръщат към Владимир Путин и казват, че в редиците им има хора, които не трябва да бъдат мобилизирани. След края на речта няколко войници назовават своите диагнози. Те включват пиелонефрит, напреднал тромбофлебит и цироза на черния дроб. Един от войниците заявява, че има психично разстройство.
„Аз, Дмитрий Макеев, съм регистриран в психоневрологичен диспансер от 2002 г. с диагноза психично разстройство и склонност към самоубийство. На 26 февруари бях отведен насила в службата за военно постъпване и поисках да отида на лекар, на което получих отговор: „Вие сте годен”. Освен това имам хипертония и хепатит С“, казва той. „Медуза“ е успяла да потвърди самоличността му. Според профила му във „ВКонтакте“ Дмитрий Макеев работи в администрацията на Киевския район на Донецк.
Медията идентифицира и няколко други военнослужещи от видеото, които твърдят, че имат здравословни проблеми. Например Константин Полянски, който се оплаква от скъсан бицепс, ингвинална херния и проблеми със слуха и зрението, е треньор по триатлон в Зугрес, град, контролиран от ДНР.
На 3 юни същият канал в Telegram цитира свои източници, според които командирът на ротата, който е участвал в обръщението към Путин „е бил привикан от висшестоящи офицери и отведен в неизвестна посока“.
Една бронежилетка за седемнадесет души
В средата на май в социалните мрежи беше разпространен видеозапис на митинг, организиран от съпругите на 206-и полк на народната милиция на ЛНР. Те казваха, че руските войски са се изтеглили от Харковска област, оставяйки съпрузите им сами на позициите. Жените поискаха среща с ръководителя на самопровъзгласилата се република Леонид Пасечник.
Седмица по-късно каналът НТВ излъчва репортаж за „момиче от миньорския град Антрацит“. Лицето ѝ е скрито, името ѝ не се съобщава, а пред камерата жената казва, че уж е била вербувана от украинските служби за сигурност да пише „провокативни съобщения в групите и затворените чатове, където общуват роднините на мобилизираните жители на Луганск“ срещу 300 долара на месец.
В материала е показан и станалият популярн видеозапис на митинга в Луганск, организиран от съпругите на мобилизираните. Кадрите са придружени от коментар: „Дума по дума повтарят фейковете, с които са бомбардирани чатове и мрежи от агент на украинските служби за сигурност от Антрацит“. Според служител на телевизията тя е заплашена от 20 години затвор за държавна измяна и организиране на масови безредици.
Анна от Луганск поддържа приятелски отношения с много семейства на мобилизирани войници. Тя разказва пред “Медуза” какво се случва със съпругите и роднините на 206-и полк след митинга. По думите ѝ веднага след публикуването на видеото служителите на службите за сигурност (МГБ) в Луганск са започнали да посещават апартаментите на участниците в чатовете в WhatsApp, чрез които е организиран протеста. Предложили им или да им предадат информацията, която се публикува в чатовете и е свързана с недоволство от „специалната операция“, или да отидат с тях „в полицейския участък“.
Не е известно какви са били последствията за тези, които са отказали да сътрудничат със специалните служби, ако има такива. Никой от познатите на Анна не се е решил да влиза в конфликт с МГБ.
След тези посещения всякакви опити за провеждане на улични акции в Луганск бяха прекратени. Както обяснява Анна, сега жените пишат жалби до местните власти и до „Единна Русия“.
„Не очаквах, че всички ще си затворим устата така“, казва Анна. “След това мъжете от 206-и полк бяха отведени временно от фронта. Тези, които са успели да оцелеят. Там имаше много “200”, “300” (евфемизъм за загинал и ранен) и военнопленници. Докараха ги под ескорт, като някакви затворници, и ги разкарваха из Русия в продължение на три дни. Не е ясно защо не бяха отведени в Луганск. Съпругите прекарват нощта на гарата, чакайки съпрузите си да пристигнат. Но не им беше позволено да се приберат в Луганск дори за един ден. Заведоха ги в тила, преоблякоха ги и ги хвърлиха обратно в Северодонецк. Естествено, местният канал показа репортаж колко са велики”.
Анна и Ирина разказват, че на мобилизираните мъже страдат от катастрофален недостиг на дрехи и оборудване. Те казват, че целите войнишки заплати, които получават (до 70 000 рубли на месец) се харчат за дрехи и пратки за техните воюващи съпрузи.
