В категории:Анализи / Общество

Джоузеф Стиглиц за изкуствения интелект: Обществото ще става все по-разделено

Изкуственият интелект може значително да подобри живота ни, но само ако технологичните гиганти, които контролират технологиите, са правилно регулирани. Към днешна дата ситуацията в това отношение е напълно неадекватна

Джоузеф Стиглиц в Давос през 2009-та година. Снимка: Wikimedia Commons

Иън Сампъл, The Guardian

За Джоузеф Стиглиц е трудно да бъде оптимист в лицето на мрачното бъдеще, което според него се задава. Нобеловият лауреат и бивш главен икономист на Световната банка внимателно размишлява за това как изкуственият интелект ще промени живота ни. Благодарение на технологията ще можем да изградим по-богато общество и дори може да се радваме на по-кратка работна седмица, казва той. Но по пътя към тази цел има многобройни коварни клопки, които трябва да избегнем.

Стиглиц се тревожи, че пътят, по който можем да поемем, ще остави обществото ни по-разделено от всякога, заплашвайки основите на демокрацията, а експлоатация ще стане рутинно ежедневие.

„Изкуственият интелект и роботизацията имат потенциала да увеличат производителността на икономиката и по принцип биха могли да са полезни за всички. Но само ако са добре управлявани“, казва той.

На 11 септември професорът в Колумбийският университет бе в Лондон, за да представи последната лекция в сериите You and AI на Кралското дружество. Стиглиц говори за бъдещето на работните места – област, в която прогнозите са чести, противоречиви и понякога плашещи.

Миналия месец главният икономист на Банката на Англия – Анди Халдайн, предупреди, че „големи парчета“ от британската работна сила са заплашени от безработица, тъй като изкуственият интелект и други технологии автоматизират все повече работни места. Той почти не говори за новите позиции, които изкуственият интелект може да разкрие. Доклад от юли на PricewaterhouseCoopers стигна до извода, че изкуствения интелект може да създаде толкова много работни места, колкото и да унищожи – може би дори повече. Както при Индустриалната революция, мизерията няма да дойде от липсата на работа, а от трудността при преминаването от една длъжност към друга.

Разграничението, което Стиглиц прави, е между изкуствен интелект, което заменя работниците и изкуствен интелект, който помага на хората да вършат по-добре своята работа.

Изкуственият интелект вече помага на някои лекари да работят по-ефективно. В университетската болницата Addenbrooke в Кеймбридж изкуствен интелект, наречен InnerEye, се използва при пациенти с рак на простатата. Софтуерът автоматично маркира местата на жлезата, които трябва да се подложат на лъчетерапия, а това спестява време на докторите. Лекарите обработват пациентите по-бързо, мъжете започват лечението по-рано и лъчетерапията се доставя с по-голяма точност.

За други специалисти технологията е по-скоро заплаха. Добре обучен изкуствен интелект е по-добър в откриването на тумори на гърдата и други ракови заболявания, отколкото рентгенолозите. Значи ли това, че рентгенолозите са заплашени от масова безработица? Това не е толкова ясно, казва Стиглиц.

„Четенето на данните от ядрено-магнитен резонанс е само част от работата, която човек извършва, като тя не може лесно да се отдели от останалите задачи“, заявява професорът.

И все пак някои работни места могат да бъдат напълно заменени от изкуствения интелект. Най-вече това са нискоквалифицираните позиции: шофьори на камиони, касиери, работници от кол-центровете и др.

Въпреки това, Стиглиц вижда причини да бъде предпазлив относно влиянието на този процес върху цялостната безработица. Съществува силно търсене на неквалифицирани кадри в областта на образованието, здравеопазването и грижите за възрастните хора. „Ако се интересуваме от нашите деца, ако се интересуваме от възрастните ни, ако се интересуваме от болните, имаме достатъчна възможност, за да похарчим повече за тези хора“, казва Стиглиц.

Ако изкуственият интелект поеме някои неквалифицирани работни места, ударът може да бъде омекотен чрез наемането на повече хора в здравеопазването, образованието и грижите за възрастните, като на тези хора им се предостави адекватна заплата, казва той.

