Милионерите спечелиха изборите в Бразилия

Гласуването за местна власт за първи път се проведе по новите правила, наложени уж заради борба с корупцията – беше забранено партиите и кандидатите им да получават за кампаниите си помощ от фирми. В резултат кметове станаха все богати хора, способни сами да финансират избирането си и заинтересовани от десен завой на страната. Това бе и репетиция за президентския вот през 2018-та

Скоро след като бразилският Сенат приключи нашумялата процедура по импийчмънт и окончателно отстрани президента Дилма Русеф от власт заради спорни административни нарушения, испанският в. „Ел Паис” излезе с многозначителното заглавие „Не Русеф е най-едрата плячка”. Коментарът сочеше, че острието на удара, насочвано от поелата към реванш десница, всъщност е прицелено към по-емблематичната фигура на бившия президент и ментор на Дилма – Луис Инасио Лула да Силва. А чрез него – и към олицетворявания точно от Лула бразилски социален модел от последното близо десетилетие и половина, събрал толкова високо световно признание и доказал, че в Латинска Америка наистина „един друг свят е възможен”. Ненапразно това е и мотото на Световните социални форуми, чиято родина е именно Бразилия.

Целта на десния завой в Бразилия е не само отстраняването на Дилма Русеф, а дискредитирането на целия бразилски социален модел чрез удар по олицетворяващия го Лула (на заден план)
Целта на десния завой в Бразилия е не само отстраняването на Дилма Русеф, а дискредитирането на целия бразилски социален модел чрез удар по олицетворяващия го Лула (на заден план)

Масираното тиражиране на все още така и недоказани обвинения за корупция, дискредитиращи Лула, който само допреди броени месеци беше сочен за сигурен победител в президентските избори през 2018 г., очевидно потвърждават тезата за истински „едрата плячка”. Дирижираният завой надясно, който вече из целия континент се опитва да разбива постиженията на латиноамериканската „лява вълна”, няма как да даде ефект, ако не разтърси и не промени посоката и на континенталния географски и икономически гигант Бразилия.

Именно надигането на такова тектонично движение наблюдаваме през последната година. А състоялите се на 2 октомври избори за местна власт в над 5000 бразилски градове и села станаха и първата електорална проба за процеса, първото изпробване на механизмите, призвани да затвърдят обрата на президентските избори през 2018-та.

Как дойде сривът на Работническата партия

Още сондажите дружно сочеха, че местният вот ще покаже срив на гласовете за управлявалата с Лула и Дилма Работническа партия и скок на подкрепата за партиите, изиграли най-голяма роля за импийчмънта на президента. Това са Партията на бразилското демократично движение на сегашния президент Мишел Темер и Партията на бразилската социалдемокрация, която всъщност не отговаря на европейските понятия за такова име, а отстоява десни, неолиберални позиции.

Реалните резултати също потвърдиха тези прогнози. Факт е, че дори и да спечелят всичките кандидати на Работническата партия, класирали се за предстоящия втори тур на местните избори, партията пак ще е загубила около 60% от кметските места, с които е разполагала досега.

Естествено, за тези показатели голяма роля играе неудържимата медийна кампания, която от една година внушава отвсякъде, че най-дълбоко в големия корупционен скандал около държавната енергийна фирма „Петробраз” е затънала именно управлявалата Работническа партия. Нещо, което просто не е вярно, защото в скандала са оцапани представители на всички политически партии в страната. А ако може да се говори за най-затънала в него формация, то това със сигурност е Партията на бразилското демократично движение, за чиито ярки водещи фигури бяха извадени неопровержими факти за тайни сметки.

Всъщност скандалът породи в бразилското общество дълбоко разочарование и отхвърляне на цялата политическа класа, независимо от партийните нюанси. Показателен за това е и високият дял на хората, които на местните избори сега пуснаха невалидни или празни бюлетени, или пък гласуваха „против всички”.