“Раздадоха им само овехтели шапки. На седемнайсет души се падат една бронирана жилетка и една каска от съветската епоха, нищо друго. Не знам как могат да воюват така”, възмущава се Анна.
Жените сами купуват тениски, панталони, чорапи и панталони за съпрузите си – армиите в републиките не предоставят тези неща. Дори униформите трябва да се купят от военен магазин.
„В местните военни магазини има луди опашки, а цените се покачват. Брат ми също е мобилизиран, но в нашия регион. Преди две седмици си дойде в отпуск и провери колко струва униформата – 3500 рубли. Но преди няколко дни вече беше 5000 рубли. Даваме им всички дрехи, от които се нуждаят. Когато беше студено, им давахме шуби. Плюс чанти, раници и подобни неща”, оплаква се Ирина.
Тя казва, че съпругите задължително слагат чай, кафе, шампоан, паста за зъби и бонбони в пратките за войниците. „Там дори нямат хляб, но е проблематично да им го пращаме. За да си приготвят чай, те чупят малинови клонки. Те живеят без светлина, затова им даваме сухо гориво и свещи. Мокрите салфетки също са задължителни, защото те често нямат достъп до течаща вода. Така поне могат да се избършат“, казва тя.
И двете жени казват, че съпругите на мобилизираните мъже са се надявали и са очаквали с голямо нетърпение ротацията. Според слуховете ротацията на фронта е трябвало да се извърши на 90-ия ден от войната. „В крайна сметка слуховете се потвърдиха, но само наполовина“, казва Ирина. От ротацията са се възползвали само сътрудници на министерствата и на официозната обществена организация „Мира Луганщине“.
Сега щабът на военното поделение им казва, че никой няма да се върне от фронта, докато „всичко не приключи“.
Анна разказва как нейна приятелка е пратила писмо до руското министерство на отбраната с молба да върнат мъжете от фронта. Тя получава отговор от тях (с който “Медуза” разполага), в който се казва, че съгласно Споразумението за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ между ЛНР и Руската федерация, Русия няма право да се намесва във вътрешните работи на републиката.
“Всички се надяваха, че ще имаме клонове на Сбербанк, че ще има нормални доставки и че границата с Руската федерация ще бъде премахната. Малък наивен народ. Животът тук върви в гадна посока. Никой няма да получи нищо, всички просто отварят широко джобовете си. Цените на всичко се повишават. Интегрираме се в Русия с пълна скорост. Украйна със сигурност няма да е тук. Разчитам на мир, не ме интересува с кого. Преживях 2014 г. под обстрел, а съпругът ми сега воюва. Говори се, че и техният полк вече е изоставен от руснаците [при отстъплението]. Надявам се, че те няма да повторят съдбата на 206-и полк”.
Военни части на хартия
Всички събеседници на “Медуза” твърдят, че след женските протести темповете на мобилизация в Донбас са се забавили за известно време, но сега кампанията за мобилизация отново се е засилила. Все по-малко хора се крият от нея, въпреки че има и такива, които не са напускали домовете си от началото на войната. Анна описва атмосферата в града с една дума: „Гадно е”.
Източник, свързан с властите на ДНР, нарича мобилизацията най-тежкото престъпление, извършено от властите на републиката и „техните водачи с пагони“ през последните осем години. Според него през целия период на съществуване на самопровъзгласилата се република нейното ръководство е твърдяло, че народната милиция на ДНР е окомплектована на 96-97%. Но по негови данни тя е била окомплектована с малко повече от половината личен състав (той се позовава на информация, която е получил от свои познати военни). Той обяснява това разминаване между реалността и докладите с корупцията.
“Имаше огромен брой жени на офицерски длъжности в щаба, които никой никога не беше виждал на служба. Съпруги и любовници на висшия персона]. И парите бяха прилежно получени и откраднати. Но когато настъпва времето за война, съставът на народната милиция спешно се набира от „болните и сиромасите“.
Без медицински прегледи, без обучение. Нормата за мобилизираните мъже е да бъдат снабдени с униформи, невинаги с подходящ размер, автомат и понякога “мосинка”, каска от 1953-та година, един пълнител и десет патрона.
