За втори път в рамките на 24 часа руският президент Владимир Путин наблегна, че заявеното от украинския му колега Володимир Зеленски в реч пред Мюнхенската конференция намерение Украйна да си върне статута на ядрена сила е изиграло съществена роля Русия да се почувства пряко застрашена. Силно бе внушението, че това е предопределило и решението на Кремъл да признае независимостта на сепаратистките ДНР и ЛНР в Донбас.
Думите на Зеленски, произнесени на 19 февруари в Мюнхен, са били „чути” в Москва и тя си е направила съответните изводи, каза днес Путин пред журналисти в Кремъл. Той обърна внимание на ядрената заявка на Киев и във вчерашното си дълго телевизионно обръщение към руските граждани, предшествало официалното подписване на указите за признаване на ДНР и ЛНР и на договорите за взаимопомощ с двете републики.
За руските войски зад граница и за границите на ДНР и ЛНР
Днешното продължение на темата дойде в изявленията на президента тази вечер, след разговорите му с неговия азербайджански колега Илхам Алиев, гостувал в Москва. Това стана, след като по-рано през деня двете камари на руския парламент единодушно ратифицираха вчерашните укази и договори с ДНР и ЛНР. Горната камара – Съветът на федерацията, одобри и изпращането на руски войски от държавния глава извън пределите на Русия. Както поясни председателката на СФ Валентина Матвиенко, сенаторите изхождали от презумпцията, че руски военнослужещи ще бъдат изпратени като миротворци в ДНР и ЛНР – така, както е допуснато в договорите с републиките.
В изявленията си след срещата с Алиев Путин подчерта по повод войските, че такова изпращане все още не е на дневен ред и всичко ще зависи от развитието на обстановката. Уклончиво отговори той и на въпрос в какви граници са признати ДНР и ЛНР – дали в онези, които реално контролират властите им в момента, или става дума за целите Донецка и Луганска област на Украйна (две трети от чиято обща територия се контролира от украинското правителство), както е записано в конституциите им. Путин обясни, че след като Русия признава ДНР и ЛНР, то значи, че тя ги признава и с конституциите им. Но веднага прехвърли топката към републиките – той подчерта, че те трябвало да се разберат за територията си в преговори с киевските власти, макар според него такива преговори да са невъзможни за момента. Това остави вратата отворена за много догадки и спекулации какво ще предприемат нататък ръководствата в Донецк и Луганск, за които малцина се съмняват, че правят нещо без координация с Москва.
Путин също така обяви Минските споразумени, които Киев упорито отказваше да изпълнява през годините, за мъртви, като подчерта, че те са били „убити” от украинската власт още далеч преди вчерашното признаване на ДНР и ЛНР.
Москва в обсега на евентуални украински ядрени ракети
След това се фокусира върху ядрената заявка на Зеленски от Мюнхен, без да споменава поименно украинския президент. „Ние разбираме, че тези думи бяха отправени преди всичко към нас и искам да кажа, че ние ги чухме,” многозначително наблегна Путин. Той добави, че Украйна е запазила много от инфраструктурата от съветско време, позволяваща лесно възстановяване на производството на ядрено оръжие, от което новата независима република се отказа през 1994 г. чрез т. нар. Меморандум от Будапеща в замяна на гаранции за нейната сигурност. Според Путин Украйна не разполага в момента само със система за обогатяване на уран, което обаче било лесно решим въпрос, особено с подкрепата на нейните западни съюзници.
„В какво се състои заплахата за нас? В това, че появата дори на тактическо ядрено оръжие в Украйна за нас означава стратегическа заплаха. Лесно е обсегът на поражение да се вдигне от 110 км до 300, до 500. И край. Москва ще бъде в зоната на поражението. Ние го приехме като стратегическа заплаха. Разбира се, длъжни сме и ще се отнасяме към това по най-сериозен начин,” изтъкна Путин.
Още веднага след изявленията на Зеленски на Мюнхенската конференция на 19 февруари, за което „Барикада“ вече писа, руски анализатори и експерти реагираха с коментари в медиите. На 20 февруари RT публикува и свой обзор по темата. Той започва с припомняне какво именно каза украинският президент в речта си пред конференцията по сигурността в най-големия баварски град.
Мюнхенската закана на Зеленски
Володимир Зеленски обяви там, че ще свика за консултации страните, подписали Будапещенския меморандум от 1994 г. Той добави, че ако една такава среща на върха не се състои или завърши без предоставяне на „гаранции за сигурност” за Украйна, тогава Киев „ще има пълното право” да счита, че въпросният меморандум „не работи и че всички решения от пакета са поставени под въпрос“.
Да припомним, за кратък период от своята независима история в началото на 90-те Украйна беше ядрена сила. Арсеналът с атомно оръжие беше част от наследеното от нея след разпадането на Съветския съюз. Беларус и Казахстан, новосъздадени по същото време независими държави, бяха в подобна ситуация, тъй като и те държаха на своите територии стратегически съветски оръжия преди краха на СССР. Технически Украйна беше третата ядрена сила по онова време – исторически факт, който сега Зеленски спомена в мюнхенската си реч. На украинска територия се намираха повече от сто междуконтинентални балистични ракети УР-100Н, близо 50 ядрени влака РТ-23 „Молодец”, както и ексадрила от стратегически бомбардировачи с ядрено оръжие. Общо Киев разполагаше с около 1700 ядрени бойни глави, разгърнати или на склад.