Стиглиц спечели Нобеловата награда за икономика през 2001 г. за своите анализи на несъвършената информация на пазарите. Година по-късно той публикува книгата „Глобализацията и недоволните от нея“, в която разкрива разочарованието си от Международния валутен фонд – организация свързана със Световната банка, както и от също свързаното с тях Министерство на финансите на САЩ.

„Търговските преговори бяха ръководени от международните корпорации за сметка на работниците и обикновените граждани“, твърди Стиглиц.

„Това, което искам да подчертая е, че е време да се съсредоточим върху въпросите на публичната политика, свързани с изкуствения интелект, защото опасенията относно тях са продължение на опасенията относно глобализацията. Тогава ние бавно успяхме да разберем какви са подводните камъни, затова не трябва да правим тази грешка отново“, продължава професорът.

Отвъд влиянието на изкуствения интелект върху работните места, Стиглиц вижда много по-коварни интереси. Въоръжени с изкуствен интелект, технологичните фирми могат да извлекат информация от данните, които даваме за нас, докато търсим, купуваме и си пишем с нашите приятели в интернет. Тази информация привидно се използва, за да ни достави по-персонализирани услуги. Това обаче е една перспектива. Друга е, че данните ни се използват срещу нас.

„Тези нови технологични гиганти повдигат много сериозни въпроси относно неприкосновеността на личния ни живот, както и за способността им да експлоатират обикновени хора по начин, който не е бил възможен никога по-рано в историята, дори и при най-монополизираната власт“, казва Стиглиц.

„Преди това можехте да повишите цените. Сега можете да насочите вниманието си към точно определени хора, използвайки тяхната информация“, споделя професорът.

Именно скритият потенциал в масивите от данни е нещото, което най-много притеснява Стиглиц. Например, търговците на дребно вече могат да проследяват клиентите чрез техните смартфони, когато те се движат около магазините и могат да събират данни за това, кое им привлича окото и какво те подминават без да му обърнат внимание.

„При взаимодействието ви с Google, Facebook, Twitter и други сайтове, те събират ужасно много данни за вас. Ако тези данни се комбинират с други данни, компаниите имат много информация за вас като физическо лице – повече информация, отколкото вие имате за себе си“, разкрива Стиглиц.

„Например, те знаят, че хората, които търсят по определен начин, са склонни да плащат повече. Те знаят всеки магазин, който сте посетили. Това означава, че животът ще става все по-неприятен, защото решението ви да пазарувате в определен магазин може да доведе до плащането на повече пари. В зависимост от това доколко хората осъзнават цялата тази игра, това нарушава тяхното поведение. Това, което е ясно е, че безпокойството ще присъства много повече в нашия живот, може би във всичко, което правим, а това ще увеличи неравенството още повече“, заявява професорът.

Стиглиц поставя въпрос, за който подозира, че вече е бил поставен от технологичните гиганти на вътрешно ниво – „Кой е по-лесният начин да направите долар: да откриете по-добър начин да експлоатирате някого или да направите по-добър продукт? С новия изкуствен интелект изглежда, че отговорът е намирането на по-добър начин за експлоатацията на някого.“

Информацията относно намесата на Русия в американските избори чрез Facebook, Twitter и Google извади на бял свят информацията, че хората много ефективно могат да се манипулират с постове и послания, насочени спрямо самите тях. Стиглиц е загрижен, че компаниите използват или ще използват подобни тактики, за да използват своите клиенти, особено тези, които са по-уязвими, като например компулсивните купувачи.

„За разлика от лекаря, който може да ни помогне да се справим с нашите слабости, тяхната цел е да се възползват максимално от вас. Всички най-лоши черти на частния сектор, като това да се възползва от хората, само се засилват от тези нови технологии“, смята Стиглиц. Досега, твърди Стиглиц, нито правителствата, нито технологичните компании са направили достатъчно, за да предотвратят такива злоупотреби.

„Към днешна дата ситуацията в това отношение е напълно неадекватна. Няма нищо, което да ограничи този вид лошо поведение, а имаме достатъчно доказателства, че има хора без морални задръжки, които са готови да действат по този начин“, заявява Стиглиц.