Няма съмнение също, че доста от досегшните привърженици на Работническата партия се отдръпнаха от нея, разочаровани от орязванията и съкращенията, приложени през последните две години от икономическия екип на Дилма Русеф в старанията му да овладее негативния ефект върху икономиката от спада на световните цени на енергоносителите, чийто износител е Бразилия.

И все пак всички тези фактори не бяха решаващи за показания на местните избори сериозен спад в гласовете, подадени за кандидати на Работническата партия. Много по-съществена роля изиграха новите правила, приети междувременно от парламента, по които се проведе сегашното гласуване. Под предлог за борба с корупцията депутатите наложиха корекции в изборния закон, който забрани на партиите и на кандидатите им да приемат подкрепа за кампаниите си от фирми. Реалният резултат обаче произведе предрешени победи само за онези кандидати, които разполагат с достатъчен собствен ресурс, за да финансират кампаниите си. Така масово в кметски и съветнически кресла насядаха хора със солидни банкови сметки, които в повечето случаи предопределят и десните им възгледи и партийни пристрастия.

Откъде се появи „бразилският Берлускони”

Особено илюстративен е случаят с новата звезда в бразилската политика – шеметно спечелилия кметския пост в промишления гигант Сао Пауло още на първия тур с 53% от гласовете Жоао Дориа-младши („Младши” – защото е син на известен в миналото депутат с точно същото име). Той е бивша телевизионна звезда, успешен предприемач и милионер, медиен магнат и вече го наричат „бразилския Берлускони”.

Новият кмет на Сао Пауло Жоао Дориа-младши приветства привърженици след изборната си победа
Новият кмет на Сао Пауло Жоао Дориа-младши приветства привърженици след изборната си победа

52-годишният Дориа не беше политическо лице почти до вчера и предпочиташе за своя стихия бизнеса. През август едва 5% от жителите на Сао Пауло изразяваха готовност да гласуват за него. Но телевизионните му умения в дебатите, екранната харизма и милионите, които наля в авторекламата си, му помогнаха да отвее с лекота съперниците си и само за два месеца да вдигне подкрепата за себе си до 53%.

Възползвайки се от общото омерзение от наличната политическа класа, Дориа успя да се „продаде” доста успешно на избирателите, лансирайки се като човек, далечен от политиката, като способен предприемач и мениджър, който умее добре да управлява бизнеса си, а значи ще управлява добре и гиганта Сао Пауло.

Губернаторът на Сао Пауло Жерардо Алкмин стана "катапулт" за кметската победа на Дориа и очаква от него отплата за собствената си президентска кампания през 2018-та
Губернаторът на Сао Пауло Жерардо Алкмин стана „катапулт“ за кметската победа на Дориа и очаква от него отплата за собствената си президентска кампания през 2018-та

Разбира се, Дориа получи и силен импулс от губернатора на Сао Пауло Жерардо Алкмин, един от най-влиятелните лидери на Партията на бразилската социалдемокрация, за когото се смята, че е сигурен кандидат в президентските избори след две години. Алкмин и Дориа очевидно ще продължат да си преливат взаимно популярност и занапред. Още повече, че доста от печелившите бизнес начинания на Дориа се осъществяват чрез благосклонното осигуряване на бонуси от губернаторската власт на Алкмин.

Битката за кметския пост в Сао Пауло беше много важна с оглед сблъсъка с Работническата партия, която го държеше досега със своя кмет Фернандо Адад. Неговата популярност обаче беше прекалено ниска и опитът му за втори мандат се оказа катастрофа – той излезе на трета позиция с едва малко над 13% от гласовете.