Чрез меморандума, подписан в Будапеща от Украйна, Русия, САЩ и Обединеното кралство на 5 декември 1994 г., Киев се ангажира да се откаже от ядрените си арсенали, като в замяна останалите участници в споразумението гарантират украинската сигурност.
„Създаване на затворен цикъл“
Анализаторът Владимир Михайлов, цитиран от RT, уточнява, че в технико-икономически аспект създаването на ядрени оръжия не би било чак толкова лесно за Украйна. Въпреки че ракетите са били построени навремето в завода „Южмаш” в град Днепропетровск (днес градът се нарича като реката – Днепър), включително междуконтиненталната балистична ракета R-36M (SS-18 Satan), „трябва да разберете, че много от компонентите са произведени извън Украйна.“, посочва експертът. Затова Михайлов подчертава: „Голям е въпросът дали Украйна ще успее да създаде затворен цикъл от снабдяване със суровини до реализиране на този проект финансово и интелектуално“.
Индустрия от нулата
Но снабдяването със суровини е само едната страна на монетата. Другата страна са ядрени бойни глави, за които трябва да се разполага с обогатен за военни цели уран или плутоний. Уранът в Украйна е добиван и продължава да се добива в районите на Кировоград и Днепър. Смята се, че запасите на Новоконстантиновското находище са най-големите в Европа и възлизат на около 76 000 тона.
Украйна обаче не е сред страните, които могат самостоятелно да обогатяват уран или да произвеждат ядрено гориво. „За да произвежда ядрени оръжия, Украйна ще трябва да създаде подходяща индустрия практически от нулата. Това е невъзможно да се направи за пет минути и ще трябва да бъдат похарчени много пари,“ смята Михайлов. Анализаторът споменава, че годишните бюджетни приходи в Украйна са малко над 40 милиарда долара.
„Това е кутия на Пандора, чието отваряне ще удари целия свят,”
смята на свой ред Иля Крамник, изследовател от Института за световна икономика и международни отношения на Руската академия на науките. Той предупреди в интервю за RT, че появата на Украйна в ядрения клуб ще предизвика верижни реакции.
Според изследователя в света вече има твърде много страни, които искат да се сдобият с ядрени оръжия, или имат технологията за тяхното разработване. Влизането на Украйна в ядрения клуб може да доведе до по-нататъшно разпространение на оръжия за масово унищожение, смята Крамник.
На въпрос дали съюзниците на Киев на Запад биха подкрепили хода на Украйна да придобие собствен ядрен арсенал, експертът отговаря: „Абсолютно не“. И добавя: „Това е кутия на Пандора, чието отваряне ще удари целия свят. Първият въпрос, който ще възникне, е: Какво да правим с Иран, който може да получи ядрени оръжия още утре, без чужда помощ? Кой е готов да плати тази цена?”
Изолация и принуда
„Опитите за създаване на атомна бомба очевидно биха поставили Украйна в много по-лошо положение, отколкото е днес, и биха довели до международна изолация“, казва Александър Уваров, главен редактор на специализирания портал AtomInfo. Според експерта в случай, че Киев започне разработването на ядрени оръжия, без да се оттегли от Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО), инспекторите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) веднага ще регистрират такава дейност и ще уведомят политическия си орган – Управителния съвет. Той на свой ред ще изпрати свои доклади по темата до Съвета за сигурност на ООН, орган с най-широки правомощия за въздействие върху държавите, обяснява Уваров.
От друга страна, ако Киев се оттегли от ДНЯО, това решение ще бъде предмет на подробно разглеждане в Съвета за сигурност на ООН. „Ако мотивите се счетат за недостатъчни, Съветът за сигурност може да пристъпи към налагане на принудителни мерки срещу Украйна, включително санкции и използване на сила“, подчертава Уваров.
Освен това експертът споменава, че всички основни доставчици на ядрени технологии в света са групирани в неформалната Група на ядрените доставчици, чиито правила създават рамката за мирното ядрено сътрудничество със страни, които не са подписали ДНЯО. „В случай на оттегляне от ДНЯО, Украйна ще бъде принудена да спре ядрените си централи, тъй като тази страна зависи на 100% от вноса на ядрено гориво, който ще се прекрати с оттеглянето ѝ от договора“, обяснява Уваров.
„Преразглеждане, което подкопава европейската сигурност“
На свой ред Владимир Оленченко, старши изследовател в Центъра за европейски изследвания на Руската академия на науките, коментира пред RT, че „тенденцията, която сегашният режим в Киев се опитва да генерира, е да се преразглеждат различни видове международни споразумения, в които Украйна участва“. „Преразглеждане заради на някои едностранни ползи и сметки, които са във вреда на европейската сигурност, подкопават тази сигурност. Като цяло режимът в Киев вече направи много стъпки в тази посока“, подчертава Оленченко.
„Пълна и абсолютна деградация“
Междувременно Павел Данилин, генерален директор на Руския център за политически анализи и социални изследвания, определи изказванията на украинския президент като „изнудване“. „Очевидно е, че Зеленски блъфира. Факт е, че разширяването на членството в ядрения клуб, първо, не е от полза за никого, и второ, такова членство изисква минимум капацитет и стабилност в съответната страна. Тези неща липсват в Украйна“, казва Данилин в интервю по канала REN TV. Според политолога появата на нов ядрен актьор „ще доведе до тотална и абсолютна деградация на европейската зона за сигурност“.