И тази маса от необучени, невъоръжени и немотивирани хора беше хвърлена да щурмува Волноваха, Мариупол и Маринка. Там, където украинските въоръжени сили]се подготвяха за война в продължение на осем години, окопавайки и изливайки бетон на позициите, където бяха обучени от специалисти на НАТО и въоръжени с най-новите оръжия! Какво е това, ако не престъпление?”, коментира възмутено източникът.
Павел Лисянски, правозащитник от Източната група за човешки права, обяснява, че още през 2021 г. ЛНР и ДНР са започнали да призовават резервисти за учения, подобни на руския проект БАРС (Боен армейски резерв на страната). Той е създаден от руското Министерство на отбраната през 2021 г. Целта му е да се призоват хората от резерва за учения и по този начин да се увеличат бойните способности на армията. Лицата, включени в мобилизационния резерв, получават обезщетения за това и пари за участие в ученията (в зависимост от военната им специализация), като същевременно запазват заплатата си на работното място. Благодарение на този проект например Южният военен окръг на Русия успява да увеличи числеността на въоръжените си сили с четиридесет хиляди души. Тези, които се присъединяват към проекта, трябва да преминат през месечно обучение и да посещават лагери за обучение веднъж годишно.
Русия е отпуснала средства за учения с резервисти в Донбас, твърди Лисянски, като се позовава на свои източници в републиките. Според него парите са били пренесени в Донецката и Луганската народна република в брой. Тази информация се потвърждава и от източник на “Медуза”, свързан с властите на ДНР.
“Миналата година по тази система бяха проведени осем мобилизации [за участие в учения]. За участието си в тези тренировъчни лагери хората получаваха по 3-5 хиляди рубли, а след това ги вписваха в регистъра на резервистите в случай на бойни действия. Парите за това дойдоха от Ростов, докараха ги руски офицери. Те примамват резервистите, като им обещават по няколко хиляди рубли за пътуване до тренировъчен лагер за една седмица на всеки два месеца. Идеята беше да бъдат готови да започнат да се бият”, казва Лисиански.
Той е сигурен, че част от допълнителните плащания в ЛНР и ДНР са били откраднати и „когато всичко започна на 24 февруари, те [властите в Донецк и Луганск] погледнаха и не видяха броя на резервистите, за които им беше казано, че имат“. „В списъците имаше мъртви души. “Принудителната мобилизация е последица от откраднатите в пари“, заключава Лисиански.
На уебсайта, на който са публикувани решенията на ръководителя на ЛНР, са публикувани постановления за провеждане на лагери за военно обучение на граждани в резервата през май, юни, август, септември и октомври 2021 г. и през януари 2022 г. Документите съдържат постановление за „запазване на работните места и заплатите на служителите на предприятия, организации и институции, призовани за участие във военни тренировъчни лагери“. То е адресирано до ръководителите на тези предприятия.
„Успоредно с това в началото на войната те създадоха специални отряди, в които влизаха членове на техните [републикански] съдилища, прокуратури и полиция. Те отчитат пред Русия състава по списък – и открадват парите. Те са ги създали, преди да съобщят публично за това. От друга страна, действителният състав на армията се различаваше много от този, който те бяха представили на хартия. През лятото на 2021 г. никой не смяташе, че ще има пълномащабни военни действия. Местните власти и органите на реда разбраха, че ще хвърчат шапки и пагони, и за да прикрият нередностите си, обявиха обща мобилизация. За известно време всичко това [т.е. наборната служба] отшумя благодарение на женските протести“, отбелязва Лисянски.
„Медуза“ е отправила въпрос към представителите на самопровъзгласилата се република за броя на членовете на народната милиция на ДНР, за броя на резервистите, за източниците на финансиране на ученията и за случаите на корупция. Не е получен отговор.
Въглища, вода и осветление
В ЛНР и ДНР понастоящем има сериозни трудности с комуналната инфраструктура. Почти всички събеседници на Медуза говорят за това, като най-често се оплакват от проблеми с водата, газа и електричеството. Освен това тези проблеми съществуват дори на места, където няма активни военни действия. Най-сериозният проблем е с водата.
Това отчасти се дължи на недостига на персонал в компаниите за комунални услуги, но в много по-голяма степен е свързано с войната и начина, по който е изградена системата за водоснабдяване в Донбас. Двете контролирани от Украйна и проруските сили територии имат обща инфраструктура, като почти 95 % от водата, доставяна в системата, идва от Северски Донец. В случая с Донецк и близките градове това става чрез канала Северски Донец-Донбас (който води началото си от Славянск). В случая с Луганск – чрез инфраструктурата на водния канал в района на Попасна.