В частност в САЩ битува желанието технологичните компании да бъдат оставени да правят каквото си поискат, разбивайки междувременно всякакви правила за прилично поведение. Една от многото причини за това според Стиглиц е, че сложността на технологията я прави плашеща. Всичко това кара много хора да си кажат „Ние не можем да го направим, правителството не може да го направи, трябва да го оставим на технологичните гиганти“.

Но Стиглиц смята, че това мислене се променя. Съществува нарастваща информираност за начина, по който компаниите могат да използват данните на потребителите си, за да ги атакуват, смята той. „Първоначално много млади хора смятаха, че щом няма какво да криеш и се държиш добре, то няма и от какво да се страхуваш. Хората питаха „Какво лошо може да има в това?“ Сега обаче те осъзнават какви злини могат да се крият в събирането на данни. Мисля, че голяма част от американското общество вече не дава крадит доверие на технологичните гиганти“, заявява Стиглиц.

И така, как да излезем от блатото?

Мерките, които Стиглиц предлага, са широки и е трудно да се види как те биха могли да бъдат приложени бързо. Регулаторната структура трябва да бъде решена публично, казва той. Ще трябва да се определи какви точно данни да могат да съхраняват технологичните фирми; какви данни могат да използват; дали да могат да обединяват различни набори от данни; какви ще са целите, за които те могат да използват тези данни; и каква степен на прозрачност трябва да предоставят за това, което правят с данните.

„Това са всички въпроси, които трябва да бъдат решени. Не може да позволим на гигантите да го направят. Това трябва да стане публично – с осъзнаване на опасността, която технологичните фирми представляват“, смята Стиглиц. Необходими са нови политики за ограничаване на монополните правомощия и преразпределяне на огромното богатство, което е съсредоточено във водещите фирми за изкуствен интелект, добавя той.

Този месец, Amazon стана втората компания след Apple, която достигна пазарна оценка от над 1 трилион долара. Двойката вече струва повече от 10-те най-големи петролни компании. „Когато имаш толкова богатство, концентрирано в ръцете на относително малко хора, имаш повече неравенство в обществото и това е лошо за нашата демокрация“, казва Стиглиц.

Данъците не са достатъчни. За Стиглиц трябват промени в договарянето с работниците и правата върху интелектуалната собственост. Според него е необходимо предефиниране и прилагане на нови закони за конкуренцията, нови закони за управлението на корпорациите и промяна на начина, по който функционира финансовата система. „Това е много по-всеобхватна цел, отколкото просто преразпределение на богатството“, казва той.

Стиглиц не е фен на Безусловния базов доход, според който всеки ще получава пари, покриващи неговите ежедневни нужди. Привържениците на ББД твърдят, че след като технологичните компании трупат все повече богатство, то ББД ще може да помогне за преразпределяне на средствата и за гарантиране, че всеки ще има полза. Но за Стиглиц ББД е съучастник. Той не вярва, че това е, което повечето хора искат.

„Ако не променим общата ни политико-икономическа рамка, това, към което вървим, е по-голямо неравенство в заплащането, по-голямо неравенство в доходите и богатството и вероятно повече безработица и по-разделено общество. Но нищо от това не е неизбежно“, казва професорът.

„Чрез промяна на правилата можем да постигнем по-богато общество, в което доходите да бъдат по-равномерно разпределени. Съвсем е възможно хората да имат по-кратка работна седмица. Преминахме от 60-часова работна седмица към 40-часова седмица, но можем да имаме 30 или 25 часова такава“, твърди Стиглиц.

Нищо от това обаче няма да стане за една нощ, предупреждава той. Необходим е по-силен обществен дебат относно изкуствения интелект и работните места, за да се разгърнат нови идеи.

„Силициевата долина може да наеме непропорционална част от хората, които работят в сферата на изкуствения интелект, но може и да се окаже, че това не е необходимо. Въпреки това, хората вече са започнали да мислят нови идеи. Ще има способни хора, които ще се опитат да намерят правилните решения“, завършва Стиглиц.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар