В категории:Икономика / Свят

Дългове от милиарди долари диктуват бъдещето на технологичната индустрия

Големи глобални фондове, като японския SoftBank, заемат огромни суми, за да осъществят поглъщането на европейските фирми за изкуствен интелект и роботика.

Огромни фондове, разполагащи с капитал от милиарди долари ще са новите движещи сили на технологичната индутрия, а от това ще произлязат и нови зависимости. Снимка: YouTube/ Най-новият робот на Boston Dynamics

Evgeny Morozov, Guardian

Не можем да разберем бъдещето на технологиите, без да разберем бъдещето на хората, които ги финансират. А те се промениха драстично през последните три десетилетия. Първо това бяха военните. После дойдоха венчър капиталистите. Днес започва една нова глава: огромни фондове, имащи милиарди за харчене и често свързани с различните правителства, са новите господари на технологията.

Безспорният лидер е японската SoftBank, която е солиден инвеститор в Uber, WeWork, Alibaba, Nvidia и много други. SoftBank притежава Boston Dynamics – компанията, правеща вдъхващите страхопочитание кучета-роботи и Wag – компанията, предлагаща разходки на кучета. Моделът на SoftBank е прост: изграждане на стабилни предприятия, генериращи парични потоци, като например мобилни оператори, които след това се ползват като обезпечение, за да се заемат още повече средства, с които да се купят обещаващи компании. Презентация пред инвеститорите от миналата година разкри, че „носещият лихви дълг“ на SoftBank е 125 милиарда долара.

Предвид исторически ниските лихвени проценти (и разходите по заеми), SoftBank използва финансовата криза в своя полза. Японците привлякоха Apple, най-големият производител на чипове за смартфони Qualcomm и различни държавни инвестиционни фондове, създавайки холдингът Vision Fund, който днес разполага с 98 милиарда долара. От тях 45 млрд. долара са дадени от Саудитска Арабия, а 15 млрд. долара от Абу Даби, като Бахрейн обмисля присъединяването си.

Основателят и главен изпълнителен директор на SoftBank, Масайоши Сон, заяви пред Nikkei през октомври, че нови фондове Vision ще бъдат пускани на всеки две или три години. Плановете на SoftBank са през следващото десетилетие да инвестира 880 милиарда долара в около 1000 компании, занимаващи се с роботика и изкуствен интелект. Кой ще осигури тези пари? Ами, Саудитска Арабия смята да използва първоначалното публично предлагане на петролния гигант „Aramco“, чиято потенциална стойност е 2 трилиона долара, за да налее пари в своите държавни фондове.

Други държавни инвестиционни фондове също ще се включат с нетърпение. Поне за сега обаче съществуват някои неясноти относно това какво ще правят тези фондове. Най-големият държавен фонд за инвестиции – този на Норвегия – има солидни механизми за управление и надзор, заради което е разумен в своите инвестиции. Той често се въздържа от инвестиции в проблемни сектори и индустрии и предпочита да инвестира в добре известни компании, а не в стартъпи. Фондът разполага изключително и само със собствените пари на норвежката държава.

Не всички държавни инвестиционни фондове обаче действат по този начин. Някои от тях функционират като високоефективни държавни хедж фондове. Подобно на SoftBank, те теглят изгодни заеми, често за да рефинансират съществуващия си дълг, насочвайки останалите средства към области като технологиите. Например, средствата на Малайзия, Бахрейн и Абу Даби – скорошни инвеститори в стартъпи – използват дълга като ливъридж. Саудитска Арабия заяви, че ще тегли заем, за да разшири своя фонд. Така SoftBank и нейните партньори използват дълга, за да станат авангарда на цифровата трансформация на глобалната икономика и да контролират ключовите ѝ параметри: инфраструктура, данни и изкуствен интелект.