Както отбелязва в свой доклад специалната мониторингова мисия на ОССЕ, проблеми с ремонта на тръбите и оборудването на единната система за водоснабдяване в Донбас е имало още преди началото на горещата фаза на конфликта. Въпреки това Украйна и самопровъзгласилите се републики продължиха да споделят и поддържат общата инфраструктура. С началото на бойните действия в много случаи това става невъзможно. Например в момента се водят боеве край Славянск, а в началото на май имаше сблъсъци в Попасна (водоснабдителната система на Попасна, както и целият град, бяха сериозно повредени).
Ръководителят на Луганска област Сергей Гайдай заяви тогава, че Украйна няма да успее да възстанови капацитета на водната централа преди края на войната и че това може да остави един милион души без вода както в контролираните от Украйна райони, така и в ЛНР. Това изявление е направено преди Русия и нейните сателити да окупират почти цялата Луганска област.
В допълнение към настоящите проблеми, свързани с бойните действия, заплаха представлява и масовата принудителна мобилизация в Донбас. Почти всички предприятия на ЛНР и ДНР са със силно недостатъчен персонал поради военната повинност. Според източник, свързан с властите на ДНР, до 75% от служителите в предприятията в Донецк са мобилизирани.
„В електроенергийните дружества не са мобилизирали специалистите с пета група за достъп до класифицирана информация, но по принцип те са само няколко души. Чрез Министерството на приходите и данъците [на ДНР] директорите на предприятия с всички форми на собственост получават защита от мобилизация. Обикновените работници са мобилизирани. След като започна редовен обстрел на Донецк ситуацията се влоши“, казва той.
Служителите на държавните предприятия са 80% от насилствено мобилизираните, отбелязва правозащитникът Павло Лисиански. Той обяснява това с факта, че персоналът на държавните предприятия „е бил на видно място“ и затова е попаднал в първата вълна на мобилизация, от 21 до 24 февруари 2022 г. Дефицитът на персонал вече се усеща не само в инфраструктурните предприятия, но и в мините.
Самият Лисянски е роден в миньорския град Антрацит и дълго време работи като заместник-директор на рудник по въпросите на здравето и безопасността. Той казва, че днес в териториите, контролирани от ЛНР и ДНР, са останали около 27 действащи въглищни мини. След мобилизацията всички те не работят поради недостиг на работници, а добивът на въглища е намалял пет пъти от миналата година. Спирането на мините може да доведе Донбас до техногенна катастрофа. Лисиански обяснява:
“В минната галерия има огромен натиск. Ако мината престане да функционира, това пространство [т.е. изкопаното пространство с оборудването] просто се оказва под налягане [от скалата]. Втората точка е водата. Тя се издига нагоре [от мините], като изтласква газа навън. Ако водата се смеси с почвата и попадне във водохранилище, тя замърсява водата в него и я прави негодна за пиене.
Съществува и вероятност водите да се издигнат на повърхността и да започнат да подкопават почвата. Тя ще стане нестабилна, къщите ще започнат да се пропукват. Плюс метан. Ако той излезе на повърхността, само Бог знае какво ще се случи. Може и да се взриви. Преди Украйна изпомпваше тази вода по демаркационната линия, а сега няма такава възможност.”
Юрий Бубунец, бивш преподавател в катедрата по минно дело на Донбаския държавен технически институт, потвърждава думите на Лисиански пред Медуза, че основната заплаха за региона в момента е появата на вода с повишено съдържание на соли (сулфати, хлориди и манганови соли) и газ.
„Когато мината работи в нормален режим, водоносните пластове там са нарушени. Водата преминава през пукнатините, навлиза в изработките и след това се изпомпва на повърхността. Когато мината бъде спряна и изпомпването бъде преустановено, нивото на подпочвените води се повишава. Те могат да се смесят и да попаднат в питейната вода, водните басейни могат да се замърсят поради издигането на подпочвените води от мината. Същото се отнася и за метана, който се съдържа в много мини. Той може да попадне в мазетата и да се взриви“, казва Бубунец.
Той добавя, че „след мобилизацията голям брой служители по поддръжката са били изведени от мините“ и „когато под земята няма кой да поддържа системите за изпомпване на вода и газ, на повърхността се появяват замърсявания и експлозии“.
