400 хиляди живеят в тежка енергийна бедност у нас.
Противно на общоприетите представи, не роми и други бедни, а бизнесмени крадат най-много ток в България. Неочаквано, фактът съобщи не някоя правозащитна организация, а началникът на отдел „Цени и лицензии“ в Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) Пламен Младеновски. Това стана по време на дискусия за енергийната бедност, вследствие на започналата либерализация на сектора, в сградата на КТ „Подкрепа“.
„Големите кражби са от малкия бизнес – ресторанти, хотели, дори търговски вериги. Близо до нас даже има такава“, посочи Младеновски, но не спомена конкретна компания. В КЕВР знаели за случай, в който след сигнал срещу един търговски обект е разплетена практика в 30 подобни на една и съща верига.
Младеновски влезе в спор с омбудсмана Мая Манолова, която се възмути от прийоми на енергоразпределително дружество във Варна. То закрепостявало клиентите си с клаузи в договорите, възпрепятстващи ги да изберат друг доставчик при старта на либерализацията. Конкретната кауза гласяла, че при наличие на неплатени сметки, абонатът не може да се прехвърли към друга компания, преди да ги погаси. А при възникване на спор по задължението, въпросът се отнася към частен търговски арбитраж. В случая клиентът се обърнал към Варненския окръжен съд, който постановил, че не дължи 4000 лева, но частният арбитраж потвърдил задължението.
В опит да оправдае практиката с частните арбитражи, Младеновски се усъмни в невинността на подобни потребители с уговорка, че не е запознат с конкретния случай. Но статистиката показвала, че във Варна само 5% от делата на компанията “Енерго-про“ срещу нейни клиенти са заведени в арбитражи, всички са за кражби на електроенергия, като повечето не са срещу битови потребители. В тази връзка представителят на КЕВР се впусна в обяснение кои са най-големите крадци на ток.
Самият Младеновски предизвика почуда сред част от присъстващите след пледоария в защита на либерализацията, завършила с лозунга, че „пазарът се е доказал навсякъде като най-добрия регулатор“. Ако това е така, то за какво са ни нужни експерти в регулаторен орган и защо те не излязат на свободния пазар на труда, вместо да заемат държавно-обществени кабинети, недоумяваха участници в дискусията.
Не по-малко от 400 хил. души в България живеят в ситуация на тежка енергийна бедност, тъй като сметките за ток са в размер на поне 20% от доходите им. Общо 1.5 млн. са тези, които имат проблем с разходите за електроенергия преди пазарът да бъде либерализиран. Това се посочва в представеното изследване „Енергийната бедност в България – 2016 г.“ с автори Боян Захариев и Илко Йорданов от Институт „Отворено общество“ и Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“. Основният извод в доклада е, че заделените от правителството 50 млн. лв. помощи за най-бедните граждани в случай на ново поскъпване на тока, вследствие от либерализацията, няма да намалят енергийната бедност. „В най-добрия случай те ще са буфер, който ще я задържи на сегашните нива, но страната се нуждае от мерки за намаляването й“, посочи Захариев.
Кратка презентация на доклада може да видите тук.