Това поражда много странности. Помислете за Airbnb, сред чиито инвеститори са CIC и Temasek (суверенни фондове съответно на Китай и Сингапур). Компанията често е обвинявана, че намалява шансовете за дългосрочен наем на жилища в популярните туристически градове, като Амстердам и Барселона. Това от своя страна води до вдигане на наемите, но къде в крайна сметка отиват тези пари? Да, те отиват и при шефовете на инвестиционните фондове, технологични фирми и стартъпи, които си купуват фантастични яхти с тях. Но през държавните инвестиционни фондове, печалбите на тези компании пълнят и касите на някои правителства, гарантирайки техните социални или военни разходи.

Някои държави са изкушени да следват този модел и да създадат собствен държавен хедж фонд, прикривайки го зад някое хубаво и евфемистично наименование. Но дългосрочните ефекти на този модел не са ясни – правителствата могат да се откажат от активната си политика спрямо технологичната индустрия, оставяйки цялото мислене на SoftBank. Естествено, може да се окаже, че някой компании, получаващи финансиране, се намират в същата държава, в която е и фонда, но това би било просто случайност, защото важна е потенциалната възвращаемост на вложените средства, а не географията.

Нека погледнем Норвегия. Страната се възползва от бумът, който технологичните компании направиха на борсата, тъй като норвежкият фонд бе направил доста инвестиции в Силициевата долина. Това помогна за социалните разходи в Норвегия, попълвайки всевъзможни дупки в бюджета. Тъй като технологичните гиганти поглъщат цялата планета, не без помощта и на вложените от Норвегия пари, скандинавската държава се превръща в силно зависима от техните услуги. Почти не съществуват норвежки компании, които да задоволят нуждите на страната от изчислителни облаци или изкуствен интелект.

Значението на тази зависимост става ясно, след като се разбра, че някои страни никога няма да се откажат от проактивната си национална технологична политика. Тези държави ще продължат да поддържат собствените си глобални технологични гиганти. Китай е отделил 150 милиарда долара за развитие на изкуствен интелект и иска да установи строг контрол над своите чипове, мрежи и бази с данни – азиатската страна не харчи тези пари за технологични компании, които по-късно ще бъдат закупени от Бахрейн или Абу Даби.

Подобен процес се развива и в САЩ. След неуспеха на спорния план за национализацията на 5G мрежата в Америка, САЩ обмислят да блокират най-голямата технологична сделка в историята, виждайки в нея риск за националната сигурност. Става въпрос за евентуалното сливане на базирания в Сан Диего производител на чипове за смартфони Qualcomm със сингапурския Broadcom. Последният обаче е считан от САЩ за китайско прокси. Имайки предвид риториката на Тръмп е трудно да си представим, че Вашингтон ще позволи на парите на чужди държавни фондове да закупят една от водещите американски технологични компании (Само преди ден Тръмп обяви, че блокира подобна сделка, за да защити националната сигурност на САЩ. – бел. пр.).

Агресивната глобална експанзия на тези фондове едва ли е антидот за икономическия национализъм. Ако някои държави имат трилиони за инвестиране в технологичните компании на други страни, то те логично ще поискат отпадането на всички бариери пред инвестициите. Но тяхното възхваляване на глобализма не ги прави противници на икономическия национализъм – те по-скоро го практикуват по най-хитрия начин.

Истинските глупаци тук са европейците. Докато Китай и Америка се грижат за собствената си технологична индустрия, Европа изгуби своите „перли в короната“. Големите фирми за роботика в Италия и Германия бяха закупени от Китай. Великобританският производител на микрочипове ARM бе закупен от SoftBank, които инвестираха и в Improbable – обещаващ стартъп за виртуална реалност. Пионерът в областта на изкуствения интелект DeepMind бе продаден на холдинга на Google – Alphabet. Фирма свързана със SoftBank ще кандидатства за предстоящия търг на 5G мрежите в Обединеното кралство.

Нямайки нито протекционистките импулси на Китай или Америка, нито финансовата хитрина на държавите от Персийския залив, Европа ще плати скъпо. Тя може да е лидер в продажбата на автомобили и очила, но продажбата на умни автомобили и умни очила е съвсем друго нещо.

Оставете коментар