Досегашният кмет на Сао Пауло от Работническата партия Фернандо Адад е представи катастрофално на изборите
Досегашният кмет на Сао Пауло от Работническата партия Фернандо Адад се представи катастрофално на изборите

Впрочем, да не забравяме, че Дилма Русеф дължи първите масови демонстрации срещу управлението си, разразили се още през 2013-та, именно на Адад, който тогава вдигна цената на градския транспорт в Сао Пауло и отприщи масови протестни шествия. Провалът на Адад в сегашната кметска битка е сериозен удар за Работническата партия, която така губи своя бастион, дал и името ѝ – градът с най-много промишлени работници в цяла Латинска Америка.

Приватизацията настъпва

Същевременно възходът на Дориа в тандем с „катапулта” му Алкмин е знаков за реванша на десницата, която ще продължи да залага на дискурса си за успешно мениджърство и управление. Следващият етап, както сочат доста анализи, е разгръщане на масов процес по приватизация в националната икономика, за какъвто вече открито настоява правителството на Мишел Темер. За да се отприщят реално такива действия в сериозен мащаб, на Темер му беше много важно да укрепи със свои съмишленици местната власт. И ето, че го постигна. Така че очевидно след няколкото летища, които правителството му приватизира наскоро, вече идва ред и на перлата в короната на националната икономика – да, все същата многострадална „Петробраз”, за която отдавна се точат амбициозни транснационални енергийни играчи.

Президентът Мишел Темер е доволен, че укрепи местната власт със свои съмишленици и може да пристъпи към мащабна приватизация
Президентът Мишел Темер е доволен, че укрепи местната власт със свои съмишленици и може да пристъпи към мащабна приватизация

Все още обаче е рано да се говори за еднозначен и предрешен завой. След тези местни избори, така демонстративно спечели главно от милионери, многобройните по-малки партии в Бразилия, които се почувстваха прекарани, обмислят законодателна контраатака, която да отмени забраната за финансиране на политически кампании от фирми. И има голяма вероятност да успеят. Което определено ще се отрази и на президентските избори през 2018-та.

Предизвикателството отляво

Все пак политическата сцена е доста динамична и на нея освен нови десни лица напредват и предизвикателно леви, по-леви от Работническата партия. Такъв е случаят с много популярния защитник на човешките права – 49-годишния Марсело Фрейшо. Той също е бивш журналист – бил е колумнист в авторитетния в. „Фоля де Сао Пауло”.

Марсело Фрейшо, който отива на втори тур в кметската надпревара за Рио, може да се окаже сериозно предизвикателство отляво
Марсело Фрейшо, който отива на втори тур в кметската надпревара за Рио, може да се окаже сериозно предизвикателство отляво

От години енергичният и алтруистичен Фрейшо е събиращият най-много гласове при избори политик в Бразилия. А сега се класира втори на кметските избори в Рио де Жанейро и отива на втори тур със сериозни шансове за победа. Бивш активист на Работническата партия, през 2004 г. Фрейшо излиза от нея, недоволен, че тя не отива по-далеч от реформизма, и основава заедно с други съмишленици Партия на социализма и свободата. Именно като неин представител той сега направи фурор в предизборната кампания в Рио де Жанейро и привлече широка подкрепа най-вече от млади избиратели с посланията си за радикална лява политика.

Този негов пробив граничи с подвига, като се има предвид, че доста кандидати за районни кметове и съветници в този, уви, прочут с високата си престъпност град бяха директно отстреляни от противникови групи по време на сегашната белязана от нагнетено насилие кампания. Но за Фрейшо това не е нищо ново. При много от досегашните си действия в защита на селяните без земя (които имат в Бразилия свое силно и добре организирано движение) или срещу трафикантите на оръжие той нееднократно е получавал заплахи за физическа разправа, а няколко негови съратници са били убити, включително и брат му Ренато, застрелян на улицата през 2006 г. Но Фрейшо не се отказва. Поредното му предизвикателство е надпреварата за Рио де Жанейро, откъдето може да тръгне и друг завой – не надясно, а още по-наляво.

Това е Бразилия. Това е Латинска Америка. Това е гигантска битка за гигантски ресурси и гигантска власт.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар